Определение № 476 от 09.11.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 476 гр. Смолян, 09.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500439 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба Вх. № 7344/29.09.2026г /регистратура ОС – Смолян/ от В. Н. Г. ЕГН ********** против Определение № 615/28.09.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 1348/2025г по описа на ОС – Смолян, в частта, с която на основание чл. 415, ал. 5 ГПК е обезсилена издадената в негова полза Заповед за изпълнение № 692/29.09.2025 г., както и в частта, в която е оставено без уважение искането му за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника П. Л. Л. за сумата от 11 200 лева, ведно със законната лихва от 16.09.2025 г. до окончателното плащане, присъдени със заповедта за изпълнение.

В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на определението в обжалваната му част, което се иска да бъде отменено ведно със законните последици от това, като при установяване влизането в сила на заповедта, се разпореди издаване на изпълнителен лист въз основа на нея.

Колкото до постъпилата „жалба“ с вх. № 6224/03.08.2026 г., същата е адресирана до РС – Смолян, който се е произнесъл по нея с обжалваното определение, поради което тя не е предмет на въззивна проверка, а постановеният при разглеждането й съдебен акт в обжалваните му части.

Смолянски окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като видно от приложеното съобщение за връчване на заповедта за изпълнение на длъжника П. Л., в него връчителят Ж. С. – призовкар при РС – Поморие, изрично е посочила, че е посетила адреса на 02.10.2025 г., 12.10.2025 г. и 22.10.2025 г. и че лицето не живее на посочения адрес по данни на неговата сестра Л. Л., която е отказала да посочи нов адрес или телефон за връзка. При наличието на тези данни съдът е направил многобройни опити за установяване на регистриран актуален настоящ адрес на длъжника или на регистриран трудов 1 договор без резултат. По тази причина е разпоредил и залепване на уведомление на единствения регистриран постоянен и настоящ адрес на длъжника. Приел е, че изтичането на двуседмичния срок от залепване на уведомлението не фингира редовно връчване на адресата на съобщението за издадената заповед за изпълнение предвид наличните данни, че длъжникът не живее на регистрирания адрес, които данни са събрани по надлежния ред.

Поради това съдът е указал на заявителя с разпореждане № 1585/22.07.2026 г. да предяви иск за вземането си срещу длъжника. Това разпореждане е връчено на заявителя на 18.08.2026 г. чрез адв. Б. и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, изтекъл на 18.09.2026 г., от страна на заявителя не е депозирана искова молба за установяване на вземането му срещу длъжника. По тези мотиви съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е оставил без уважение искането за издаване на изпълнителен лист въз основа на нея.

Определението е правилно, като изложените от първия съд мотиви изцяло се споделят.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК изисква като предпоставка заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.

5 ГПК, както е в случая.

Видно от отрязък от съобщение на л. 27 от приложеното дело за връчване на заповедта за изпълнение, същото е върнато в цялост с отбелязване, че са направени три посещения на адреса, като по „сведение на Л. Л. – сестра, живуща на адреса, лицето не живее на посочения адрес и отказва да посочи нов адрес или телефон за връзка“.

Въпреки направените служебни справки за актуален настоящ и постоянен адрес, както и за адрес по месторабота, друг адрес за връчване не е установен.

След като е констатирал, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на единствения регистриран адрес при налични данни, че същият не живее на адреса и няма регистриран действащ трудов договор, за да бъде извършено връчване чрез работодател, съдът е указал на заявителя, че следва в едномесечен срок от съобщението да предяви установителен иск за съществуване на вземането си срещу длъжника пред местно компетентния съд, като довнесе разликата в дължимата държавна такса по чл. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, с предупреждение, че в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена изцяло.

Няма спор, като това се установява и при справка на връчванията по електронното досие на делото, че съобщение с горните указания е редовно връчено на заявителя на 18.08.2026 г. чрез адв. Б., като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, изтекъл на 18.09.2026 г., указанието не е изпълнено.

Оплакването в жалбата е свързано с неизпълнен фактически състав на приложената от съда хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. То е неоснователно, тъй като сведенията от сестрата на длъжника, живуща на същия адрес, надлежно удостоверени като предоставени от нея в рамките на удостоверителната компетентност на длъжностното лице – връчител, представляват данни по смисъла на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Това е така, защото законът не ограничава източниците на информация само до управителя на етажната собственост или кмета, като изброяването им е примерно, а не изчерпателно. Единственото изискване е връчителят да е 2 удостоверил, че длъжникът не живее на адреса по обективни данни, предоставени му от конкретен източник, изрично посочен в съобщението, както е и процедирано в случая, като, доколкото не се касае до „случаен“ източник, без каквато и да било връзка с адресата или до оборени данни от друг достоверен източник /напр. управител на етажната собственост, който твърди друго/, няма основание за дискредитирането им.

Поради това районният съд е процедирал в съответствие със закона, като е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, чието неизпълнение води като законова последица до обезсилване на заповедта на основание чл.

415, ал. 5 ГПК и невъзможност за издаване на изпълнителен лист въз основа на нея.

Налага се изводът, че определението е правилно в обжалваните му части и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 615/28.09.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 1348/2025г по описа на ОС – Смолян, в частта, с която на основание чл. 415, ал. 5 ГПК е обезсилена издадената в полза на В. Н. Г. ЕГН ********** Заповед за изпълнение № 692/29.09.2025 г., както и в частта, в която е оставено без уважение искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника П. Л. Л. за сумата от 11 200 лева, ведно със законната лихва от 16.09.2025 г. до окончателното плащане, присъдени със заповедта за изпълнение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3