Решение № 2692 от 13.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2692 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20261110202736 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Т. Т., ЕГН: **********, срещу наказателно постановление № 25-4332-019398/31.07.2025г., издадено от Началник Група в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП. За същото на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 30 /тридесет/ лв.

В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, необосновано и съставено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Посочва се, че наказващият орган не е подписал наказателното постановление, поради което административният акт не поражда правно действие. Оспорва и мястото и начина на извършване на твърдяното нарушение, както и че изложените констатации в А. не отговарят на реалната фактическа обстановка. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

За проведеното на 27.04.2026г. съдебно заседание въззиваемата страна Началник Група в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР е редовно призована, не изпраща процесуален представител. За същото съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и като провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 19.07.2025г. около 21:00 ч. в гр. София жалбоподателят Т. управлявал лек автомобил „,,***''” с ДК № ,,***''. Движел се в гр. София, по ул. „Мария Луиза” с посока на движение от бул. „Тодор Александров” към ул. “Екзарх Йосиф”, и на кръстовището с последната навлязъл срещу поставен пътен знак B1, забраняващ влизането в улицата. Това обстоятелство било констатирано от свидетелите Б. Н. З., В. Б. Й. и Ж.И.Л., които изпълнявали служебните си задължения като автопатрул на посоченото място.

Предвид това свид. З. съставил срещу жалбоподателя А. С. GA № 4286406, в който описал подробно времето, мястото и обстоятелствата по констатираното нарушение. Като нарушена законова разпоредба посочил нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Въз основа съставения А., при идентично фактическо описание на нарушението и цитиране разпоредбите на чл. 6, т. 1 ЗДвП, било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 30 лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите В. Й. и Б. З. и писмени - справка картон на водача, заповед № 513з-9605/13.09.2024г. , заповед № 8121к-12547/12.09.2024г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и всички други писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Времето и мястото на извършване на нарушението и авторството му от страна на жалбоподателя Т. в съдебният състав прие за безспорно установени въз основа показанията на разпитаните свидетели. Показанията на свидетелите З. и Й. са последователни и логични, поради което не са налице основания да не бъдат кредитирани. Свидетелите макар да не си спомнят подробностите относно конкретния случай /което се явява обективно обяснимо, с оглед многобройността на случаите в ежедневната им практика/, поддържат изцяло отразеното в А., което дава на съда допълнително основание да кредитира показанията им. С оглед на гореизложеното се явяват неоснователни възраженията на жалбоподателя за неяснота и недоказаност на мястото и начина на извършване на наказателното постановление.

При така установеното от фактическа страна съдът прие от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и съставеното въз основа на него наказателно постановление са издадени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи, по законоуставените ред и форма, и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Наведените възражения в насока процесуалната незаконосъобразност на наказателното постановление са неоснователни, доколкото същото съдържа всички необходими реквизити 2 и отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН - нарушението, фактическата обстановка и начинът на осъществяването му са описани по достатъчно точен и конкретен начин, за да може жалбоподателят да разбере фактическите и правни рамки на вмененото му административно обвинение, а посочването на настъпили общественоопасни от реализираното нарушение последици в случая не се изисква, предвид формалния му характер по дефиниция.

Неоснователно е наведеното възражение от жалбоподателя, че наказателното постановление е неподписано от наказващият орган, тъй като видно от приложения оригинал на последното, същото е надлежно подписано.

Наказателното постановление е и материалноправно занокосъобразно.

Въз основа показанията на свидетелите З. и Й. обстоятелствата по извършването на нарушението се установиха по категоричен начин, поради което съдът прие за безспорно доказано, че на посочените време и място жалбоподателят е управлявал процесния автомобил в нарушение на пътен знак В1, забраняващ му навлизането в съответния пътен участък.

С това обективната съставомерност на нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП е изпълнена.

От субективна страна жалбоподателят е действал при форма на вината пряк умисъл. Това е така, доколкото е съзнавал, че управлявайки автомобила в нарушение на поставения знак В1, забраняващ влизането на пътни превозни средства в съответната посока, застрашава с увреждане обществените отношения, регламентиращи транспортната дейност. Нарушението е формално, на просто извършване, поради което настъпването, респективно предвиждането в съзнанието на водача на вредни последици, не се изисква.

Разпоредбата на чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. 1 ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер на 30 лв. на водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство. Наложената на жалбоподателя глоба е индивидуализирана в предвидения абсолютен размер, поради което основания за изменение на наказателното постановление в санкционната част не се констатират.

По естеството и характеристиките си реализираното нарушение не представлява маловажен случай, поради което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН не следва да намери приложение.

При така изложеното настоящият състав прие, че наказателното постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Като такова следва да бъде потвърдено в цялост, а депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-4332-019398/31.07.2025г., издадено от Началник Група в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР за извършено от П. Т. Т. нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, за което му е наложена глоба в размер на 30 /тридесет/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4