Решение № 83 от 10.05.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Х., 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. И.ОВА-Г. при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. И.ОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. И.ОВА-Г. Административно наказателно дело № 20235630200043 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на М. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. Х., бул. „М.“ № **, против Наказателно постановление № 22-0271-001447 от 29.12.2022г., издадено от ВПД Началник РУ Харманли, ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал.1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е постъпила жалба от М. П., чрез адвокат Г. Г., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Твърди, че същото е неправилно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят М.

П., редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адвокат Г., с пълномощно по делото.

Пледира за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, както от формална страна, така и поради противоречие на същото с материалния закон. Претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна началник ВПД Началник РУ Харманли, ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. В съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка предлагат наказателното постановление да бъде потвърдено. В случай на отмяна на НП моли за присъждане на адвокатско възнаграждение на насрещната страна в минимален размер.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 07.12.2022г. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 835014 от свидетеля Б. Г. Н. на длъжност младши автоконтрольор при РУ-Харманли 1 в присъствието на свидетелите А. Х. А. и Д. С. А. – служители в РУ Харманли, за това, че на 07.12.2022г. в 16:50 часа в гр. Х., по бул. „България“ до „Ветеринарна лечебница“ в посока към гр. Любимец, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „БМВ“ модел „МЗ“ с рег. № Х****КН, собственост на П. С. Г., ЕГН ********** като след направена справка в автоматизираната информационна система било отбелязано, че жалбоподателят П. управлявал МПС с влязло в сила НП 21-0351-000211/12.03.2021г.

АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения от него. На същата дата – 07.12.2022г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.

Било издадено наказателно постановление № № 22-0271-001447 от 29.12.2022г., от Х.

А. А. на длъжност ВПД Началник РУ Харманли към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

С оглед разкрИ.е на обективната истина в хода на въззивното производство са събрани показанията на свидетеля А. А.. В съдебно заседание, провело се на 21.04.2023г., свидетелят А., посочва обстоятелствата при извършване на нарушението, така както са описани в процесните АУАН и НП. Уточнява, че жалбоподателят не е представил СУМПС и тогава била извършена справка в системата на КАТ „АНД“ за свидетелството, от където се установило, че жалбоподателят П. управлявал МПС след влязло в сила Наказателно постановление, с което му било наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Свидетелят А. изрично посочва, че не е виждал СУМПС на жалбоподателя М. П..

В съдебно заседание проведено на 22.03.2023г. жалбоподателят М. П. представя оригинал на СУМПС №284922228, издадено на 16.02.2021г. от МВР – Хасково и валидно до 16.02.2031г. за категории АМ, В1 и В за справка на съда.

Видно от справка за нарушител/водач жалбоподателят е извършвал множество нарушение на правилата за движение по пътищата, за което е бил санкциониран.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена на 19.01.2023г., а видно от представеният оригинал на обжалваното наказателно постановление, същото е било връчено на нарушителя на 18.01.2023г., чрез адв. Г. – упълномощен защитник.

Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59 от ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички законовоизискуеми реквизити.

По основателността на жалбата:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.

В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и писмена форма.

Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г., на Министъра на вътрешните работи са определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат младшите автоконтрольори в ОДМВР и СДВР и в техните териториални структурни звена, а 2 наказателните постановления могат да бъдат издавани от началниците на РУ при ОДМВР.

Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната материална и териториална компетентност.

На следващо място съдът установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

На 07.12.2022г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от открИ.е на нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.

Процесното НП е издадено на 29.12.2022г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на АУАН.

Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели едновременно присъствали на извършване на нарушението, на установяването му и на съставянето на процесния АУАН. Свидетелите А. А. и Д. А. са били автопатрул, възприели са движението на лекия автомобил и са го спрели за проверка, като пред тях било установено, извършеното нарушение. Свидетелите А. и А. присъствали и на съставянето на АУАН-а на място от колегата им Б. Н..

Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от двамата свидетели, посочени в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и подписан от жалбоподателя без възражения. Тези обстоятелства се установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания.

Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване – 07.12.2022г. Указано му е правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения. В акта е посочено от жалбоподателя „имам възражения“.

Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната форма, но при нарушение на изискванията за тяхното съдържание. Настоящият съдебен състав намира, че не са спазени законовите разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН по отношение на това нарушение.

Задължението на актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да направи описание на извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено, е свързано с установяването на кръга на доказателственорелевантните факти, преценка на правилната квалификация на нарушението, преценка на материалната компетентност на наказващия орган, преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител и не на последно място осигуряване на възможност за нарушителя да разбере фактическите и правните рамки на обвинението.

По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по т.н.д. № 2 от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на посочените правни норми 3 от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички обективни и субективни признаци на вмененото нарушение.

В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно което за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В описанието на нарушението направено в АУАН и пренесено без корекция в НП липсва елемент от обективната страна на нарушението. Посочено е, че жалбоподателят в качеството на водач е управлявал МПС, като са конкретизирани време и място. Съставът на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП изисква управлението на МПС да е станало от водач, който е бил лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред.

В процесното описание липсва твърдение жалбоподателят да е управлявал МПС след като е бил лишен от това право по съдебен или административен ред, свидетелството му за управление да е с изтекъл срок на валидност или отнемането му да е извършено като принудителна административна мярка. В процесните АУАН и НП единствено е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС с влязло в сила наказателно постановление.

Управлението на МПС след като веднъж е била ангажирана административнонаказателната отговорност за нарушение на ЗДвП с наказателно постановление, което е влязло в сила, не е общественоопасно и не е въздигнато в административно нарушение. Управлението на МПС след наложено и приведено в изпълнение наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ представлява административно нарушение. Такъв факт/твърдение липсва в описанието на процесното нарушение в обжалваните АУАН и НП.

Настоящата съдебна инстанция намира, че с посочването, че жалбоподателят е управлявал МПС с влязло в сила наказателно постановление № 21-0351-000211/12.03.2021г. не е изпълнено изискването за описание на нарушението. От описанието на нарушението по никакъв начин не става ясно какво наказание е било наложено с цитираното наказателно постановление и съответно това наказание приведено ли е в изпълнение.