Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1094 от 19.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9174/2025
Вид
Решение № 1094
Подписан
19.02.2026
В сила
19.02.2026
Състав
Любомир Василев, Мария Валентинова Атанасова, Димитър Куртев Демирев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1094 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100509174 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 5513/28.03.2025 г., постановено по гр.д. № 43707/2024 г. на Софийски районен съд, 50 състав, съдът е признал за установено, че Р. Н. А., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.

318, ал. 2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 1622,82 лева, представляващи главница за цена на доставена топлинна енергия до имот в гр. София, ж.к. „**** II“, бл. ****, за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., сумата от 144,22 лева, представляващи мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 04.04.2024 г., сумата от 48,49 лева, представляващи главница за цена на извършената услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от 17.04.2024 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22916/2024 г. по описа на СРС.

Със същото решение съдът е отхвърлил иска на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, за сумата от 10,76 лева, представляващи мораторна лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение в размер на 48,49 лева, начислена за периода 16.07.2021 г. – 04.04.2024 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил Р. Н. А., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 221,74 лева, представляващи разноски за заповедното и за първоинстанционното исково производство.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗА съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на адв. И. А. Н., вписан в 1

САК, личен № 1900098110, с адрес на кантората в гр. Благоевград, бул. „България“ № 1 , сумата от 2,36 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в първоинстанционното исково производство.

Решението на СРС е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца – „Далсия Елвеко” ООД, ЕИК 130532985.

Срещу уважителната част от първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата Р. Н. А.. Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната част. Посочва се, че с решение на ВАС е отменена методиката, която урежда формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и включените в нея компоненти. В тази връзка се твърди, че липсва валидно действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия и поради това претенцията е неоснователна. Поддържа се, че неправилно са уважени претендираните суми за лихва, доколкото не са ангажирани доказателства за датата на публикуване на фактурите. Твърди се, че поради това акцесорната претенция е неоснователна. Сочи се, че според общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД клиентите са длъжни да заплащат фактурите в 30-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие. Заявява се, че не се дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само върху това по общата фактура. Твърди се, че в случая не са ангажирани доказателства ответницата да е била поставена в забава за задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия и за цената за услугата за дялово разпределение. Поддържа се, че няма основание за присъждане на ищеца на претендираната сума за цена на услугата за дялово разпределение. Твърди се, че е трябвало да се докаже датата, на която това задължение е следвало да се заплати. Поддържа се, че не са представени доказателства за съобщаване на клиентите на ред за заплащане на услугата за дялово разпределение.

Поддържа се, че претенцията за лихва е неоснователна поради неоснователността на главния иск. Поради изложеното се моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната уважителна част. Претендират се разноски.

В установения за това срок е постъпил отговор от „Топлофикация София” ЕАД, с който се оспорва жалбата. Твърди се, че съдът се е произнесъл в съответствие с трайната съдебна практика и доказателствата по делото. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендират се разноски.

Третото лице помагач на ищеца – „Далсия” ООД, ЕИК 041029500, правоприемник на „Далсия Елвеко“ ООД, не взима становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от правна и фактическа страна следното:

СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.

2

1 ЗЗД.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност съдът приема следното:

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания срещу извода на СРС, че между „Топлофикация София“ ЕАД и Р. Н. А. съществува облигационно отношение, произтичащо от договор за покупко-продажба на топлинна енергия до ап. № 19, находящ се в гр. София, ж.к. „**** II“, бл. ****. Не е оспорена във въззивната жалба и констатацията на СРС, че Р. Н. А. има качеството на потребител на топлинна енергия.

Следователно настоящата съдебна инстанция, която е ограничена от доводите в жалбата, не може да преразглежда посочените изводи на първоинстанционния съд.

Въззивният съд е длъжен да приеме за установено, че Р. Н. А. има качеството на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.

С отговора на исковата молба ответницата Р. Н. А. изрично е посочила, че не оспорва стойността на претендираната от „Топлофикация София” ЕАД цена за доставена, но незаплатена топлинна енергия през исковия период. Следователно за първи път наведените с въззивната жалба оплаквания срещу методиката за изчисление на цената на доставената топлинна енергия са преклудирани и не следва да се обсъждат от въззивния съд.

По арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие към клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Към исковата молба са приложени общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., публикувани във в. „Монитор”, брой от 11.07.2016 г.

Съгласно Решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на II Т.О. на ВКС и Определение № 90/27.01.2015 г. по гр.д. № 6381/2014 г. на III Г.О. на ВКС не съществува пречка, ако на съда е известно в кои вестници са публикувани общите условия, същите да бъдат посочени в съдебното решение. В случая е общоизвестно, че общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са публикувани в местния вестник „19 минути“, бр. 1764 от 11.07.2016 г., достъпен на електронната страница на вестника.

Предвид горното общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са влезли в сила съгласно чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ тридесет дена след публикуването им, т.е. на 11.08.2016 г. Тези общи условия обвързват всички потребители на топлинна енергия, без да е необходимо да са изрично и писмено приети от клиентите. Общите условия се прилагат, доколкото между клиентите и „Топлофикация София” ЕАД липсват индивидуални уговорки, регулиращи доставката на топлинна енергия. В случая липсват твърдения, ответницата (настояща въззивница) да има индивидуални договорки с „Топлофикация София“ ЕАД. Тоест именно общите условия от 2016 г., чието приемане предхожда исковия период, са приложими към процесните вземания.

Според чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. на „Топлофикация София” ЕАД след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки се издават кредитни известия за реално потребената топлинна енергия. Съгласно чл. 33, ал. 4 и ал. 5 от общите условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди не дължат лихва за забава върху прогнозните сметки. Лихва за забава може да се начислява едва след издаване на общата фактура за съответния отоплителен период. За да се начисли обаче мораторна лихва, потребителят следва да не е заплатил задължението по общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 от общите условия, а именно – 45 дена, считано от издаването на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

3

Следователно за изпадане в забава по приложимите в случая общи условия от 2016 г. не е необходимо да се публикуват на електронната страница на „Топлофикация София” ЕАД фактурите за цената доставената топлинна енергия. Забавата настъпва след изтичане на определения срок за доброволно заплащане на общата фактура, издадена за съответния отоплителен сезон. В случая не се твърди и не се доказва да е заплатена цената за топлинна енергия за исковия период в 45-дневен срок от издаването на обща фактура.

Предвид горното изцяло неоснователни са доводите във въззивната жалба срещу уважения иск за лихва за забава, начислена върху стойността на доставената топлинна енергия до процесния имот. Първоинстанционният съд правилно е приел, че се касае за срочно задължение, което не е било изпълнено своевременно, поради което ответницата е изпаднала в забава и дължи обезщетение за това свое поведение.

По арг. от чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост, каквато е процесната, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 22 от общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г. клиентите заплащат на „Топлофикация София” ЕАД цената за извършената услуга за дялово разпределение.

В процесната жилищна сграда измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано от „Далсия Елвеко“ ООД, с правоприемник „Далсия“ ООД. Това се установява от представените по делото заявление-декларация на Р. Н. А. за откриване на партида за процесния топлоснабден имот, както и от представените от третото лице помагач протоколи за годишни отчети и справки за използвана топлинна енергия в процесния имот, които документи не са оспорени от ответницата. Тоест по делото е доказано основанието на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение.

Размерът на този иск не е оспорван с отговора на исковата молба. Следователно СРС правилно е уважил претенцията на „Топлофикация София“ ЕАД за цена на услугата за дялово разпределение в пълен размер.

В допълнение към горното трябва да се посочи, че клаузата на чл. 36 ал. 2 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. не може да се тълкува в смисъл, че „Топлофикация София” ЕАД трябва да уговори индивидуално и да съобщи на всеки отделен потребител ред и начин за заплащане на услугата за дялово разпределение. В случая дружеството е установило общ ред за заплащане ежемесечно на цената на услугата за дяловото разпределение заедно с дължимите суми за топлинна енергия.

СРС не е уважил иска на „Топлофикация София“ ЕАД за лихва за забава върху главницата, представляваща цена на предоставената услуга за дялово разпределение. В този смисъл доводите на въззивницата срещу тази лихва не следва да се обсъждат, тъй като в тази част първоинстанционното решение не е предмет на въззивен контрол.