Решение № 4043 от 11.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4043 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г.а като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100511203 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба , вх. № 221033/24.06.2025год. от В. Н.И. ,действаща като едноличен търговец с фирма „Вега-Н-В. И.“ЕТ ,ответник по делото ,чрез адв.Ю. С. против Решение № 9788/27.05.2025год. постановено по гр. д. № 7347/2023год. по описа на СРС ,145 състав , в частта ,в която са уважени предявените от П. Г. С. и И. К. С. осъдителни искове, с правно основание чл.236,ал.2 от ЗЗД и същата е осъдена да заплати на всеки един от ищците сумата от по 10 133,34 лв., представляваща обезщетение за ползване на имот, представляващ магазин № 1, находящ се в гр. София, ул. „********, и мазе № 10 за склад, след прекратяване на договор за наем от 03.05.2016г. , въпреки противопоставянето на наемодателите, за периода от 01.10.2018г. до 20.05.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

Считайки обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказана. Наведени са доводи за незаконосъобразно разпределена доказателствена тежест с доклада по делото като се твърди ,че дадените указания били противоречиви,както и че в мотивите на обжалваното решение не са обсъдени свидетелките показания на св.Ф. Л.Изложени са аргументи, че ответната 1 страна оборила тезата на ищците като по делото безспорно се установявало ,че ответницата е опразнила процесния имот преди процесния период и не е ползвала същия , за което свидетелства Ф. Л. ,като се позовава и на отразеното в протокола за въвод във владение ,от който се установява че имота бил отключен от ищците и в него не се намирали вещи на ответницата,а така също и на отчет от фискалната памет на касовия апарат ,от който се установява ,че в наетия обект били регистрирани операции в периода 14.06.2016год.

– 13.12.2017год. ,а след това липсват такива.Оспорва се извода на съда ,че помещението било ползвано от последната за съхранение на нейни вещи като отрича ,че тези намерени в мазето били нейна собственост.Навежда доводи ,че решението по гр.дело № 36037/2018год. на СРС,36 състав е обвързващо единствено по отношение на обстоятелството ,че сключения между страните наемен договор е бил развален, но то не изключва задължението на ищците да докажат ,че имотът е ползван от ответницата като счита ,че доказателства в тази насока не били ангажирани.Позовава се и на забава на ищците ,по смисъла на чл.95 от ЗЗД предвид ,че връщането на имота и документирането ,чрез протокол за предаване предспоставя съдействие и от двете страни като твърди ,че ищците отказали такова .

Алтернативно, обсъжда събраните по делото доказателства относно присъденото обезщетение и счита, че същият е завишен и не съответства на действителните вреди.В тази връзка се сочи ,че съдът е кредитирал заключението на вещото лице Кошева –Кръстева ,което е посочило че средната наемна цена за процесния имот се равнява на сумата от 19 094лв.,която е по-ниска от размера на наемната цена за периода.Излага че действителния размер на вредите не следва да надхвърля сумата от 13 971,70лв.,предвид че същата е формирана от средна наемна цена за магазина ,която е в размер на 513лв. ,без в същата да се включва и предложената такава за мазето.

Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.В условията на евентуалност е направено искане за изменение на атакуваното решение като същото бъде отменено над сумата от 13 971,70лв. в общ размер за двамата ищци.

Направено е и искане за разсрочване на изпълнението на съдебното решение,на основание чл.241 от ГПК с мотив – имотното състояние на страната към настоящия момент, което не позволява неговото изпълнение.

Въззиваемите П. Г. С. и И. К. С.,чрез адв.М. В. , в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК са депозирали отговор на въззивна жалба,с който оспорват същата като неоснователна.Излагат че е правилен изводът на съда ,че след прекратяването на наемния договор ответницата е продължила да държи процесния имот ,въпреки противопоставянето на ищците като твърдят ,че същата не е предала доброволно държането на имота,а след постановяване на решението е предприела действия за осуетяване на предаването на фактическата власт.Оспорват твърденията че същата не е могла да върне имота като заявяват ,че ищците са били на разположение да го получат ,докато същата е оспорвала правото им.В тази връзка се позовават на покана за доброволно изпълнение по изпълнителното производство ,получена от ответницата на 10.05.2021год. при отказ ,с твърдения че отново не е изпълнила 2 доброволно задължението си да предаде имота ,дори без присъствието на ищците.Навеждат и доводи че е неоснователно възражението на въззивника срещу констатацията на съда ,че държането на имота е продължило до датата на принудителното изпълнение като излагат ,че възможността на ищците сами да влязат в имота не е основание ответницата да бъде освободена от задължението да го предаде , съответно от задължението за плащане на обезщетение за ползването му.По отношение на възражението срещу размера на присъденото обезщетение излагат ,че правилно съдът е обосновал решението си, като е приел, че същото е най - малко в размер на наема по договора за наем, като е съобразена практиката на ВКС.В тази връзка оспорват и съжденията ,че в оценката на наема не следва да се включва мазето към магазина ,което като складово помещение е неразделна част от търговския обект и следва да се оценява като единен обект на ползване.

Молят съда да потвърди изцяло атакуваното решение.Изразяват становище за неоснователност на искането по чл.241,ал.1 от ГПК за разсрочване на изпълнението на решението.Претендират деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Депозирана е частна жалба вх.№263223/01.08.2025год. от В. Н.И. ,действаща като едноличен търговец с фирма „Вега-Н-В. И.“ЕТ ,ответник по делото ,чрез адв.Ю. С. срещу Определение №30178/15.07.2025год. постановено по гр.дело № 7347/2023год. по описа на СРС ,145 състав ,с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК с вх. № 221027 от 24.06.2025г., подадена от ответника В. Н.И., действаща в качеството на ЕТ „В.-Н-В. И.“, с която е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 9788 от 27.05.2025г., постановено по гр.д. № 7347/2023г. по описа на СРС, 145 състав, в частта за разноските.

В частната жалба се развиват съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение ,поради противоречие с процесуалния и материалния закон.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна на частната жалба,в която се изразява становище за нейната неоснователност.

Производството пред СРС е образувано по предявени от П. Г. С. и И. К. С., срещу ответника В. Н.И., действащ в качеството й на ЕТ „ВЕГА-Н-В. И.“, субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответницата да заплати на всеки от ищците сумата от 10133,34 лв. (общо 20266,67 лв.), представляваща обезщетение за ползване на имот, представляващ магазин № 1, находящ се в гр. София, ул.

„********, и мазе № 10 за склад, след прекратяване на договор за наем от 03.05.2016г. въпреки противопоставянето на наемодателите, за периода от 01.10.2018г. до 20.05.2021г., както и сумата от 2742,96 лв. (общо 5485,93 лв.), представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 11.02.2020г. до 10.02.2023г.

В исковата молба ищците твърдят, че по силата на договор за наем от 03.05.2016г. отдали на ответницата за срок от пет години собствения си недвижим имот, представляващ магазин № 1, находящ се в гр. София, ул. „********, и мазе № 10 за склад, като й предали държането на същите с приемо-предавателни протоколи от 03.05.2016г. и от 3

08.06.2016г.Излагат че поради неизпълнение на задължението за плащане на дължимата наемна цена изпратили уведомление за едностранно прекратяване на договора като предявили и иск за връщането на държането на имота.С решение влязло в законна сила на 28.01.2021год. по гр.дело № 36037/2018год. по описа на СРС,36 състав ответницата била осъдена да им предаде държането на недвижимия имот : магазин 1 с площ от 33,72кв.м. и мазе № 10 с площ от 15кв.м. за склад ,ведно с подобренията и вещите ,трайно прикрепени към него ,предадени с протоколи от 03.05.2016год. и 08.06.2016год. ,предмет на разваления договор за наем от 03.05.2016год.В мотивите на съдебния акт било прието ,че последния е развален на 01.10.2018год.,датата на която е редовно връчена исковата молба на ответницата.Ищците излагат че след прекратяване на договора ответницата не е предала доброволно фактическата власт върху процесния недвижим имот ,като въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20218510401210, по което съдебният изпълнител ги въвел във владение на имота и издал протокол за въвод във владение от 20.05.2021г.Твърдят, че за периода от 01.10.2018г. (датата, на която съдът приел, че договорът е развален) до 20.05.2021г. (извършения въвод във владение) ответницата държала имота въпреки противопоставянето на ищците, с оглед на което им дължала обезщетение за ползването му в размер на общо 20266,67 лв. или по 10133,34 лв. за всеки от ищците, чийто размер се съизмерявал със сбора на актуалния към датата на прекратяване на договора (01.10.2018г.) месечен наем за имота в размер на 640 лв., за исковия период, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Твърдят, че ответницата изпаднала в забава за плащане на претендираното обезщетение за ползването, считано от всяко второ число на месеца от м.11.2018г. до м.05.2021г. и от 21.05.2021г. за последното обезщетение за м.05.2021г., с оглед на което претендират и обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва в общ размер от 5485,93 лв. или по 2742,96 лв. за всеки за периода от 11.02.2020г. до 10.02.2023г.

В депозирания в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор ответницата е оспорила исковете като неоснователни при твърдения ,че не е държала и ползвала имотите в процесния период ,за който се претендира обезщетение ,съответно оспорва и размера на същото. Твърди, че в края на 2017г. отношенията й с наемодателите се влошили драстично, в резултат на което през м.12.2017г. последните прекъснали електрозахранването на наетия обект, което довело до невъзможност за упражняване на търговска дейност от страна на ответницата, с оглед на което същата опразнила имота и преустановила държането му през м.05.2018г., преди исковия период.Поради влошените отношения на страните ищците отказали неколкократно да бъде оформен приемо-предавателен протокол за предаване на владението, поради което и такъв не бил подписан като се позовава на забава на кредитора ,която счита че я освобождава от отговорност за неизпълнение на задължението да предаде наетите имоти ,изразяваща се в тяхното бездействие и отказ да бъде съставен двустранен протокол ,който да удостовери връщането на наетия имот.

Твърди се и че е предприела всички възможни действия за да изпълни задълженията 4 си в съответствие с чл.3 /8/ от договора за наем ,които е могла да извърши самостоятелно и без съдействие на ищците, като за исковия период вече не е била титуляр на партидите за електрическа енергия и вода за процесния имот, както и през него не е осъществявала търговска дейност в обекта, което било видно от отчета на фискалната памет на фискалното устройство, използвано в обекта.Позовава се и на отразеното в протокола за въвод във владение от 20.05.2021год. ,от което прави извод ,че ищците са имали достъп до имота и са се намирали във владение на същия.Направено е и възражение за погасяване на вземанията с изтичане на кратката погасителна давност.Оспорен е и размера на претенциите ,както и акцесорната претенция за обезщетение за забава.