Определение № 1049 от 19.04.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 644/2023
- Вид
- Определение № 1049
- Подписан
- 19.04.2023
- Състав
- Диана Коледжикова, Мария Яначкова, Десислава Борисова Николова
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 1 · Правилник за вписванията
- чл. 22 · Правилник за вписванията
- чл. 3, ал. 1 · Правилник за вписванията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1049 гр. София, 18.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Диана Коледжикова
Членове:
Мария Яначкова
Десислава Б. Николова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20231000500644 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение № 1134 от 26 януари 2023г. по ч. гр. д. № 49/2023г.
Софийски градски съд е оставил без разглеждане жалба от 04.01.2023 г., уточнена с молба от 23.01.2023г., на А. Ц. А. срещу отказ на съдия по вписванията при СРС, обективиран в определение от 22.12.2022г. с рег.№ 2053/22.12.2022г., и прекратил производството по ч. гр. д. № 49/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО-Брачни състави, I-ви въззивен брачен състав.
Срещу това преграждащо определение е подадена частна жалба от жалбоподателя А. Ц. А. с оплаквания, че е незаконосъобразно по отношение на първия неправилен мотив от отказа на съдията по вписванията, - че е необходимо молбата за заличаване на ипотека, вписана преди 53г., да бъде с нотариално заверен подпис, - тъй като е налице пропуск на СГС да се произнесе по него. Излага съображения, че независимо, че няма правен интерес, тъй като ипотеката е заличена ден по-рано, „ същността е в неспазването и пренебрегването на два добре написани члена от ПВ“ – чл. 22 и чл. 19, ал. 1 ПВп - от страна на поименно посочен съдия по вписванията, чието становище е „грешно, некомпетентно и напълно противоречащо“ на посочените норми. Счита, че ако не се приложи „конструктивно съпротивление“ да се коригират публично грешките, те ще бъдат допускани и 1 по отношение на хора с правен интерес.
Частната жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, е допустима, а по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Агенцията по вписвания, Служба по вписвания, по което е постановен обжалваният пред СГС отказ на съдията по вписванията, е образувано по искане (заявление) с вх. № 99430/22.12.2022г. на А. Ц. А. за заличаване на ипотека, вписана през 1969г., върху имот, чийто съсобственик е молителят.
С определението си от 22.12.2022г., с което е постановен отказът, съдията по вписванията е приел, че съгласно чл. 3, ал. 1 ПВп, подлежат на вписване, съответно отбелязване, само актове, които са извършени по нотариален ред или са с нотариално заверен подпис, а молбата за заличаване на вписаната законна ипотека не била в определената от закона форма, поради което липсва акт, подлежащ на вписване, съответно на отбелязване.
Допълнително е посочено и, че при служебната проверка относно условията за исканото действие, е установено, че законната ипотека – акт № 59, том 25 от 24.03.1969г. е заличена – книга отбелязвания акт № 200, том 67 от 21.12.2022г., поради което молителят няма правен интерес да иска заличаването.
За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, СГС е приел, че посоченото от съдията по вписванията изискване към формата на молбата за заличаване на ипотеката по чл. 22 ПВп не намира опора в закона, но като краен резултат жалбоподателят е лишен от правен интерес да атакува отказа на съдията по вписванията, тъй като, както е посочено и от съдията по вписванията, ипотеката вече е заличена към момента на произнасянето му.
Съгласно чл. 22 ПВп, когато са изминали 10 години от датата на вписването, без то да е подновено, заличаването става по молба на заинтересования, без други доказателства и то създава единствено яснота, че ипотеката вече няма правно действие (ТР № 3 от 17.03.2021г. по тълк. д. № 3/2018г., ОСГТК на ВКС ). Цитираната норма не предвижда молбата за заличаване на вписването на ипотека да е с нотариална заверка на подписа на молителя, каквото изискване се разбира, че поставя в случая съдията по 2 вписванията към формата на молбата. Нормата на чл. 3, ал. 1 ПВп урежда изискванията за форма, на които следва да отговаря представеният за вписване акт и не урежда изисквания за форма на молбата, с която се прави искането до съдията по вписванията, която не подлежи на вписване.
Приложено в конкретната хипотеза, изложеното означава, че мотивите на съдията по вписванията, отнасящи се до формата на молбата, с която заинтересован може да поиска заличаване на ипотека поради изтичане на 10 години от датата на вписването, са незаконосъобразни. Това е приел и СГС в мотивите към определението си. В този смисъл доводите в настоящата частна жалба, че съдът не е констатирал незаконосъобразността на застъпеното в отказа на съдията по вписванията становище, са неоснователни. Доколкото целените правни последици със заявлението, по което е постановен процесният отказ, са били постигнати като в предходен момент е било извършено заличаване на вписаната ипотека чрез отбелязване, така както е констатирано в акта на съдията по вписванията, за молителя липсва правен интерес да оспорва отказа на съдията по вписванията, който като резултат е законосъобразен. Мотивите към отказа не подлежат на самостоятелно обжалване, поради което и СГС не е бил длъжен да отрази становището си по част от мотивите на съдията по вписванията в определението си, в което се посочва какво постановява съдът (в диспозитива).
Така мотивиран САС прие, че обжалваното определение на СГС, с което е констатирана липса на правен интерес от обжалване, тъй като вече е бил постигнат търсения от молителя резултат, е законосъобразно.
Фактическият интерес на молителя да се осъществи „конструктивно съпротивление“ не мотивира правен интерес от обжалване на акта, който, макар и формално неблагоприятен за него, отразява действителното положение на вече постигната правна последица, съответстваща на искането му да бъде заличена ипотеката. Изложеното в определението на СГС и от настоящия състав относно въвеждане на изискване за форма на молбата по чл.
22 ПВп е достатъчно да удовлетвори фактическия интерес на молителя да се обективира незаконосъобразност на обсъжданото изискване.
По горните съображения съдът прие частната жалба, по която е образувано настоящото производство, за неоснователна и я оставя без уважение.
3
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. Ц. А. срещу определение № 1134 от 26 януари 2023г. (с ръкописно поставена дата 30.01.2023г.) по ч. гр. д. № 49/2023г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4