Решение № 12265 от 21.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12265 гр. София, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. А.А като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20241110103990 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от Александър Славчев Александров и Ивайло Ивов Епитропов, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответниците Л. Д. У. , Е Г Н ********** и В. Г. Х. , ЕГН **********, двамата с адрес гр. София, ж.к. „**“, **, дължат на ищеца при квоти 1/2 Л. Д. У. и 1/2 за В. Г. Х. , следните суми: сумата от 2597,60 лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, отчитан под абонатен № **, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –07.11.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 444,34 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2021г. до 12.10.2023 г., сумата от 21,84 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 07.11.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 5,11 лева за периода от 15.11.2020г. до 12.10.2023 г., като сумите се разпределят както следва:

1. Ответника Л. Д. У. дължи сумата от 1 298,80 лева, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, отчитан под абонатен № **, ведно със законна лихва от 07.11.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 222,17 лева за периода от 15.09.2021г. до 12.10.2023 г., сумата от 10,92 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 07.11.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 2,56 лева за периода от 15.11.2020г. до 12.10.2023 г.;

2. Ответника В. Г. Х. дължи сумата от 1 298,80 лева, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, отчитан под абонатен № **, ведно със законна лихва от 07.11.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 222,17 лева за 1 периода от 15.09.2021г. до 12.10.2023 г., сумата от 10,92 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 07.11.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 2,56 лева за периода от 15.11.2020г. до 12.10.2023 г.;

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ – като собственици на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от 10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от ищеца, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет.

В срока за отговор, ответника В. Х., е депозирали такъв. Оспорва иска, като излага подробни съображения за неоснователност. Прави възаржение за погасителна давност на задължението.

По делото е постъпил писмен отговор вх. №136832/24.02.2024г. от отв. Л. У., с който последния оспорва иска. Твърди, че е придобил имота на 02.04.2021г., като след тази дата многократно е искал достъп от другия ответник, но такъв не му е бил предоставен, тъй като имота се ползвал от трето лице, по силата на сключен договор за наем. Излага съображения за неоснователност на иска и прави възаржение за погасителна давност на задължението.

В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя списък.

Ответниците, редовно призовани, се представляват от процесуални представители, които поддържат писмените отговори и молят съда да отхвърли исковете.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са съдебно-счетоводна и съдебно-технически експертизи.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 61269/2023 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 2597,60 лева (две хиляди петстотин деветдесет и седем лева и 60 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, инсталация **/аб. № **, ведно със законна лихва от 07.11.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 444,34 лева (четиристотин четиридесет и четири лева и 34 стотинки) за периода от 15.09.2021г. до 12.10.2023 г., сумата от 21,84 лева (двадесет и един лева и 84 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 07.11.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 5,11 лева (пет лева и 11 стотинки) за периода о т 15.11.2020г. до 12.10.2023 г., дължима по разделно по 1/ 2 от от ответниците. С възражения от 23.11.2023 г. и 29.11.2023г. ответниците са оспорили вземането с мотив, че не дължат.

Съгласно Нотариален акт за собственост на имот от **г., ** ** ** е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ Апартамент №11, находящ се в гр. София, ж.к. „**“, **.

Съгласно удостоверение за наследници на ** ** ** и ** **а (съпруга), пърият е починал през 1980г., а неговата съпруга през 1988г., като са оставили за свои законни 2 наследници В. Г. Х.- син, ** **** и ** ****- внучки, деца на починалия им втори син- **й Г.

Х..

С Договор за наем на недвжиим имот от 10.08.2011г. лицето ** **а **, е предоставила за временно и възмездно ползване процесния недвижим имот на трето лице** **, за срок от 12 месеца, като е предвиденено продължение при писмено съгласие.

Съгласно Договор за продажба на наследсвто от 02.04.2021г., ** **** и ** **** са продали на Л. Д. У. всичките си наследствени права и задължения, оставени от покойния им дядо ** Х. (син на ** ** **).

Ответника Л. У. е предствил нотариална покана от 02.11.2022г. до ответника В. Г. Х. , с която го кани да му заплати дължими сума за наем. Предствени са 4 бр. разписки от 12.6.22г., 09.01.21г., 08.10.22г. и 09.12.2022г.,

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на клиентите в гр. София, се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

По делото са представени Протокол от проведено на 16.08.2002 г. ОС на ЕС на сграда с адрес гр. София, ж.к. „**“, **, ведно със списък на етажните собственици, Договор от 19.08.2002г. между ЕС с адрес гр. София, .к. „**“, ** и ФДР „Нелбо Инженеринг“ ООД, Договор от 12.09.2013г. между ЕС с адрес гр. София, ж.к. „**“, ** и „Топлофикация София“ АД.

Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е представил обша фактура № **/31.07.2021г., обща фактура № **/31.07.2022г., справка за задължения на абонат.

По делото е допуснат и разпитан като свидетел ** **, който посочва, че живее под наем в жилището от 2011г., като имал договор за наем със съпругара на В. Х.. Последния имал задъления към „Топлофикация София“ ЕАД и казал на свидетеля да не плаща задълженията. От 2023г. имал сключен договор за наем и с Л. У..

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Топлофикация София“ ЕАД. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е разпределяла топлоенергия в съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., дължимата сума за изразходвана ТЕ е 2643,24 лв.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което същият се явява процесуално допустим, като съображенията на ответниците в тази насока са неоснователни.

По основателността на иска, съдът намира следното:

От представения по делото Нотариален акт за собственост на имот от **г. и удостоверение за наследници на ** ** **, се установява по категоричен начин, че за процесния период ответника В. Х. е бил собственик на 1/ 2 ид.ч. от процесния апартамент, като останалата 1/ 2 ид.ч. е била на останалите наследници - ** **** и ** ****. След продажбата на притежаваните от тях ид.ч. на отв. Л. У., последния е придобил собствеността на останалата 1/ 2 ид.ч. от жилището на 02.04.2021г. Дококото обаче договора е за продажба на наследство и по силата на същия купувача придобива и всики задължения, то отв. У. е легитимиран да отговаря за задълженията към ищеца и за периода преди сключване на договора, а именно за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. С оглед на това по отношение и на двамата ответника е налице пасивна материална легитимация по иска, съобразно дефиницията на чл. 153 ЗЕ, като собственици на процесния 3 имот.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрените с Решение на ДКЕВР. Доводите в противната насока, поддържани от процесуалния представител на ответниците, съдът отхвърля като неоснователни.

Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София и са издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.