Решение № 144 от 28.04.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Русе, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Татяна Черкезова

Катина Кавърова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Катина Кавърова Въззивно гражданско дело № 20264500500110 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно, образувано е по въззивна жалба вх. № 1164/14.01.2026 г. от С. Б. А. чрез адв. М. Л. против Решение № 1868/25.12.2025 г., постановено по гр. д. № 5447/2025 г. по описа на Районен съд – Русе, както и по въззивна жалба с вх. № 2036/22.01.2026 г. от Районна прокуратура – Русе против същото решение.

Жалбоподателят, ищец пред първата инстанция, С. А. обжалва решението на съда в частта, с която предявеният от него иск е отхвърлен за разликата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 5385 лв. В жалбата са изложени подробни съображения в насока, че определеният от РРС размер на дължимото обезщетение не покрива критериите за справедливост. Обръща се внимание, че ищецът е бил лишен от възможност за задоволяване на базови хигиенни нужди. Акцентира се, че „задържането под стража“ означава третиране от държавата като опасен престъпник, което е рефлектирало върху психиката на ищеца. Поддържа се, че съдът не е оценил правилно обстоятелството, че незаконното задържане е осъществено малко преди началото на учебната година и че това е било източник на допълнителен стрес за ищеца. Иска се решението в обжалвана част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Жалбоподателят Районна прокуратура - Русе, ответник пред първата инстанция, обжалва Решение № 1868/25.12.2025 г., постановено по гр. д. № 1

5447/2025 г. по описа на Районен съд – Русе изцяло. В жалбата са развити съображения за необоснованост на първоинстанционното решение, като се твърди, че съдът не е обсъдил доводите, изтъкнати от ответника. Поддържа се, че липсва нарушение на чл. 5, пар. 1, буква „с“ от КЗПЧОС. Посочва се съдебна практика, а именно Решение № 212 от 14.10.2016 г. на ВКС по гр. д.

№ 1402/2016 г., IV г. о., ГК и Решение № 60317 от 1.04.2022 г. на ВКС по гр. д.

№ 597/2021 г., IV г. о., ГК и се поддържа, че ищецът би имал право на обезщетение, в случай че задържането му не би могло да се приспадне по реда на чл. 59 от НПК. Твърди се, че мярката за неотклонение не е била отменена, а изменена в мярка за неотклонение „надзор на инспектор при ДПС“. В условията на евентуалност, ако съдът намери иска за основателен, се поддържа, че по делото не се установява ищецът да е претърпял неимуществени вреди извън типичните такива при задържане. Тези типични вреди Прокуратурата оценява на 400 лв. за 8 дни, като счита, че дължи само половината от така определената сума, а именно 200 лв. В тази насока посочва, че за остатъка би следвало да отговаря съдът. Иска отмяна на обжалваното решение.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, депозирана от РРП. Въззиваемият по тази жалба и ищец пред първата инстанция поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Подчертава, че незаконното лишаване от свобода не може да бъде оправдано с процедурни формалности. Акцентира, че физическата подготовка и дисциплината на 15годишен младеж не го правят по-малко чувствителен към унижението да бъде „затворен в клетка“. Сочи задължителна съдебна практика – Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК.

Поддържа, че свободата не е стока и не зависи пряко и само от икономически показатели. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, а предявеният иск да бъде уважен изцяло.

В откритото съдебно заседание, проведено на 03.04.2026 г., жалбоподателят, ищец пред първата инстанция, поддържа депозираната въззивна жалба, както и депозирания отговор на въззивната жалба на РП-Русе.

В откритото съдебно заседание, проведено на 03.04.2026 г., жалбоподателят, ответник пред първата инстанция, поддържа жалбата, подадена от РП-Русе. Счита, че обжалването е направено с оглед обстоятелството, че размерът на присъденото обезщетение е завишен.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и закона, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими, постъпили са в срок, изхождат от легитимирани страни, имащи интерес от обжалване и са против подлежащ на въззивно обжалване акт.

Обжалваното решение е валидно, същото е и допустимо като постановено по очертания от ищеца предмет на иска и срещу надлежен ответник.

Предмет на делото е предявен от С. Б. А., действащ лично и със 2 съгласието на своята майка и законен представител ПС А.а против Прокуратурата на Република България иск, с който се претендира присъждането на сумата от 5385 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по пр. пр. № 3126/2025 г. на ОП-Русе, по искане на ОП-Русе с Определение № 336/06.09.2025 г. по ЧНД № 784/2025 г. на Окръжен съд – Русе, отменена с Определение № 282/12.09.2025 г. по ВЧНД № 268/2025 г. на АС-Велико Търново, ведно със законната лихва от 12.09.2025 г. до окончателното изплащане на главницата.

Ищецът е твърдял, че с Постановление от 05.09.2025 г. по ДП № 89/2025 г. на ОСлО към ОП-Русе, пр. пр. № 3126/2025 г. на ОП-Русе, е постановено задържане на непълнолетния С. А., роден на *** г., и на 06.09.2025 г. в ОСРусе било внесено искане за вземане спрямо него на мярка за неотклонение „задържане под стража“. По така депозираното искане било образувано ЧНД № 784/2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе и с Определение № 336/06.09.2025 г. на Окръжен съд – Русе спрямо непълнолетния била взета мярка „задържане под стража“. Определение № 336/06.09.2025 г. по ЧНД № 784/2025 г. на Окръжен съд – Русе било отменено с Определение № 282/12.09.2025 г. по ВЧНД № 268/2025 г. на АС-Велико Търново, като незаконосъобразно.

В производството пред

АС-Велико

Търново прокуратурата е поддържала, че спрямо С. А. трябва да бъде приложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. Непълнолетният е освободен от следствения арест в гр. Русе в ранните часове на 13.09.2025 г.

Ищецът е твърдял, че задържането му е оказало психологическо и социално въздействие. Поддържал, че задържането му е било незаконосъобразно и е нарушило правото му на свобода. По време на задържането е изпитал множество негативни чувства като унижение, объркване, несигурност, стрес, срам, обида, разочарование.

При така изложените твърдения ищецът е претендирал присъждането на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 5385 лв.

Претендирал е на основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 12.09.2025 г.

(датата на отмяна на незаконосъобразното задържане под стража с влязло в сила съдебно определение) до окончателното изплащане на главницата.

Ответникът, от своя страна, е оспорвал иска като недопустим, неоснователен и недоказан. На първо място, е поддържал, че искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на наложената мярка „задържане под стража“ е недопустим, тъй като наказателното производство по пр. пр. № 3126/2025 г. по описа на ОП-Русе все още не е приключило и исковата молба се явявала преждевременно депозирана. Ответникът е твърдял, че искът е неоснователен, защото доколкото няма произнасяне относно вината на ищеца, има вероятност той да бъде осъден на наказание „лишаване от свобода“, което да търпи ефективно и в този случай би се облагодетелствал двойно, тъй като престоят в ареста ще бъде приспаднат на основание чл. 59 от НПК и същевременно ще получи парично обезщетение за престоя си в ареста. Твърдял е, че наложената мярка 3 за неотклонение не е незаконосъобразна, защото нито ОС-Русе, нито АСВелико Търново са посочили липса на обосновано предположение, че ищецът е извършил престъпленията, за които е обвинен, нито че не съществува опасност той да извърши друго престъпление. Посочил е, че разногласието между съдилищата било единствено относно липсата на изключителност, обуславяща приложението на най-тежката мярка за неотклонение. Оспорил е иска по размер. Твърдял е, че държавното обвинение е задържало А. само за срок от 48 часа. Считал е, че липсва законово основание да се ангажира отговорността на ПРБ, като не са осъществени предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът е депозирал становище по отговора на исковата молба, в което се застъпва тезата, че искът е допустим и основателен.

С решението, предмет на обжалване, съдът е приел от фактическа страна, че с Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура-Русе от 05.09.2025 г., на основание чл. 64, ал. 2, вр. чл. 386, ал. 2 и чл. 199, ал. 1 от НПК, непълнолетният С. Б. А. бил задържан по досъдебно производство – прок. преписка № 3126/2025 г. по описа на ОП-Русе /ДП № 89/2025 г. по описа на ОСлО-Русе/ за срок до 48 часа. С Определение № 336/06.09.2025 г. на Окръжен съд-Русе, постановено по ЧНД № 784/2025 г., на обвиняемия С. А. била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. По реда на инстанционния контрол Апелативен съд-Велико Търново с Определение № 282/12.09.2025 г. по ВЧНД № 268/2025 г. отменил горното Определение на ОС-Русе и вместо това взел мярка за неотклонение на ищеца по ДП № 3126/2025 г. по описа на ОП-Русе „Надзор на инспектор при детска педагогическа стая“. В съдебно заседание пълномощникът на ищеца представил Постановление на Окръжна прокуратура-Велико Търново от 10.10.2025 г. за изменение мярката за неотклонение на С. А. в по-лека – „Надзор на родителите“, както и Постановление на Великотърновска апелативна прокуратура от 15.10.2025 г., с което постановлението на ОП-В.

Търново било потвърдено. Така описаната фактология, касателно развилото се наказателно производство по отношение на ищеца, което няма данни да е приключило, не е била спорна между страните, не е оспорена и с въззивните жалби.

РРС въз основа на събраните в производството писмени и гласни доказателствени средства установил от фактическа страна още, че към датата на задържането му ищецът бил на 15 години, ученик в *** – гр. Русе, малко преди започване на учебната 2025/2026 г., без минали осъждания или противозаконни прояви. С. А. живеел с родителите си и с брат си, като семейството имало постоянен адрес в гр. Русе. На ищеца се наложило за 8 дни да спазва определен ограничителен режим в ареста /както и на всички задържани под стража/, като съобразно изискванията на ЗМВР като непълнолетен бил настанен в специално помещение, отделно от задържаните пълнолетни лица. Ищецът имал възможност да се къпе на всеки два дни, да се обажда всеки ден по телефона на майка си, както и право на свиждане с близките си в режима за това, установен в ареста.

Правилно първата инстанция е ценила събраните свидетелски показания 4 при условията на чл. 172 от ГПК и въз основа на тях установила, че ищецът бил много изплашен, плачел при свижданията с майка си и когато се върнал вкъщи на 13.09.25 г., недоумявал какво се случва, чудел се толкова голям престъпник ли е, че трябва да е задържан, бил обиден, не искал дори и родителите си да погледне в очите, притеснявал се за бъдещето си в училище и след това. След преживяното С. А. се променил - бълнувал, не смеел да излезе сам, навеждал поглед надолу при среща с хора, страхувал се и при среща с органите на полицията, тъй като на няколко пъти с майка му били следени от цивилни и униформени полицаи.

Настоящият състав намира, че от фактическа страна по делото се установява още и че ищецът конкретно се притеснявал дали не е изключен от училище, но освен това се тревожил и от реакцията на своите съученици спрямо случилото се, като тези изводи съдът направи въз основа на показанията на св. А.а и Св. К.

Също така настоящият състав намира, че по делото не се спори, че се установява значителен медиен отзвук на воденото наказателно производство.

Още в исковата молба ищецът е насочил вниманието на съда към новина, публикувана на интернет страницата на БТВ новините *** Журналистическият материал е публично достъпен, общоизвестен и неоспорен от страните, поради което съдът намира, че е процесуално допустимо да ползва обстоятелството, че съществува при изграждане на своите фактически изводи. Наред с това, на съда е служебно известно, че чрез медийни изяви и проведен протест пред Съдебната палата в гр. Русе обществеността е изразила съмнения относно обективността и безпристрастността при разглеждане на наказателното производство по НОХД № 25/26 г. по описа на РОС. Ето защо настоящият състав намира, че всякакви действия, предприети от ищеца и неговото семейство в търсене на медийно внимание, са породени не от желание ищецът да бъде публично свързван с наложената му мярка за неотклонение, а като допълнително средство за гарантиране на правото на справедлив процес.