Решение № 16651 от 10.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16651 гр. С., 10.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110134875 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т. С.“ ЕАД срещу М. А. Б., Д. М. Б. и А. М. Б., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца, при условията на разделна отговорност - съобразно квотите им в съсобствеността върху процесния имот (М. Б. – 4/6 части, а Д. Б. и А. Б. – по 1/6 части) следните суми: сумата от 2683,17 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 24.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 391,78 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 01.03.2022 г., сумата от 41,42 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 24.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,55 лв. - мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 01.03.2022 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, дължими за имот, находящ се в гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 524, вх. А, ет. 15, ап. 72, с абонатен № 194133, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15499/2022 г. по описа на СРС, 48 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците като собственици на процесния имот, находящ се в гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 524, вх. А, ет. 15, ап. 72, с абонатен № 194133, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия, като последните не са заплатили 1 дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят вземанията, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т. с.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, чрез назначения им особен представител адв. Н. Д. - К., с който оспорват предявените искове като неоснователни. Считат, че исковете са недопустими поради липса на писмен договор за присъединяване към топлопреносната мрежа. Оспорват да са в договорни отношения с ищеца за доставка на топлинна енергия до имота, както и че имат качеството потребители на топлинна енергия и че са собственици или вещни ползватели на имота. Твърдят, че не са ползвали имота и доставяната до него топлинна енергия през исковия период. Оспорват да са наследници на М. К. Б. и че са приели наследството й. Оспорват доставката и качеството на евентуално доставената до имота топлинна енергия. Правят възражение за погасяване по давност на част от процесните вземания. Оспорват претенцията за лихва, доколкото клаузите на общите условия на ищеца в тази им част са неравноправни, както и до ответниците не е отправяна покана за плащане на главните задължения. Молят за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Неоснователно е възражението за недопустимост на производството поради това, че ищецът не е представил писмен договор, сключен с ответниците. Предметът на повдигнатия пред съда спор се очертава от ищеца посредством формулирания петитум на исковата молба. Ищецът поддържа твърдения, че правоотношението между страните е възникнало по силата на Закона за енергетиката, а не от сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди и дялово разпределение в писмена форма. Въпросите относно съществуването на правоотношение между страните с описан в исковата молба предмет са 2 такива по съществото на делото, а не по неговата допустимост. Исковете са предявени в размерите, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците въз основа на твърдяното право на собственост върху имота, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и стойност, и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат всички свои възражения, наведени в отговора на исковата молба, евентуално че са погасили претендираните вземания чрез плащане.

По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

Спорно по делото на първо място е обстоятелството дали ответниц и т е имат качеството на клиенти на топлинна енергия, доставяна до процесния имот за процесния период, по отношение на което съдът приема следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички 3 собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).

По делото е приет Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, видно от който на 05.06.1991 г. въз основа на Заповед № 4

ДИ-03-3905/90 г. от 29.03.1991 г. на председателя на ИК на ОбНС „Л.“ процесният апартамент, собственост на държавата (ведомствен на „Балканкар“), а именно: апартамент № 72, находящ се в гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 524, вх. А, ет. 15, състоящ се от две стаи, столова, кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ от 76,57 кв. м., с принадлежащо таванско помещение № 72 с полезна площ от 3,87 кв. м. и с 1,299 % идеални части от сградата и от правото на строеж върху мястото, е продаден на М. А. Б. и М. К. Б. за сумата от 15 702 лв., заплатена напълно от купувачите. По делото е приета молба от 07.08.1991 г. от Държавна спестовна каса до Агенция по вписванията за вписване на законна ипотека върху процесния недвижим имот за обезпечение изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство на М. А. Б. и М. К. Б..