Решение № 334 от 30.05.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. гр. Хасково, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Златка Ив. Бончева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20215640102963 по описа за 2021 година

Предявен е от „Угренова Естейт“ ЕООД /предишно наименование „ЮБЦ“

ЕООД/, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.”*******., от гр.Хасково, и ск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1974/2021г. по описа на Районен съд-Хасково.

В исковата молба се твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответницата бил сключен договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***** от 06.02.2018г., с който й била предоставена мобилна услуга за номер ****** при условията на тарифен план i-Traffic L+, с месечна абонамента такса в размер на 20.99 лв. за срок от 24 месеца, съответно- до 06.02.2020г. Съгл асно чл.29 от Общите условия на мобилния оператор, предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определяла началната и крайната му дата, която не можела да бъде по-късно от 29-то число на месеца.

Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги за периода 01.03.2018г. – 1

01.06.2018г., което обусловило правото на оператора на основание т.43 от Общите му условия да прекрати едностранно договора между тях и да му издаде крайна фактура № 1249090285/01.07.2018г., в която била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходни три отчетни периода и била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 218.72 лева, като ищецът претендирал само част от нея, а именно – сумата от 52.47 лева. На 16.10.2018г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД сключила договор за цесия със „С.Г.Груп“ ООД, по силата на който последното дружество придобило вземанията по горепосочената фактура спрямо Х. М. Ю.. На 01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ООД прехвърлило всички свои вземания по горепосочения договор на „ЮБЦ“ ЕООД. Ищецът сочи, че към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп “ ООД, което дружество уведом ило длъжника от името на „Българска Телекомуникационна компания “ ЕАД за цесията от 16.10.2018г., и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019г. Сочи се още, че за заплащане на дължимата сума ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано Ч.гр.д.№ 1974/2021г. по описа на Районен съд – Хасково . Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в размер на 52.47 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на описания по-горе договор. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата подава отговор на исковата молба, с която оспорва иска. На първо място поддържа недопустимост на иска, поради липса на пасивна легитимация на ответницата по предявения иск. Твърди се, че в процесния договор само били използвани личните данни на ответницата, но договорът бил подписан от трето лице, а не от нея, вследствие на което между нея и мобилния оператор липсвали договорни отношения, поради което оспорва вземането на „БТК“ произтичащо от посочения договор за мобилни услуги, цедирано впоследствие на ищеца.

Алтернативно, в случай че съдът приеме предявения иск за допустим, прави възражение за наличието на изтекла погасителна давност по отношение на претендираното вземане, на основание чл.111 от ЗЗД. На следващо място се 2 поддържа, че както БТК, така и дружествата, придобили впоследствие последователно вземането чрез извършените цесии, не били уведомили ответницата за настъпила предсрочна изискуемост на вземането, а освен това по делото липсвали данни за упълномощаване от страна на „БТК“ на „С.Г.Груп“ да го представлява пред лицата, чиито вземания са предмет на цесия при и по повод уведомяването им по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД. По делото било представено и уведомление до ответницата, връчено с исковата молба и приложенията, с което същата се уведомявала за извършените цесии от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г. от „БТК“ ЕАД чрез „С.Г.Груп“ ООД и от „ЮБЦ“ ЕООД, но на същите липсвали номер, дата и данни на получаване. На следващо място, претендираната неустойка била нищожна поради накърняване на добрите нрави, съобразно възприетото в т.3 от ТР №1/2020г. на ОСГТК на ВКС становище. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което предявения иск бъде отхвърлен, като претендира присъждане на разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено Ч.гр.д.№ 1974/2021г. по описа на Районен съдХасково като доказателство за развилото се заповедно производство.

Видно от същото е, че „ЮБЦ“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата Х. М. Ю. за сумата 52.47 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ******* от 06.02.2018г., за което е издадена фактура № 1249090285/01.07.2018г., за периода от 01.06.2018г. до 30.06.2018г., както и сумата от 25 лева – платена държавна такса и 180 лева – адвокатско възнаграждение – разноски по делото, като е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение на задължение на длъжника за заплащане на суми по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *****/06.02.2018г., като договорът е сключен между длъжника и „БТК“ ЕАД, а вземането е прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018г. от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ЕАД, което дружество го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г. За посочените по-горе суми е била издадена Заповед за 3 изпълнение № 518/27.08.2021г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответницата настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.

На 17.01.2018г. ответницата Х. М. Ю. и „БТК“ ЕАД са сключили Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер ******** .

Посоченият договор, както и Уведомление по Договор за цесия от 01.10.2019г. от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД до Х. М. Ю., Извлечение от приложение №1 към договор за цесия от дата 01.10.2019г., Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ №4600008855 от дата 16.10.2018г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ЕООД, ведно с Пълномощно с упълномощител „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 01.10.2019г., сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, Декларация от Х. М. Ю. от д а т а 06.02.2018г., Заявление/договор от 06.02.2018г., подписан между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Х. М. Ю., Месечна сметка №1244067160 от дата 01.04.2018г. за сумата от 59.22 лева, издадена от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, Месечна сметка №1245743715 от дата 01.05.2018г. за сумата от 80.21 лева, издадена от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, Месечна сметка №1247642639 от дата 02.06.2018г. за сумата от 65.84 лева, издадена от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, Месечна сметка №1249090285 от дата 01.07.2018г. за сумата от 2 84.56 лева, издадена от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, Общи условия на договора между „Българска телекомуникационна компания“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, са представени по делото и от същите е видно, че имат посоченото в исковата молба съдържание, поради което не следва отново същото да се преповтаря.

С Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г. “БТК“ ЕАД е прехвърлило на „С.Г.Груп“ ООД свои вземания, описани подробно в Приложение № 1. С Писмо към процесния договор „БТК“ ЕАД е потвърдило извършената цесия, съгласно договора. С Пълномощно „БТК“ ЕАД е 4 упълномощило „С.Г.Груп“ ООД в качеството му на цесионер по Договор за цесия, да представлява „БТК“ пред лицата, чиито задължения към „БТК“ са предмет на прехвърляне по договора за цесия при и по повод изпращане на уведомителните съобщения по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, като подписва съответните уведомителни писма.

С Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г.

“С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД свои вземания, описани подробно в Приложение № 1, сред които и вземането срещу ответницата Х.

М. Ю..

Било е изпратено Уведомление за цесия от „С.Г.Груп“ ООД в качеството на пълномощник на „БТК“ ЕАД, до ответницата за извършената цесия между двете дружества на 16.10.2018г., както и за извършената на 01.10.2019г. цесия между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, като няма данни по делото това уведомително писмо да е стигнало до знанието на ответницата.

По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебнографологична експертиза, което възприема като компетентно и обективно изготвено. От същото съдът констатира, че в Заявление/договор на „БТК“ ЕАД от 06.02.2018г. с абонат Х. М. Ю., ЕГН **********, клиентски номер 16838427001, подписът след „За абонат“ е изпълнен от Х. М. Ю., ЕГН **********.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният в настоящото производство иск е допустим, като подаден в законоустановения срок по чл.422, ал.1 вр. Чл.415, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ГПК и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество обаче, същият се явява неоснователен, поради следните съображения:

По делото се установи наличието на облигационните правоотношения, от които ищецът черпи процесните си права, а именно фактът, че между „БТК“ ЕАД и ответницата Х. М. Ю. е бил сключен Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер ******* от 06.02.2018г., по силата на който е следвало да бъде предоставяна мобилна услуга за номер ****** при условията на абонаментен план i-Traffic L +, с месечен абонамент 20.99 лева, като срокът на договора е бил 24 месеца. В тази насока съдът кредитира изцяло и заключението на вещото лице, което посочва, че 5 подписът за абонат в процесния договор е изпълнен именно от ответницата по делото. Вземането по този договор е било валидно цедирано от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД по силата на Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г, и съответно от „С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД по силата на Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г.

Установи се, че ответницата е надлежно уведомена за прехвърляне на задължението й от цедента на цесионера. Съгласно решение №137/02.06.2015г. на ВКС, постановено по гр.д.№5759/2014г., III г.о., предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Според чл.36 от ЗЗД, представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил, като не са предвидени изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно, по силата на чл.9 от ЗЗД няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Установи се безспорно и че ответницата е била надлежно уведомена за цесията. Същата е получила препис от исковата молба и приложенията /в т.ч. и приложеното към нея уведомително писмо за цесията/ със съобщението по чл.131 от ГПК. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика по въпроса, че, когато към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, то уведомлението е достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба и е налице надлежно съобщаване за цесията. Прехвърлянето на вземането в този случай поражда действие за длъжника и следва да бъде съобразено от съда като факт, който е от значение за спорното право.