Решение № 1579 от 01.08.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1579 гр. Пловдив, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330200404 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 21-1030-012229/22.12.2021 г. на Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Б.В.Б. с ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител моли да се отмени НП.

Аргументира се с порок в акта за установяване на административно нарушение, представляващ нечетливостта му, както и неправилно приложение на материалния закон поради липсата на обективен елемент от състава на нарушение, а именно напускането на местопроизшествието и свързаната с това липса на субективна страна на деянието. Претендира разноски.

Въззиваемата страна взема бланкетно становище по жалбата с писмото, с което е изпратена преписката на съда, като оценява постановлението като законосъобразно и обосновано и моли да бъде потвърдено. Не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 15.12.2021 г. жалбоподателят Б.Б. управлявал в гр. Пловдив лек автомобил „Хюндай Туксон“ с рег. № ***, собственост на „ОТП Лизинг“ клон Пловдив. Около 16:25 ч. се намирал на пресечка на ул. „Димитър Талев“ до № 130, като се готвил да направи маневра завой на ляво. Срещу него по в страни се намирал служебен автомобил на отдел „Криминална полиция“ към ОД на МВР Пловдив марка и модел 1

„Форд Фокус“ с рег. № ***, в който се намирал Х.С. – *** и още двама негови колеги.

Той също се готвел да направи маневра завой на ляво и да се включи в движение по ул.

„Димитър Талев“, като изчаквал да преминат движещите се автомобили. Желаната му посока на движение била на север, а тази на жалбоподателя на юг. За полицейския служител се отворила възможност да се включи в движението, което той сторил и се пристроил в дясното платно в посока север на ул. „Димитър Талев“, като почти изцяло управлявания от него служебен автомобил бил преминал осевата линия. В същия момент жалбоподателят предприел желаната от него маневра завой на ляво. Той обаче не преценил движението на насрещния автомобил и траекториите на превозните средства се засекли. В резултат на това настъпило транспортно произшествие, като предната дясна броня на лек автомобил „Хюндай Туксон“ в областта на преден десен фар осъществила контакт със задна дясна врата и заден десен калник на лек автомобил „Форд Фокус“. Намиращите се в последното МПС лица усетили лекото му преместване в следствие на съприкосновението, а водачът му С. спрял движението си.

Забелязал, че водачът на „Хюндай Туксон“ също спрял за 1-2 секунди, след което продължил движението си по ул. „Димитър Талев“ в посока юг. В същия този момент С. обърнал посоката си на движение и последвал другия участник в произшествието.

Включил сигналната светлина, с която било оборудвано служебното МПС, и докладвал случая на дежурния по ОДЧ, като съобщил за настъпилото ПТП, регистрационен на другия участник в него и последващото му поведение – напускане на мястото на произшествието. Водачът на л.а. „Хюндай Туксон“ спрял в близост до Овощарския институт в гр. Пловдив, а непосредствено до него и полицейските служители. Те слезли от автомобила им, представили се на водача и го попитали дали е забелязал, че ги е ударил, на което той притеснено отговорил, че не е усетил нищо. Докато чакали патрул на Пътна полиция, полицейските служители забелязали, че щетите върху автомобила на другия участник са незначителни. Обяснили на жалбоподателя, че не е имало само застъргване, а техният автомобил бил подместен от само ПТП. След пристигането на екип на Пътна полиция и двамата водачи били тествани за употребата на алкохол, като пробите и на двамата били отрицателни.

За настъпилото събитие бил съставен протокол за ПТП № 1756566 от 15.12.2021 г., който е подписан от двата участници в произшествието.

За установеното нарушение бил съставен АУАН серия АВ бл. № 076709/15.12.2021 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 123, ал. 1, т.

1 от ЗДвП. В акта нарушителят отразил, че няма възражения..

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Х.С. – участник в ПТП, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, протокол за ПТП № 1756566 от 15.12.2021 г., докладна записка с рег. № 432р-26486/15.12.2021 г., справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., оправомощителна заповед № 8121з-825/19.07.2019 г.

Разпитан в съдебно заседания свидетелят потвърждава настъпването на ПТП като участник в него, първоначалното поведение на другия участник, а после и последващото му такова, което е наложило да бъде настигнат и отбит от пътя до пристигане на автопатрул на „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив. Сподели личните си впечатление по съприкосновението, което е довело до лекото преместване 2 на служебния автомобил, макар да не е имало челен сблъсък, а застъргване по посочените от него части от автомобила. Показанията му изцяло кореспондират на изложеното в акта, а така и в протокола за ПТП за времето и мястото на произшествието, за начина и механизма на удара, за местоположението на повредите върху автомобилите. Последният впрочем представлява изявление на официален орган в кръга на неговата функция, съставен в определена форма и по определен ред, и следва да се преценява като годно доказателствено средство за настъпилите факти по начина, по който са отразени в него. Отделно от това протоколът за ПТП е подписан от жалбоподателя. Въз основа на изложеното съдът прецени показанията на свидетеля като непротиворечиви, съответни на останалите доказателства, подробни, последователни и логични, поради което ги възприе за достоверни и формира фактическата обстановка въз основа на тях.

От друга страна не се опровергават фактическите констатации в АУАН, а напротив те се потвърждават от показанията на свидетеля и протокола за ПТП. В този смисъл, обстоятелството, че актосъставителят не е присъствал на мястото на нарушението, не е от значение за ангажиране на отговорността на нарушителя, доколкото последното се подкрепя от останалите доказателства.

Съдът отчете и презумптивната сила на АУАН, регламентирана в нормата чл.

189, ал. 2 от ЗДвП. Нещо повече, изискването на закона е не просто неустановяване на фактическите констатации в АУАН, а опровергаване на отразените, т.е. въвеждане в предмета на доказване на други факти и тяхното установяване, които са в противоположния смисъл на тези в акта. Такива обаче не се твърдят от жалбоподателя, а и няма как да бъдат доказани при това положение, затова и обстоятелствата по акта останаха необорени

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на актовете. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е напълно четлив и разбираем, без задрасквания, във връзка с което възражението от жалбата се прие за неоснователно.

Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Съставен е в присъствието на свидетел очевидец и жалбоподателя, като му е предявен за запознаване и подписване и му е връчен препис от него. Предоставена е възможност на нарушителя да изложи възраженията си в писмен вид в тридневен срок от връчването на акта, като той не е възползвал от това си право и не е възразил в самия акт.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представените заповеди, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената 3 част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за движение, свързани поведението на участниците в ПТП.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма глас, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушенията.

Безспорно се установява, че Б.Б. като водач на МПС лек автомобил „Хюндай Туксон“ с рег. № *** на 15.12.2021 г. около 16:25 часа в гр. Пловдив на ул. „Димитър Талев“ № 130 е ударил със своя автомобил управлявания от свидетеля С. лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № *** по задна дясна врата и заден десен калник, след което не спрял, за да установи какви са последиците от произшествието. Доказа се по делото, а и не се спори между страните, че е настъпило ПТП, доколкото е налице съприкосновение между двата автомобила, от което са настъпили имуществени вреди и за двата, и то по време на движение, докато и двамата водачи са предприемали своите маневри. В този смисъл жалбоподателят отговаря на условието да е участник в пътнотранспортно произшествие.

Спорът се състои в това дали жалбоподателят е изпълнил задължението си да спре и да установи какви са последиците от произшествието, като не се концентрира по това дали е извършил последното без да създава опасност. Таке е, защото се установява по делото, че жалбоподателят не е спрял след настъпване на удара. Впрочем, че е налице удар, който е бил ясен и за двамата водачи, са несъмнени показанията на свидетеля С., който категорично заявява, че управлявания от него автомобил се е преместил малко. От друга страна, че това е било усетено и от самия жалбоподател, сочат и данните, че непосредствено след съприкосновението, нарушителят е спрял, макар и за няколко секунди. Нелогично е според съда осъществяването на такова спиране в друга ситуация освен осъзнаването, че е настъпило ПТП. Напротив, логичното поведение, ако действително не бе разбрал за удар, е водачът по най-бързи начин да се изнесе в посоката на движение, доколкото биха могли да възникнат други предпоставки за ПТП, т.е. без да се констатира очевидно спиране на автомобила.