Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 313 от 03.02.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 36/2025
Вид
Определение № 313
Подписан
03.02.2025
В сила
03.02.2025
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Мила Гочева Димова, Галя Василева Белева

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 313 гр. Бургас, 03.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500036 по описа за 2025 година Производството е по чл.274, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, подадена чрез адв. Здравко Цанев, против разпореждане № 3279 от 04.02.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 1475/2024г. по описа на Районен съд- Несебър, В ЧАСТТА, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Е.

Н. М. ЕГН: **********, в частта, с която се иска присъждане на сумата от 195.71 лв. – част от неустойка за номер ***********, представляваща разликата между стандартната цена за предоставеното за ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А53 5G 128 GB White без отстъпка и преференциалната стойност по договора за лизинг от 29.07.2922г., съответстваща на оставащия срок от договора за лизинг.

В жалбата се изразява недоволство от разпореждането, в атакуваната му част.

Посочва се, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за посочения мобилен номер са уредени в р.4,т.2 от Допълнителното споразумение №07123446 от 29.07.2022г. към договора за мобилни услуги, касаещи случаите на предсрочно прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя и дължимата неустойка. Посочва, че в съответствие с уговореното между страните размерът на неустойката е за посочения мобилен номер е в общ размер от 366.13 лв., представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС /по 45.82 лв/, а именно:137,46 лв., ведно с добавена част от ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстващ на оставащия срок до края на договора в размер на 32.96 лв., ведно с добавена разликата в размер на 3195.71 лв. между стандартната цена на мобилен апарат SAMSUNG Galaxy А53 5G 128 GB White без отстъпка, съгласно последната актуална ценова листа към 1

29.07.2022г. и дължимата обща преференциална цена по договора за лизинг от 29.07.2021г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.

Също така посочва, че уговорената между страните неустойка относно предоставените отстъпки от цената на устройствата, предоставени на лизинг за срока на договора не се явяват неравноправни, както е приел заповедния съд. Това е така, защото с договора за мобилни услуги страните са посочили цената, срещу която съответното устройство се предоставя за ползване на потребителя, цената на устройството без отстъпката и размер на отстъпката за целия срок на ползване на услугата. Излага доводи, че неустоечната клауза при прекратяване на договора относно размера на отстъпките има функция да обезщети крее нарушен интереса му от предоставяне на същото това устройство за ползване с отстъпка за срока на договора, доколкото е отпаднало очакването му предоставената на клиента отстъпка от цената на устройството да бъде компенсирана от дългосрочната обвързаност за пълния срок на договора.

Предвид всички изложени доводи моли за отмяна на разпореждане № 3279 от 04.02.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 1475/2024г. по описа на Районен съдНесебър в обжалваната част, както и в частта за разноските, както и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция в размер на държавната такса.

Съгласно на чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Първоинстанционното производство по ч.гр.д. № 1475/2024 г. по описа на НРС / изпратено по подсъдност от Районен съд Бургас/ е образувано по заявлението на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Е. Н. М. за сумата от общо 1155.99 лв., формирана, както следва: 206,25 лева – неизплатени задължения за абонаментни такси и предоставени мобилни услуги по Договор № 31609132/28.06.2010 г. за мобилен номер ********** и допълнително споразумение № 071234456/29.07.2022 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер ***********, съгласно издадени фактури №№ 7341525557/05.10.2022 г., 7342886098/05.11.2022 г., 7344166531/05.12.2022 г., 7345591321/05.01.2022 г. и за периода 05.09.2022 г. - 04.01.2023 г.; 571,61 лева – дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 29.07.2022 г. във връзка с договорен абонамент за номер *********** и за предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A53 5G 128GB White, съгласно издадени фактури №№ 7341525557/05.10.2022 г., 7342886098/05.11.2022 г., 7344166531/05.12.2022 г., 7345591321/05.01.2022 г., 7346879102/05.02.2023 г. и за периода 05.09.2022 г. - 04.02.2023 г.; 137,46 лева – неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни такси за предсрочното прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер ***********; 32,96 лева – неустойка за в размер на ползвани отстъпки от месечен абонаментен план до края на договора за мобилен номер ***********; 195,71 лева - неустойка за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена, представляваща разликата между преференциалната цена по Договор за 2 лизинг от 29.07.2022 г. и цената му без отстъпка по последно актуална ценова листа на оператора; 12 лева – други начисления и компенсации; ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на заявлението 25.11.2024 г., както и сумата от 505 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 480 лева – адвокатско възнаграждение и 25 лева – държавна такса.

Заповедният съд е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за част от претендираните вземания, като с обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК в частта, с която се иска присъждане на сумата от от 32,96 лева – неустойка за в размер на ползвани отстъпки от месечен абонаментен план до края на договора за мобилен номер ***********; сумата от 195,71 лева - неустойка за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена, представляваща разликата между преференциалната цена по Договор за лизинг от 29.07.2022 г. и цената му без отстъпка по последно актуална ценова листа на оператора; и сумата от 12 лева – други начисления и компенсации; ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението – 25.11.2024 г. до окончателното им изплащане, както и в частта, в която се иска присъждане на разноски над сумата от 399,86 лева до пълния претендиран размер от 505 лева.

Предмет на въззивно обжалване е разпореждането от 04.12.2024г., в частта касаеща вземанията за неустойки за предоставено за ползване устройство195.71 лв. и останалата отхвърлена част от претендираните разноски в заповедното производство. В останалата част разпореждането не е обжалвано и е влязло в законна сила.

За да откаже да издаде заповед по чл. 410 от ГПК за посочените вземания за неустойки за предоставени за ползване устройства заповедният съд е приел, че те се основават на договорни клаузи, които са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 19 от ЗЗП. Посочил е, че формулировката на неустойките препятства възможността за определяне размера им към датата на сключване на договорите, от една страна, а от друга страна,че при преценка на размера им същите за необосновано високи съгласно чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП.

Изложено е, че заявителят е договорил механизъм за обезщетяване чрез предвидените неустойки в трикратен размер на месечната такса, като допълнително претендираната неустойка за отстъпка води до прекомерност на обезщетенията по договорите, надхвърлящи близо два пъти дължимите суми за такси, услуги и лизингови вноски.

Бургаският окръжен съд намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Видно от данните по делото по повод сключване между страните на приложените допълнително споразумение от 29.07.2022 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за срок от 24 месеца на длъжника е предоставено устройство SAMSUNG Galaxy А53 5G 128 GB White , при посочена в договора за мобилни услуги цена с абонаментен план, стандартна цена и отстъпка. В сключените между страните споразумения се съдържа клауза, която сочи, че в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги предсрочно по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на договорните му задължения, вт.ч. и по приложимите ОУ когато му е предоставено мобилно устройство съгласно договора за ползване на мобилни услуги, или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и 3 такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценовата листа към момента на сключването на договора и цената, заплатената при предоставянето на апарата / в брой или като обща цена по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора.

Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за неравноправност на горепосочената клауза, на която заявителя основа неусточените си вземания. Процесната неусточена уговорка не е недействителна, защото не натоварва необосновано с икономическа тежест потребителя, а освен това чрез нея се преодолява нееквивалентността на насрещните престации във възмездната лизингова сделка, по която неизправната страна потребител е получила и ползвала мобилно устройство на преференциална по-ниска цена, като абонат на оператора. Въззивният съд намира, че посочената клауза отговаря на изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца-заявител и потребителя- длъжник. Видно от данните на длъжника е предоставено едно устройство, чиято стойност, дължима при ползване уговорения абонаментен план е по-ниска от стандарната му цена, което обстоятелство е изрично упоменато в договора, като разликата между двете стойности представлява отстъпката от цената, предоставена от оператора на длъжника, именно поради поетото от последния задължение за заплащане уговорените такси за мобилни услуги за пълния двугодишен срок от договорите. След като обаче поради неизпълнение на задълженията на длъжника се стигне до предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, потребителят няма повече законно основание да ползва и респективно да придобие предоставеното му устройство при преференциални условия и е длъжен да доплати на доставчика разликата между по-ниската и стандартната цена на същото. В противен случай тази страна ще реализира увеличение на имуществото си вследствие неправомерното си поведение по сделката, а това е недопустимо от действащия правен ред в страната, защото противоречи на основния правен принцип никой да не извлича облаги от неправомерното си поведение и на този на еквивалентност на престациите във възмездните гражданско правни отношения, отричащ неоснователното обогатяване.

Претендираната със заявлението част от разликата в цената на предоставеното устройство се явява дължимата неустойка, която е в размер на оставащия срок от договора, за който се твърди, че е прекратени от оператора поради неизпълнението им от длъжника, като стойността на търсената разлика, явяваща се заявената неустойка е разликата между стандартната цена на предоставеното устройство на пазара без абонамент и преференциалната му цена, съотнесена към оставащия срок на договора.

По горните съображения се налага извода, че заявителя има право да получи разликата до стандартната цена на всяко от предоставените на длъжника устройства. Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за горепосочените неустойки следва да се отмени изцяло, като вместо него следва да бъде постановено издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, с което искането им за присъждането им следва да бъде уважено, както и за съразмерна част от разноските в заповедното и въззивното производство-още 85,50 лв. за заповедното и 15 лв. за въззивното производство.