Определение № 2704 от 22.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2704 гр. София, 17.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20248002900399 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 от ГПК.

С решение №264/24.08.23г. по в.т.д.№178/23г. на Варненски апелативен съд е потвърдено решение №489/04.11.22г. по т.д.№711/21г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са уважени изцяло предявените от „Пътстрой Варна“ЕООД и „Елит пътища БГ“ЕООД осъдителни искове срещу Министерство на културата; оставена е без уважение частната жалба на „Пътстрой Варна“ ЕООД и „Елит пътища БГ“ ЕООД срещу постановеното от окръжния съд по същото дело по реда на чл.248 ГПК определение № 1832/08.12.2022г. в обжалваната от тях част /с която окръжният съд е отхвърлил искането им за изменение на решението в частта за присъденото адвокатско възнаграждение за разликата от 13 618 лв. до 21 910 лв.; отменено е определение № 1832/08.12.2022г. на Варненския окръжен съд в останалата му част, като вместо него въззивният съд е изменил решението в частта за разноските, като е осъдил Министерство на културата да заплати на „Пътстрой Варна“ ЕООД допълнително 4 704 лв. адвокатско възнаграждение за първа инстанция и е оставил е без уважение молбата на „Елит пътища БГ“ ЕООД с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като му се присъдят още 4 704 лв. адвокатско възнаграждение за първа инстанция; осъдил е Министерството на културата да заплати на „Пътстрой Варна“ ЕООД и на „Елит пътища БГ“ЕООД разноски за втора 1 инстанция в размер на по 10 404 лв. адвокатско възнаграждение.

Срещу частта от решението, с която е потвърдено изцяло първоинстанционното решение, е подадена касационна жалба от Министерство на културата. В нея са изложени оплаквания за недопустимост на решението /като постановено в нарушение на правилата на местната подсъдност/ и за неправилност на решаващите изводи на въззивния съд, поради несъобразяването им с материалния закон, формирането им при допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа се,че актът е постановен при неизяснена фактическа обстановка и при неправилен анализ и необсъждане на събраните в хода на делото доказателства. С касационната жалба се претендира обезсилване/ отмяна на решението на апелативния съд и изпращане на делото на местнокомпетентния съд или постановяване на решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени с присъждане на разноските по делото , направени в трите инстанции.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторът твърди,че с решението си въззивният съд е приел за безусловно твърдението,че СМР,чиято стойност се претендира за плащане, не са извършени по повод на договора и в изпълнение на него, което противоречи на практиката на ВКС. Сочи,че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е да се отговори на въпроса Как следва да бъде определена местната компетентност, когато между страните по спора има възникнало облигационно отношение въз основа на договор, сключен по реда на ЗОП, но освен изрично договорените в него СМР по вид и количество, са извършени и допълнителни, за да бъде изпълнен предметът на договора?

Считайки,че изводите на въззивния съд относно обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо, формирана при постановяването на решението по частичния иск противоречат на ТР №3/22.04.2019г. по тълк.д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС, касаторът поставя като значими за изхода на делото въпросите: При уважен частичен иск, обективните предели на СПН обхващат ли и съдържанието му до останалата част на вземането, над признатия размер на спорното субективно материално право с решението по частичния иск, както и следва 2 ли съдът при разглеждане на иска за останалата част от вземането да допуска събиране на доказателства, включително извършване на експертизи, за установяване основателността й?; Обективните и субективните предели на СПН обхващат ли и всички изведени фактически и правни изводи в мотивите на решението, с които да е длъжен да се съобрази съдът при разглеждане на иска за останалата част от вземането и при определяне на размера, до който предявената претенция е основателна?; Ако обективните и субективни предели на СПН обхващат и всички изведени фактически и правни изводи в мотивите на решението, длъжен ли е съдът при разглеждане на иска за останалата част от вземането и при определяне на размера, до който предявената претенция е основателна, да се съобрази с направени изводи,че исковете са основателни до размера без печалбата, доколкото гесторът има призната и гарантирана от закона възможност да търси единствено направените необходими разноски, но не и реализираната печалба?

С доводи,че въззивният съд е отказал да се произнесе по възражението му, че стойността на допълнителните работи е следвало да бъде разпределена по равно между страните по договора на основание конкретна клауза от него, с мотива,че това възражение е направено едва във въззивната жалба, касаторът поддържа,че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото въпросът След като съдът приеме, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на договор, сключен по реда на ЗОП, за изпълнението на чийто предмет за извършени претендираните допълнителни СМР, следва ли съдът да съобрази всички приети от страните уговорки с него, при определяне размера, до който претенцията е основателна?

Ответниците „Пътстрой Варна“ЕООД и „Елит пътища БГ“ЕООД, в писмен отговор на касационната жалба, възразяват срещу сочените от касатора основания за допускане на решението на апелативния съд до касационно обжалване и оспорват по същество изложените в касационната му жалба доводи за неговата неправилност. Правят искане за недопускане на касационната жалба до разглеждане по същество, евентуално – за потвърждаване на обжалвания въззивен съдебен акт.Претендират разноски за настоящата инстанция.

3

От Министерство на културата е постъпила частна касационна жалба срещу частта от решението, с характер на определение, постановено в производството по обжалване на определение №1832/08.12.2022г. по т.д.

№711/21г. по описа на Варненски окръжен съд. Според касатора, съдът неправилно е изчислил размерите, до които е следвало да бъде уважено възражението му за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Счита,че в полза на „Пътстрой Варна“ЕООД не следва да се присъждат още 4 704 лв., поради което моли за отмяна на съдебния акт в обжалваната му част и намаляване на възнаграждението до размер на 885,27 лв. или максимум до 1191,07 лв.

В приложеното към частната касационна жалба изложение частният касатор поддържа оплакване за очевидна неправилност на решението в частта му с характер на определение. Счита за осъществена предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК с разрешения от въззивния съд въпрос Как следва да се определя възнаграждението в хипотезата на чл.78 ал.5 вр. ал.1 ГПК при предявени няколко кумулативно съединени иска? /твърди се противоречие с ТР №6/06.11.22013г. по тълк.д.№6/12г. на ОСГТК на ВКС и с определения на ВКС , постановени по ч.т.д.№358/22г. на ІІ т.о., ч.т.д.№1692/21г. на І т.о., ч.гр.д.№2883/20г. на ІV г.о., ч.т.д.№964/22г. на І т.о./. Да бъде даден отговор на въпросите Винаги ли е налице задължение на съда при направено възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, като изложи мотиви за това в съдебния акт? и Следва ли да се определя делото като такова без наличие на фактическа и правна сложност при изведен от съда извод,че при уважен частичен иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат и съдържанието му до останалата част от вземането, над признатия размер на спорното субективно материално право с решението по частичния иск, като за основателността на претенцията не е необходимо събиране на доказателства?, според касатора, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е формулирал още два въпроса, касаещи въззивното решение, в частта, постановена по частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК на окръжния съд, които, според него, са били разрешени в обжалвания акт в 4 противоречие с ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, а и м е н н о : Допустимо ли е присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, когато не е представен договор за правна помощ и доказателства за уговарянето му, както и за реално изплащане на такова възнаграждение? и Необходимо условие ли е наличието на искане по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските,за да бъде отменено в тази част решението, когато с него са присъдени такива в полза на страна, която не е представила никакви доказателства за реалното тяхно извършване?

Съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната и частната касационна жалби са подадени в определения срок, от легитимирана да обжалва страна и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване при наличие на предпоставките на чл.280 ГПК съдебен акт.

При проверката за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

По касационната жалба на Министерство на културата

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че между ищцовото министерство и ответниците, действащи под ДЗЗД „Елит – Пътстрой“, на 28.09.2017г. е бил сключен договор за обществена поръчка с предмет „Реконструкция и модернизация на НУИ „Добри Х.“ гр. Варна; че в хода на изпълнение на договора се наложило изпълнението на допълнителни, извън заложените в договора, СМР на стойност 234 576,04лв., които са били необходими за цялостното и качествено изпълнение на поръчката и за издаване на разрешение за ползване на обекта, за което своевременно бил уведомяван представител на възложителя; че тези работи са били приети без възражения от представители на възложителя, от надзора и от последващи контролни органи, като на 15.10.2018г. е съставен протокол за установяване на годността за ползване на строежа, а комисията по съставянето му е предложила да се издаде разрешение за ползване, без ограничителни условия; че след покана министерството е отказало да заплати допълнително извършените СМР по съображения, че договорът за обществена поръчка не е изменен съгласно приложимата норма на чл. 116 от ЗОП.

Въззивната инстанция е констатирала, че с влязло в сила на 20.04.2021г.

5 решение, постановено по гр.д. № 9681/19г. на ВРС, Министерство на културата е осъдено на основание чл.61 aл.1 ЗЗД да заплати на всяко от двете търговски дружества сума в размер на по 9 000 лв., представляваща вземане по предявени от тях частични искове от претенции в размер на по 117 288,02лв. с включен ДДС, представляващи по 1/2 от стойността на извъндоговорно извършените СМР в общ размер 234 576,04 лв. с ДДС, така, както са били описани по количества единични цени и обща стойност в протокола за приемане на извършени СМР и обобщени като „собствен принос“. С оглед последното обстоятелство съдът е изложил съображения,че следва да зачете обективните и субективни предели на СПН, формирана при постановяване на решението по частичния иск, предмет на гр.д. № 9681/19г. на ВРС. Позовал се е на т.2 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2019г. на ВКС по тълк.дело № 3/2016г. на ОСГТК, според което при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право; в случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем; недопустимо е в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. В конкретния случай въззивният съд е съобразил, че със съдебното решение по гр.д. № 9681/19г. на ВРС със СПН по частичния иск са били разрешени въпросите, свързани с правната квалификация на предявените искове, както и с реда за изменение на договора за обществена поръчка, като съдът по частичния иск е приел, че, независимо от обстоятелството, че договорът не е изменен при спазване процедурата по чл. 116 от ЗОП, отношенията следва да бъдат уредени на плоскостта на гестията по арг. от чл. 120 от ЗОП вр. чл. 61 ал. 1 от ЗЗД, тъй като ищците са извършили действие по управление на чужда работа, която е била водена както в интерес на възложителя, така и в интерес на децата, без да има нарочно натоварване от носителя на интереса, последиците от извършената работа са настъпили в правната сфера на последния; действията по управление на работата на ответника са осъществени от ищците с намерение 6 да се управлява чуждата работа, като същите са действали добросъвестно, а, подписвайки протокола за приемане на СМР, възложителят изрично е одобрил управлението на работата. На базата на тези съждения въззивният състав е заключил,че всички оплаквания на въззивника във връзка с твърдяната неправилна правна квалификация на иска и липсата на изменение на сключения между страните договор за обществена поръчка по реда на ЗОП са неоснователни.