Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 112 от 21.02.2018, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 6065/2017
Вид
Решение № 112
Подписан
21.02.2018
В сила
10.06.2019
Състав
ДИАНА МЛАДЕНОВА МАТЕЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 112 гр.

Перник, 21.02.2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 23 .01.2018 г., VІ-ти състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА при секретар Д.Благоева като разгледа гр.дело

№ 06065 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно съединени искове от

Ц.А.А. ЕГН **********

*** пл.Свобода 10

СРЕЩУ

ПЪТНИЧЕСКИ

ПРЕВОЗИ Перник ЕООД гр.Перник за заплащане:

- на осн. чл. 200, ал. 1 КТ сумата 10 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от ВЛОШАВАНЕ на здравословното й състояние от професионална болест “ увреждане на среднинни на двете ръце“ –уточнен по ЕР на ТЕЛК като „Синдром на карпален канал двустранно „ ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от деня на увреждането 17.11.2010 година до окончателното изплащане на сумата

Ответната страна оспорва исковете по основание и размер по подробно изложени съображения.

Оспорва, че ищцата е придобила проф. заболяване поради работата в ответното дружество, като заявява, че твърдяното ВЛОШАВАНЕ не е настъпило по време на и във връзка или по повод на извършваната работа от ищеца в ответното дружество- тъй като ищцата е пенсионер и на второ място – влошаването , респ.лечението е на сърдечни проблеми, а не на такива от проф.заболяване „ Синдром на карпален канал“.

Изтъква, че ищцата е била запознат с условията на труд на длъжността “готвач ” и факторите на въздействие върху здравословното състояние на лицата и съзнателно и самостоятелно, въпреки наличието на поставените му през 2004 г и 2005 г. диагнози е продължила работа в ответното дружество на тази длъжност, до пенсионирането си, поради което счита, че възрастови промени са в основата на настъпилото увреждане.

Възразява и за несъответствие на претърпените вреди с размера на претендираното обезщетение.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Установява се, че ищцата работи в ответното дружество на длъжността „ готвач“ от 33 години по тр. договор.

При първите прояви на заболяването е завела гр.дело № 2433/ 1999г. на ПРС- с вл. в сила решение по което й е изплатено обезщетение за неимуществени вреди.

От 2004г. е налице влошаване на здравето – непосилни болки в ръцете , слабост и изпускане на предмети, затруднени движения на горни крайници.

Завела е гр.дело №

1813/2005г. ПРС като с вл. в сила решение № 130 от 05.07.201г. по в.гр.дело № 846 / 2007г. ПОС е оставено в сила решение № 385 о т22.06.2007г. на ПРС по гр.дело № 1813/2005г. ПРС – с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди

В момента е налице ново влошаване на здравословното й състояние от 01.12.2015г.-до 09.12.2015г. се лекувала в МБАЛ Национална кардиологическа болница ЕАД София с диагноза „Перикардит.претампонада.хирургичен перикардитен дренаж. АХ2 ст пристъпно п.диабет тип 2 състояние след резекция на щитовидна жлеза.

От

14.01.2016-19.01.2016г. е била на лечение в ОКР Банкя От

27.12.2016-30.12.2016г. отново е на лечение там

Ищцата е пенсионер, изведена е от вредната среда.

Постановените

ЕР на ТЕЛК- представени по делото - са официални удостоверителни документи за установените в тях факти и в частност за наличието на установени по надлежния ред заболявания, за началната дата, от която може да бъде претендирано обезщетение за причинените в резултат на заболяванията вреди и за наличието на причинна връзка, като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя.

Видно обаче от доказателствата, ищцата е пенсионер- на 78 години.

Т.е. към момента на твърдяното от нея ВЛОШАВАНЕ на здравословното състояние- от м.12.2015г.- ищцата също е била пенсионер на 74 години.

От комплексната съдебно

– медицинска експертиза (СМЕ) Д –р П. травматолог и Д-р Л.Р. невролог се установява, че :

Няма връзка между проф.заболяване „ Синдром на карпален канал двустранно“ и леченията от сърдечно-съдовите заболявания, които са наложили хирургично лечение, както и диабет тип 2

Вещото лице-невролог установява, че оплакванията от замайване, паметови нарушения, смущения в равновесието, болки в гръбнака и др. нямат пряка връзка с признатото проф.заболяване, с оглед възрастта на ищцата.

Изрично се сочи, че по данни на ищцата е отказала предходна оперативна намеса.

Сочи се, че за периода 01.12.2015г. когато е постъпвала на лечение на общите заболявания – на сърд.съд.ситема, захарния диабет тип 2 и синдрома на вертебробазиларната система / описани в Епикризите и ЕР на ТЕЛК / -

- те нямат връзка с проф.заболяване, за което е съдила работодателя и е получила обезщетения неколкократно.

Понастоящем, вече на 78 години, ищцата не може да ангажира отново бившия работодател за заболявания, които в голямата си част са вследствие възрастови промени.

И двете заключения на вещите лица –специалисти сочат, че лечението е било необяснимо бавно, че всички

ЕМГ са правени от един и същ лекар / друг е въпросът дали той притежава необходимите лицензи и сертификати за правоспособност за ЕМГ и доколко са обективно разчетени, или правени за нуждите на бъдещ процес, какъвто се явява този /

Тук пропуск е на ответната защита да поиска доказателства за правоспособността на лекаря извършил ЕМГ изследванията, дали е снабден със съответните документи за правоспособност за ЕМГ изследвания- които са специфични и не всеки невролог притежава, а ако няма Договор с РЗОК, значи, че най-вероятно не притежава и ги прави на частен принцип, но това автоматично оборва съдържанието им./

Т.е. установяването на ЕКСЦЕС на проф.заболяване „Синдром на карпален канал двустранно“ не се доказва по категоричен начин.

Вещото лице

–травматолог изрично сочи, че ненавременното лечение и необяснимо дългия период на изясняване на заболяването, както и липса на адекватно медикаментозно лечение, и отказа на ищцата за оперативно лечение – говорят именно за това, че влошаването на здравето е нормално следствие именно на тези фактори, както и предвид възрастта на ищцата.

С оглед горното, съдът счита, че следва да отхвърли исковете из.яло като неоснователни и недоказани.

Същото важи и за акцесорната претенция за законната лихва върху главницата, с оглед изхода от главния спор.

По разноските:

Ответната страна претендира разноски общо 700 лв., от които 500 лв. – адв.. възнаграждение и 200 лв. – разноски за вещи лица (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК).

Същите се дължат от ищцата, тъй като са платени от ответната страна като разноски.

Ищцата е освободена от плащане на д.такси и разноски за в.л. когато са поискани от ищцата и платени от бюджета на съда.Настоящият случай не е такъв.

Предвид изложеното, съдът

Р

Е Ш И: