Решение № 115 от 21.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Пловдив , 21.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно гражданско дело № 20215300501075 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, представлявана от главен директор И. Й., чрез ст. юрк. Т.Ч., против Решение № 212 от 04.03.2021 г., постановено по гр. дело № 10667/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр. с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на СТ. Н. П., ЕГН **********, сумата от 1588,62 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд над нормативно установената продължителност на работното време за периода от 01.01.2018 г. – 30.06.2019 г.; сумата от 272,15 лева мораторна лихва върху него за периода 26.04.2018 г. – 24.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 1588,62 лева от датата на подаване на исковата молба – 25.08.2020 г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 500 лева разноски за адв. възнаграждение, а в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС да заплати сумата от 113,54 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата от 100 лева разноски за съдебносчетоводна експертиза от бюджета на съда.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на решението и противоречие на същото с материалния закон. Твърди се, че при 1 приложението на чл. 16а, ал. 2 и ал. 5 и чл. 16е, ал. 1, т. 3, ал. 3 и ал. 4 ППЗИНЗС и с оглед събраните по делото материали, не се установява незаплащане на положен извънреден труд от въззиваемия и искът бил неоснователен. Жалбоподателят сочи, че на служителя е била осигурявана законоустановената почивка за хранене при всяко дежурство, която почивка обаче не се отчита като работно време, а същевременно се дължи заплащане за отработеното време. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от СТ. Н. П., ЕГН **********, чрез адв. Н.П., с който се оспорва жалбата и се излагат подробни съображения за нейната неоснователност, както и такива в подкрепа на атакуваното решение, което се моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Окръжен съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 от ГПК вр. чл. 269 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, настоящата съдебна инстанция приема следното от фактическа страна:

Районен съд – Пловдив е бил сезиран с иск от въззиваемия за осъждане на ГДИН за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, получен вследствие на неотчетено, но отработено времето за инструктажи, разводи, отводи, приемате и сдаване на дежурства от ищеца, както следва – 40 минути извънреден труд за всяко 24-часово дежурство по наряд и 1 час извънреден труд за всяко 12-часово дежурство по охрана на временно открити постове.

По делото не се спори, че за процесния период страните са били в служебни правоотношения, по силата на които въззиваемият е изпълнявал длъжността ***** при ответната държавна институция с местоизпълнение на служебните задължения - Затвора в гр. Пловдив, като същия е полагал труд на смени при 8-, 12- и 24-часови дежурства. Това се установява и от представените от жалбоподателя и приети от районния съд документи и справки от трудовото досие на работника, заведени с вх.№ 54517/01.12.2020 г. по описа на ПРС. В хода на делото е разпитан и свидетеля А. Б., също служител на ГДИН и полагащ труд в Затвора в гр. Пловдив. Видно от 2 неговите показания, които са подробни, последователни и отнасящи се за обстоятелства, лично възприети от свидетеля, минималната реална продължителност на едно 24-часово дежурство, започващо в 08,00 часа сутринта, е 24 часа и 40 минути, тъй като служителите са длъжни да се явят и приготвят за наряд най-късно 10 минути преди дежурството за развод, инструктаж и приемане на стария наряд. Служителите от стария наряд пък могат най-рано в 08,30 часа да си тръгна след сдаването на наряда. По отношение на 12-часовите дежурства, които се дават на външни охраняеми постове, свидетелят заявява, че поради времето за инструктаж, подготовка и откарване до постовете, където служителите трябва да са в съответния час, за приемане и сдаване на наряд, и за връщане до затвора за доклад на ****, тези дежурства траели минимум 13 часа. По делото е изготвено, прието и неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Същото е пълно и компетентно изготвено и следва да се кредитира. Според вещото лице за процесния период след съобразяване със свидетелските показания и твърденията в исковата молба, а именно, че при 24-часовите дежурства в затвора и 12-часовите дежурства на външни постове, работното време реално е по-дълго съответно с 40 минути заради приемане и предаване на дежурството и 1 час за развод от и до външните постове и отчет, положения от въззиваемия и незаплатен от жалбоподателя извънреден труд е в общ размер от 215,2 часа, за който се следвало възнаграждение от 1588,62 лв. и мораторна лихва от 272,15 лв., изчислена върху всяка тримесечна сума на извънредния труд от падежа на плащането до завеждането на исковата молба – 24.08.2020 г.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, въззивният съд направи следните правни изводи:

Уредбата на държавната служба в ГДИН и териториалните й поделения е регламентирана в част трета от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС). Съгласно чл. 18 ППЗИНЗС за неуредените в част трета на този правилник въпроси за държавната служба в ГДИН и териториалните й служби се прилагат разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи. В тази връзка по силата на препращането и на основание разпоредбите на чл. 178, ал.

1, т. 3 и чл. 187, ал. 7 ЗМВР е предвидена възможност за полагане на извънреден труд от служителите на ГДИН, който труд да се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Извънреден е трудът, който се полага извън установеното за служителя работно време и със знанието на неговия работодател. В този смисъл са чл. 143, ал. 1 КТ и чл. 187, ал. 7 ЗМВР. Съгласно чл. 16а, ал. 2 ППЗИНЗС за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес (както е по делото), работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните й служби се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график със заповед на главния директор на ГДИН или на началника на съответната териториална служба. По силата на чл. 16е, ал. 3 и ал. 4 ППЗИНЗС при 12часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа 3 отработено време по ал. 1, а при 24-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 24 часа отработено време по ал. 1. Съгласно ал. 1 на същия член отработеното време включва: 1. работните часове в рамките на установеното редовно работно време; 2. удълженото работно време; 3. времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; 4. времето за физиологични почивки; 5. времето за отдих; 6. времето за хранене; 7. фактически извършената работа по време на разположение (активен период на разположение в поделението); 8. времето за провеждане на професионално обучение; и 9. времето на дежурство. На основание чл. 16е, ал. 2 ППЗИНЗС времето за обедна почивка и почивките за хранене не са работно време.

С оглед установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд намира, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, реално не е отчетено от ГДИН като отработено от въззиваемия време, доколкото за всяко 24-часово дежурство на същия е отчитано и заплащано възнаграждение за предварително установените по график 24 работни часа. По делото се прие, че всяко 24-часово дежурство фактически е продължавало 24 часа и 40 минути, като тези минути в повече представляват отработено време по см. на чл. 16е, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС, а трудът по това време е положен извън рамките на установения наряд, т.е. представлява извънреден труд. Последният не е отчетен и не е заплатен от работодателя. Касателно 12-часовите дежурства се установи, че същите фактически продължават 13 часа. Този 1 час в повече се дължи на времето, необходимо за подготовка и пътуване до и от външния обект и сдаването на дежурството, т.е. също представлява отработено време по см. на чл. 16е, ал. 1, т. 3, т. 8 и т. 9 ППЗИНЗС, а трудът, положен през него – извънреден. Същият отново не е отчитан и заплащан. В тази насока искът се явява основателен, доколкото допълнителните 40 минути, респ. 1 час, са време, през което въззиваемият не само е бил на разположение на работодателя, но и ефективно е изпълнявал служебните си задължения и то извън установеното работно време, заради което му се дължи възнаграждение за извънреден труд в размера по чл. 187, ал. 7, изр. 2-ро ЗМВР.

Неоснователно се навеждат твърдения във въззивната жалба за изключване на почивките за хранене от отработеното време при дежурствата, с оглед текста на чл. 16е, ал. 2 ППЗИНЗС. При непрекъсваемите работни процеси се осигурява нормативно определеното време за хранене, което се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на мястото, определено от работодателя, като тогава цялото дежурство, включително и неактивната част (време за спане, хранене, физиологични нужди), се счита за работно време. В този смисъл е съдебната практика – Тълкувателно решение № 8 от 14.11.2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на ОСГК на ВКС и Решение № 237 от 19.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 781/2014 г., IV г. о., ГК. Това се извежда и от приложимия закона. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ППЗИНЗС „Обедна почивка“ или „Почивка за хранене“ е период от време в рамките на утвърденото работно време, през който служителят не 4 изпълнява служебните си задължения, а според т. 6 „Време за хранене“ е период от време през наряда, което ръководителят определя на служителите за хранене, без да бъдат прекъсвани изпълняваните задължения, и се зачита за отработено време. С оглед на това, че настоящото дело касае служебни задължение, осъществявани по наряд, без прекъсване на тяхното изпълнение, то в случая работниците не разполагат с почивка за хранене, а с време за хранене, което се зачита за отработено време и се включва в продължителността на съответното дежурство. Това е така, доколкото надзирателите в затвора са непрекъснато на разположение на прекия си ръководител и не напускат сградата на затвора или на външния обект през времето за хранене, което се потвърждава с въззивната жалба.

В аналогичен на настоящите мотиви смисъл е и практиката на СЕС, видно от постановеното на 09.03.2021 г. решение по дело C‑344/19.

Доколкото вземането за главница се намира за основателно, то претенцията за мораторна лихва, представлявайки акцесорно вземане, също следва да се уважи. Жалбоподателят е изпаднал в забава след изтичането на срока за заплащане на възнаграждението за положения извънреден труд, тъй като в рамките на същия не е изпълнил задължението си да плати това възнаграждение.

Присъдените суми по процесните вземания са съобразени със заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните.