Определение № 257 от 11.05.2022, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 1515/2021
- Вид
- Определение № 257
- Подписан
- 11.05.2022
- Състав
- Александър Костадинов Трионджиев
Цитирани разпоредби
- чл.126, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.30 · Закон за наследството
- чл.37 · Закон за наследството
- чл.37, ал.1 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 257 гр. Разлог, 11.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Александър Трионджиев разгледа докладваното от Александър Трионджиев Гражданско дело № 20211240101515 по описа за 2021 година
Производството е инициирано въз основа на искова молба, подадена от М.Г.К., ЕГН* и Н.Г.К., ЕГН*, против К.Н.К., ЕГН*.
С исковата молба се настоява да се извърши намаляване на извършеното дарение посредством Нотариален акт №129, том 1, рег. №1375, дело №148/1999 г. по описа на нотариус К.М. намаляване на извършено дарение посредством Нотариален акт №146, том 3, рег. №4925, дело №507/2021 г. по описа на нотариус С.В..
Твърди се, че Д.Н.К. е починал на 22.12.2011 г. и че същият е оставил за свои наследници: М.Т.К. – съпруга, Н.Д.К. – син, М.Г.К. – внучка /и дъщеря на починалия на 31.04.2004 г. Г.Д.К., който е син на Д.Н.К./ и Н.Г.К. – внук /и син на починалия на 31.04.2004 г. Г.Д.К., който е син на Д.Н.К./.
Според ищците техният наследодател Д.Н.К. и М.Т.К. са дарили три недвижими вещи /поземлен имот и две сгради/ на сина си Н.Д.К., като дарението е станало посредством Нотариален акт №129, том 1, рег. №1375, дело №148/1999 г. по описа на нотариус К.М..
Посочено е и че Н.Д.К. е починал през 2012 г, като е оставил за свои н-ци К.К.К.а – съпруга, Д.Н.К. – син и К.Н.К. – син. Наведени са доводи за това, че К.К.К. и Д.Н.К. даряват своите 2/3 ид. части от трите недвижими имота на К.Н.К..
Предвид изложеното по-горе, ищците претендират, че посредством Нотариален акт №129, том 1, рег. №1375, дело №14881999 г. по описа на нотариус К.М. и Нотариален акт №146, том 3, рег. №4925, дело №507/2021 г. по описа на нотариус С.В. е накърнена тяхната запазена част и искат намаляване на извършените дарения и възстановяване на тяхната запазена част.
По делото е подадена молба от ищците за спиране на настоящото производство до приключване на производството по гр.д. №699 от 2021 г. по описа на Рг.РС, като към същата е представени и препис от исковата молба, въз основа на който е инициирано гр.д.
№699 от 2021 г., по което ищци са М.Г.К. и Н.Г.К., а ответници - К.К.К., Д.Н.К. и К.Н.К..
От съдържанието на исковата молба, по повод на която е образувано гр.д. №699 от 2021 г., става ясно, че по отношение на К.Н.К. настоящото производство и производството по гр.д. №699 от 2021 г. по описа на Рг.РС имат един и същи предмет – намаляване на извършено дарение посредством Нотариален акт №129, том 1, рег. №1375, дело №148/1999 г. по описа на нотариус К.М. и възстановяване на запазена част от наследството. Това предполага, че производството по по-късно образуваното дела /настоящото такова/ следва да бъде прекратено на основание чл.126, ал.1 от ГПК.
По отношение на иска за намаляване на дарението, обективирано в последващ Нотариален акт №146, том 3, рег. №4925, дело №507/2021 г. по описа на нотариус С.В. и възстановяване на запазена част от наследството, която искова претенция е насочена срещу К.Н.К., също е налице основание за прекратяване. Следва да се има предвид, че с 1
Нотариален акт №146, том 3, рег. №4925, дело №507/2021 г. не е извършено разпореждане със запазена част, тъй като прехвърлянето на имотите посредством тази сделка е станало не от общият наследодател, за който се сочи, че се е разпореди със запазена част, а от лицата, в чиято полза общият наследодател преди това се е разпоредил. Това означава, че по сделката, обективирана в Нотариален акт №146, том 3, рег. №4925, дело №507/2021 г. ответникът К.Н.К. има качеството на лице, което е получило имоти не от наследодателя, а от лица, които преди това са били надарени от насредодателя. Съгласно текста на чл.37, ал.1 от ЗН, отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветниците или надарените, срещу които е постановено намалението, станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, могат да се отменят по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари. Това означава, че при отчуждаване на дарени имоти, за които е предявен иск за възстановяване на запазена част по чл.30 от ЗН, отношенията между наследниците по закон, чиято запазена част от наследството се възстановява с решението по чл.30 от ЗН и лицата, които са придобили дарените имоти от надарения се уреждат по предвидения в чл.37 от ЗН ред. Тоест, ако последващото отчуждението на дарените имоти е извършено след изтичане на една година от откриване на наследството и преди вписване на исковата молба за намалението, наследникът със запазена част не може да претендира запазена част от третото лице, придобило собствеността върху дарените имоти. В този случай наследникът със запазена част има право само на облигационна претенция спрямо надарения, който се е разпоредил с наследствените имоти. Също така иск по чл.37 от ЗН, може да се предяви само след като срещу заветниците или надарените вече е уважен иск за възстановяване на запазена част. Това означава, че процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.37 от ЗН, е последващото прехвърляне да е станало до една година след откриване на наследството или след вписване на исковата молба, а така също преди предявяването на този иск да е постановено съдебно решение, с което да е уважен иск по чл.30 от ЗН и лицето, в полза на което е възстановена запазената част, да не е могло да допълни своята запазена част от имуществото на надарения, когато дарените вещи вече не са в патримониума на последния. В горния смисъл са Решение №163 от 17.01.2020 г. на ВКС по гр. д. №192/2019 г., I г.о., ГК, Решение №150 от 25.11.2016 г. на ВКС, по гр. д. №1818/2016 г., II г.о., ГК и Решение №14 от 14.02.2019 г. на ВКС по гр. д. №953/2018 г., I г.о., ГК.
В настоящия случай от данните в исковата молба се установява, че последващото прехвърляне е станало през 2021 г., а наследството е било открито през 2011 г., когато е починал наследодателят Д.Н.К.. В същото време, видно от твърденията на ищците и от представения препис от искова молба, по силата на която е образувано гр.д. №699 от 2021 г., до момента няма влязло в сила съдебно решение по чл.30 от ЗН. Това води до обоснован извод, че искът предявен срещу К.Н.К., с който се иска намаляване на дарението, обективирано в последващ Нотариален акт №146, том 3, рег. №4925, дело №507/2021 г., към настоящия момент се явява недопустим.
Гореизложеното налага депозираната искова молба да бъде върната като недопустима, а производството по делото да бъде прекратено. Недопустимостта на иска обуславя и оставяне без уважение на искането за спиране на настоящото производство до приключване на производството по гр.д. №699 от 2021 г. по описа на Рг.РС.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците М.Г.К., ЕГН* и Н.Г.К., ЕГН*, за спиране на настоящото производство до приключване на производството по гр.д. №699 от 2021 г. по описа на Рг.РС.
2
ВРЪЩА исковата молба, подадена от М.Г.К., ЕГН* и Н.Г.К., ЕГН*, против К.Н.К., ЕГН* и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело.
Определението, в частта, с която делото е прекратено, подлежи на обжалване пред Бл.ОС, чрез Рг.РС, в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на ищците.
Препис от определението да се връчи на ищците.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3