Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1457 от 18.06.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Частно наказателно дело 2232/2026
Вид
Определение № 1457
Подписан
18.06.2026
В сила
23.06.2026
Състав
Анита Христова Велева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1457 гр. Бургас, 18.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА в присъствието на прокурора Н. Ат. И. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Частно наказателно дело № 20262120202232 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.65, ал.3 и сл. от НПК.

Постъпило е искане от И. Н. Н., ЕГН: ********** – обвиняем по досъдебно производство вх. № 431 3M-327/2026 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР-Бургас, пр. вх. № 9116/2026 г., пор. № 1260/2026 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, срещу когото е повдигнато обвинение за извършено престъпление по престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК за изменение в по-лека на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

В открито съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – град Бургас поддържа, че не са отпаднали рисковете по чл. 63, ал. 1 от НПК и мярката следва да се потвърди.

Защитникът на обвиняемия, поддържа, че подзащитният й иска да се интегрира трудово и моли съдът да му определи по-лека мярка.

Обвиняемият Н., както при предоставената му лична защита, така и в своята последна дума заявява, че моли съда да му определи по-лека МНО.

Съдът, като разгледа така постъпилото по реда на чл.64, ал.1 НПК искане, като взе предвид становищата на страните и след като се запозна с материалите по досъдебното производство и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Досъдебното производство е образувано на 28.05.2026г., на основание чл. 212,ал.2 от НПК.

На 29.05.2026 г., в качеството на обвиняем е привлечен И. Н. Н., ЕГН: ********** , за това, че:

На 28.05.2026 г., в жилище, находящо се на адрес гр. Бургас, ж.к. „***“, бл. **, вх.

**, ет. **, ап. **, при условията на домашно насилие, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и тялото, причинил на ***, ЕГН: ********** лека телесна повреда, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от ПК - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал.1 НК.

С определение № 1221/30.05.2026г., в сила от 03.06.2026г., по ЧНД № 1931/2026г. по описа на БРС спрямо обвиняемия е взета МНО „Задържане под стража“.

Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 4 от НПК , при разглеждане на молба за изменение мярка за неотклонение "задържане под стража", съдът следва да прецени всички обстоятелства, свързани със законността на продължаване действието на тази мярка.

БРС намира, че в контекста неконкретизирания прочит на доказателствената база, към настоящия момент липсва информация, отнемаща от интензитета на обоснованото предположение за 1 съпричастност на обвиняемия към предполагаемото престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК

Напротив събраният, в т.ч. допълнително събраният доказателствен материал, преценени в тяхната логическа и информативна корелация с останалия доказателствен масив придават изискуемата в унисон с разпоредбата на чл.63,ал.1 НПК подкрепеност на обоснованото предположение.

Съдът не дължи пространен и обстоен анализ на събраните в ДП доказателствени материали, т.к. подобен подход би бил в остро противоречие с характера на настоящото производство, отчитащо значението на доминиращата презумпция за невиновност по см. чл.303, ал.2 НПК.

На следващо място, съдът изследва наличието на правоизменящи фактори, чрез конкретно депозирани или събрани при разследването доказателства, които да обосновават обективно намаляване на нивото на рисковете от укрИ.е и/или извършване на престъпление.

По отношение интензитета на опасността обвиняемият да извърши престъпление:

Обремененото съдебно минало на едно лице не е абсолютен аргумент при преценката на нивото на личната обществена опасност и в прогнозен план криминогенната му склонност при поставянето му в режим на по-облекчена процесуално-превантивна мярка. В случая обаче данните относно личността на обвиняемия и предходната негова съдимост повишават личната обществена опасност на Н. и занижават адаптивните възможности за законосъобразна негова реализация в обществото, в т.ч. очертават завишен риск за социалната сигурност при определяне на по-лека мярка за неотклонение от „задържане под стража“. Самостоятелно криминогенният риск при този обвиняем се обосновава с факта,че понастоящем инкриминираното посегателство е вероятно извършено след само пет месеца след ефективно изтърпяване на 29.12.2025 г. на определеното му общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години по ЧНД 11657/2025г. на СРС за съвкупност от престъпления в т.ч. със сходен антихуманен мащаб- по чл.131,ал.1,т.5а,вр.чл.130,ал.1 НК по НОХД 2065/23 г. на РС-Перник, престъпление против половата система – блудство с лице, навършило 14 г. възраст – по см. на чл.150,ал.1 НК по НОХД 6412/2024г. на СРС, и престъпление против сигурността на транспорта по чл.343б,ал.3 НК по НОХД 1927/2024 г. на БРС.Прегледът на данните от справката за съдимост обосновава извод за липса на положителна динамика в нагласите и поведението на този обвиняем, респ. свидетелства за отсъствието на ефективност на специалнопревантивната цел от актуално приложената спрямо личността му наказателна репресия. Фактът на предходното осъждане за престъпление с еднороден обект на засягане – телесната неприкосновеност в условия на домашно насилие, съчетан с осъждане за деяние против половата автономност и общественото приличие и нравственост при изява на индивидуалния полов морал, указват на неефективни волеви механизми за самоограничение в полза правата на останалите членове на обществото. Не може да остане без коментар и фактът, че в инкриминираните предполагаеми действия на обвиняемия се наблюдава тенденция за все по-голяма краткосрочност при възобновяване на решението за оказване на арогантни посегателства срещу телесната неприкосновеност и здравето на лица от женски пол. Изложеното относно данните в справката за съдимост показва нежелание или неспособност на обвиняемия да си наложи необходимите нива на дисциплинираност и сдържаност,към които държавата е полагала многократни усилия да го насърчи, като честотата в неправомерните му действия заема осезаема динамика. С оглед съдебната биография на обвиняемия съдът формира извод,че след изтичане на приблизително две седмици и половина от първоначалното прилагане на мярката „задържане под стража“ спрямо обвиняемия, към настоящия момент все още не е гарантирана обществената сигурност. И към настоящия момент е налице илюстрираният чрез предходните осъждания на дееца реален риск от извършване на престъпление при налагане на една по-лека мярка за неотклонение.

Инкриминираното понастоящем деяние се отличава с висока степен на обществена опасност.

Съдът не намира основание да се отклони от изводите,че евентуалният престъпен акт вероятно обхваща интензивна физическа принуда, изразяваща ирационален от гл.т. на стандартното мерило за социално поведение акт на жестокост, надхвърляща границите на мимолетната агресия. Във вероятен контекст, касае се за крайна реакция на озлобление и агресивна несдържаност, резултиращи не само в евентуално причинени повърхностни лицеви наранявания и мозъчно 2 сътресение на пострадалата, но и в травмираща психиката й жестокост. Предполагаемото правно съдържание на коментираното посегателството предвид локализацията на физическото малтретиране на жертвата чрез удряне главата , в която е и централният орган на нервната система, при това с абсолютна апатия към животозастрашаващите последици на подобни действия, свидетелства за вероятен акт към необратимо увреждане на жертвата.

Тези фактори, наред с доказателствените данни за общото дете на обвиняемия с пострадалата и иманентно възникващия въпрос за споделяне на родителската грижа и режим на контакти с детето, излагат на неограничима опасност не само здравето и сигурността на пострадалата, но и други защитими ценности в аспекта на висшия интерес на малолетното дете и защитата на неговото емоционално развитие, в хода на постепенното му приобщаване към света на възрастните.

Ето защо, и към настоящия момент, след изтичане на 19 дни от прилагането на мярката за неотклонение „задържане под стража“ продължава да е валиден изводът,че недостатъчната ангажираност на правоохранителните органи към регистрираните нива на агресия у обвиняемия, чрез необосновано смекчаване на мярката за неотклонение, по мнение на състава би било проява на недостатъчно адекватно отчитане степента на опасност на обвиняемия и вероятната негова неконтролирана поведенческа психопатология.

Тези обстоятелства във вр. с миналата съдимост, и вероятната липса на реален мотивационен процес към формиране на навици за непрестъпна битност след актуално приложената репресия, могат да се приемат за достатъчни да покажат,че риск от криминогенно поведение все още съществува. В този именно контекст съдът съблюдава утвърдените в практиката на ЕСПЧ напр.W.v.Switzerland 14379/88, 26.01.1993 г. критерии „По- специално в този контекст следва да се обърне внимание на характеристиката на съответното лице, морала му, имуществото му, връзката му с държавата, в която се осъществява наказателно преследване.“ В настоящият случай се касае за инкриминирано участие на обвиняемия в умишлено престъпление против здравето и неприкосновеността на личността, за което максималният процесуално допустим срок на задържане, по арг. на чл.63,ал.4,изр.2 НПК, е два месеца, при наличие на процесуалните предпоставки в чл.63, ал.1 НПК. В конкретния случай изтеклият срок от първоначалното задържане е 19 дни, което формално обосновава законност на предпоставките за продължаване действието на МНО „Задържане под стража“.

Действително, настоящият състав е наясно с практиката на ЕСПЧ напр. Mamedova vs. Russia, 7064/ 2005г., според която: „тежестта на очакваното наказание е относим елемент при оценка на риска лицето да се укрие или да извърши друго престъпление, но необходимостта от продължаване на задържането не може да се обосновава само от чисто абстрактна гл.точка, като се отчита единствено тежестта на престъплението. Нито пък продължаването на задържането може да се използва като изпреварващо наказанието лишаване от свобода“. В т.см. е и Kovyazin and Others v.Russia 13008/13, 17.09.2015 г.

В случая обаче продължава да действа факторът опасност от извършване на престъпление, предвид предварителните данни относно склонността на обвиняемия към неконтролирани емоции с яростна изява.

Тези фактори оценени комплексно наред с вероятното извършване на настоящото престъпление след само 5 месеца след ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за съвкупност от престъпления против личността и против половата система по ЧНД 11657/2025г. на СРС разкриват осезаеми дефицити в правосъзнанието и механизмите за волеви самоконтрол. Те поставят под съмнение ефекта на специалната превенция от актуално приложената спрямо обвиняемия наказателна репресия и възможностите за законосъобразна негова реализация в обществото при прилагане на една по-лека мярка. Ето защо според съда към момента продължителността на задържане на обвиняемия установена от около 19 дни, напълно удовлетворява предявения критерий за "разумен срок" съгласно чл. 5 § 3 от ЕКПЧ . В този смисъл, основателно може да се заключи, че към момента задържането на обвиняемия, категорично не попада в хипотезата на прекомерност и необоснованост.

Така мотивиран БРС

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ без уважение депозираната молба на И. Н. Н., ЕГН: **********- обвиняем по досъдебно производство вх. № 431 3M-327/2026 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР-Бургас, пр. вх. № 9116/2026 г., пор. № 1260/2026 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, за изменение на МЯРКАТА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „Задържане под стража” в по-лека.

ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо И. Н. Н., ЕГН: ********** обвиняем по досъдебно производство вх. № 431 3M-327/2026 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР-Бургас, пр. вх. № 9116/2026 г., пор. № 1260/2026 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „Задържане под стража”.