Решение № 346 от 15.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Пловдив, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330207372 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 75/28.09.2020г, издадено от ДИРЕКТОР НА РИОСВ- Пловдив, с което на ФУРА ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на в размер на 7000 лева.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски . В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Относно срочността на жалбата са изложени подробни съображения преди даване ход на делото в съдебно заседание от 25.11.2021г. които са отразени в съдебния протокол, поддържат се и към настоящия момент, поради което е ненужно да се преповтарят.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 31.03.2020 г. по електронната поща на РИОСВ-Пловдив е постъпило ЕП-499/31.03.2020г. от Национален координационен център във връзка с осъществен внос на отпадъци с код 19 12 04 - пластмаса и каучук през вход ГКПП-Русе Дунав мост.

Видно от представените Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и международна товарителница към него- извършеният транспорт на превоза е от Румъния до площадка на „Екоинвест“ ЕООД, гр.

Пазарджик. Количеството е 10,94 тона, с дата 30.03.2020 г. и код на отпадъка 19 12 04 - пластмаса и каучук.

Превозвач е дружество „Фура“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес па управление: **********.

При направена справка се констатира, че дружеството притежава регистрационен документ за събиране и транспортиране № 09-РД-57200/14.11.2016г., издаден от Директора на РИОСВ-Пловдив за отпадъци с кодове 10 02 07*, 15 01 01, 15 01 02, 15 01 03, 15 01 06, 15 01 07, 16 01 03, 16 01 04*, 16 01 20, 16 06 01*, 17 02 01, 20 01 01, но не притежава необходимия документ по чл. 35 от ЗУО за събиране и транспортиране па отпадък с код 19 12 04 - пластмаса и каучук.

Съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗУО, за извършване на дейностите по ал. 2, т.

2 (събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на §1. т.41 и 43 от допълнителните разпоредби) се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II.

2

Административното нарушение е извършено на 30.03.2020г. , което е установено с получаване на информация от Национален координационен център с входящ номер в РИОСВ-Пловдив ЕП- 499/31.03.2020г.

Относно:

- получения сигнал в РИОСВ-Пловдив;

- извършената по сигнала документална проверка;

- извършения от Фура ЕООД превоз на дата 30.03.2020г от Румъния до гр. Пазарджик

-притежавания от Фура ЕООД регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци;

-категориите отпадъци, които ФУРА ЕООД е регистриран да транспортира не съществува спор между страните. Освен това тези обстоятелства се установяват по един несъмнен начин от събраните по делото доказателствагласни (разпит на актосъставителя и водения от защитата свидетел) и писмени (приложени по административната преписка).

Не така стоят нещата обаче досежно основното съставомерно обстоятелство, а именно реалното превозване от наказания субект на отпадък с кода посочен в АУАН и НП- 19 12 04 . Действително в придружаващите товара документи (товарителница и Приложение № VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и др.) е посочен именно този код на превозваните материали.

От показанията на актосъставителя се установи обаче, че:

- физическа проверка на товара не е извършвана;

- контролните органи не са се уверили, че превозваното от наказания субект действително отговаря на посоченото в съпровождащите документи- пластмаса и каучук и че техния код е именно 19 12 04;

-за да направят извода си за съставомерност на деянието, контролните органи от РИОСВ са се доверили безкритично на отразеното в съпътстващата документация.

При положение, че е ноторно известно, че посочените съпътстващи документи се попълват от частноправен субект (изпращача на товара), т о не може да съществува презумпция, че извършеното от изпраща класиране на товара е коректно.

3

С оглед гореизложеното, а и доколкото жалбоподателят изрично е оспорил с жалбата приетата за установена фактическа обстановка и извършването на нарушението, по делото може да съществува най-много предположение, но не и несъмнена установеност, че превозваният от наказания субект товар действително е бил с код 19 12 04, а същевременно, по аргумент от чл. 303 НПК, административно-наказателната отговорност не може да почива на предположения.

Налага се извод, че в резултат от проявената пасивност на контролните органи да направят дължимата от тях не само документална, но и физическа проверка, съставляващо нарушение на служебното им задължение по чл. 52, ал.4 ЗАНН, извършването на нарушението със съставомерните белези, очертани в АУАН и НП, е останало недоказано по несъмнен начин и то при тежест на доказване лежаща върху наказващия орган.

Допуснатото от наказващия орган нарушение на чл. 52, ал.4 ЗАНН е особено съществено, ако се съобразят:

-обстоятелството, че видно от издадения Регистрационен документ № 09-РД-572-00, още към дата 14.11.2016г. жалбоподателят е получил регистрация за транспортиране на отпадъци, включително и с код 15 01 02 (пластмасови опаковки) и 16 01 03 ( излезли от употреба гуми), тоест установяването на допуснатото нарушение е изисквало да се извърши проверка и да се докаже, че жалбоподателят реално е извършвал транспортиране на пластмаси и каучук, различни от тези с код 15 01 02 и 16 01 03, за които е разполагал с валидно разрешение;

-показанията на доведения от жалбоподателя свидетел П. (шофьор на процесния камион), според които част от товара били пластмасови бутилки от вода, които могат да се субсумират под код 15 01 02 (пластмасови опаковки).

Неустановеността на извършването на нарушението по несъмнен начин е първо самостоятелно основание за отмяна на НП.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП.

На следващо място, от цитирания текст на АУАН и НП е видно, че те страдат от съществен порок по смисъла на чл. 42, ал.1, т.4 и чл. 57, т.5 ЗАНН, доколкото липсва посочване на мястото на извършване на нарушението.

4

По този въпрос в АУАН и НП е посочено дословно:

- На 31.03.2020 г. по електронната поща на РИОСВ-Пловдив е постъпило ЕП-499/31.03.2020г. от Национален координационен център…“;

-„… извършеният транспорт на превоза е от Румъния до площадка на „Екоинвест“ ЕООД, гр. Пазарджик;

- „Превозвач е дружество „Фура“ ЕООД, ЕИК: ******* със седалище и адрес па управление: *******. …“

Липсва обаче ясно изразена воля, от която да личи къде наказващият орган приема, че е извършено нарушението:

- при пресичане на границата с Румъния на ГКПП- Русе;

- или в гр. Пазарджик, по мястото на крайна дестинация на стоката;

- или в гр. Пловдив по мястото на седалище и адрес на управление на превозвача;

- или по седалището на регионалната дирекция, която е получила сигнала от Националния координационен център.

Допуснатия порок е съществен, тъй като изискването за посочване на място на извършване на деянието в АУАН и НП не е самоцелно, а е свързано със самата същност на деянието, разбирано от трайната съдебна практика като съвкупност от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието в дадено време, на дадено място. От цитираното определение следва, че мястото и времето на извършване на деянието са съществен негов характеризиращ белег, елемент от индивидуализацията на същото и отграничаващ го от останалите деяния. Дори и да е извършена идентична система от телодвижения, като вид и последователност, ако мястото и времето на извършването им е различно, то би се касаело за различно деяние.

Допуснатия порок е изцяло неотстраним на съдебна фаза, чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на релевантното място на извършване на нарушението, доколкото подобен начин на процедиране:

- би влезнал в противоречие със задължителните указания на основополагащото за формата и съдържанието на правораздавателните актове ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения (изпълнително деяние, време и място на извършването му), които се приемат за установени, както и приложимите към 5 тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото

- би поставил жалбоподателя в положение да разбере кои са фактическите положения, за които се наказва, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.