Решение № 68 от 17.05.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. К., 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Мария К. Дановска

Кирил М. Димов при участието на секретаря Траяна Н. Вълчанова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20235100500058 по описа за 2023 година

Производството е по чл.17, ал.5 от ЗЗДН във вр. с чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 31/27.01.2023 г., постановено по гр.д. № 516 по описа за 2021 г. на РС - К., е отхвърлена молбата на Л. М. Т., с ЕГН **********, действаща лично за себе си, и като майка и законен представител на малолетното дете И. Д. Т., с ЕГН **********, и двамата от гр.К., ул. „С.“ № **, срещу Д. И. Т., с ЕГН **********, от гр.С., ж.к.“М.“ * , бл.*** *, вх.*, ет.*, ап.**, за защита от домашно насилие за акт осъществен на 31.03.2021 г. около 12 часа на обяд на паркинга на магазин „Лидъл“ в кв.“М. *“ в град С., като е отказано да с е издаде заповед за защита в полза на Л. М. Т., с ЕГН ********** и на детето И. Д. Т., с ЕГН **********, чрез налагане на мерки по ЗЗДН.

Със същото решение Л. М. Т. е осъдена да заплати по сметка на РС-К. сумата от 25 лв., представляваща държавна такса по делото по отхвърлената молба за защита срещу Д. И. Т. , а по сметка на Д. И. Т., с ЕГН ********** сумата от 1000 лв., представляваща направените разноски по делото за 1 адвокатско възнаграждение.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Л.

М. Т. и И. Д. Т., които го обжалват чрез процесуалния си представител - адв.

Е. П., като неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се сочи, че на 31.03.2021 г. въззивницата отпътувала за гр. С. с родителите си К. Д.а К. и М. Ф. К. и брат си Ф. М.в К., тъй като същата не била активен шофьор, а и имала нужда от морална и емоционална подкрепа с оглед влошените и изострени отношения между нея и въззиваемия. Целта й била да се срещне и разговоря лично с въззиваемия, както и да вземе детето И. Д. Т., което по това време било на 3 години и с оглед възрастта си силно емоционално привързано към майка си. Понеже очаквала, че ответникът или родителите му, ако са там, ще създадат проблеми, се обадила предварително по телефона на районния инспектор с молба, ако се наложи, да й бъде оказано съдействие при вземането на детето.

Малко по-късно, около 11.00 часа, въззивницата била пред семейния им апартамент в гр.С. и позвънила на вратата, защото нямала ключ. Ответникът й отворил и не я допуснал да влезе в жилището. Отговорил й със заплашителен тон: „Няма да влизаш в апартамента, ще излезем навън„. Тя била сама и се страхувала, че ако се възпротиви на въззиваемия, същият може да упражни върху нея физическо насилие. Двамата, заедно с малолетното дете И., се отправили към паркинга на близкия магазин „Лидл” в кв.”М.” 4, където била паркирана колата на въззивницата. През цялото време по пътя Л.

Т. била притеснена, защото Д. Т. й отказал да се види с детето си насаме, като й заявил, че ще го вижда само в негово присъствие и я заплашил, че ще я вкара в гроба, ако реши да вземе детето с нея. Въззивницата предупредила въззиваемия, че ще потърси помощ на телефон 112. Свидетелката К. К. се приближила до двамата и чула как ответникът я обижда с думите “малоумник, гадина, мизерница, тъпанарка“. Видяла и как в момента, в който Л. Т. се навела да вземе детето И. на ръце, Д. Т. я ударил силно с лакът в главата и тя паднала на земята. Баща й и брат й, които били наблизо, дошли до нея и й помогнали да се изправи. Въззивницата позвънила на спешния телефон 112 около 12.00 часа на 31.03.2021 г. и подала сигнал за извършеното спрямо нея домашно насилие от ответника. Малолетното дете И. станало свидетел на неоправданото физическо и психическо насилие на въззиваемия 2 спрямо майка му. То се травмирало от ситуацията, която видяло - за пореден път баща му да удря и обижда майка му. Детето започнало да плаче, а Л. Т. успяла да прибере малолетното дете в лекия си автомобил. След намесата на полицията, заедно с родителите си и малолетното дете, отпътувала за гр.К..

Тази фактическа обстановка се установявала от показанията на разпитаните по делото свидетели К. Д.а К. и М. Ф. К.. В показанията си свидетелката К.

Д.а К. сочела, че е възприела придвижването на паркинга пред магазин „Лидл“ в гр.С. на страните по делото и малолетното дете И., чула, че въззиваемият обижда дъщеря й като я нарича „малоумник, гадина, мизерница, тъпанарка“. Видяла как Д. Т. нанесъл удар с лакът на Л. Т. в областта на главата, след което последната паднала на земята. Свидетелите М. К. и сина му Ф. К., които се намирали наблизо, също видели случилото се и се отправили към въззивницата и въззиваемия, за да възпрепятстват понататъшна агресия на ответника. Малолетното дете И. станало свидетел на упражненото от ответника домашно насилие над майка му, изразяващо се отправени обидни думи и удар с лакът в главата. Сочи се, че от изслушания звукозапис за прието обаждане на телефон 112 в 11.55.13 часа се чувал и детски глас, който изрича „тати“ плачейки. Твърди се, че детето плаче и се обръща към баща си точно с оглед на неговото поведение към майка му. На приобщения по делото видеозапис от камери, поставени на входа на магазин „Лидл“, се установявало, че същият е манипулиран, като от него била изрязана част, отнасяща се точно до момента, касаещ настоящето производство. Въпреки това се виждало скупчване на хора, което касаело момента след нанасяне на удара от въззиваемия, когато на място били дошли свидетелят М. К. и сина му. Показанията на св.Г. и св.П. касаели период, последващ описаното по-горе психическо и физическо насилие. Следвало да се отчете и противоречието между твърдението на свидетелката Г., че е чула детето да крещи: „не бийте тати и не удряте тати“, от една и страна и аудиозаписа от телефон 112, на който се чува детски глас, който изрича „тати“ плачейки, от друга страна. В решението на РС - К. била възприета друга фактическа обстановка, която не кореспондирала със събраните по делото доказателства. Съдът приемал, че ако въззивницата е била ударена от въззиваемия по посочения начин, тя трябвало да потърси медицинска помощ.

От непотърсването на медицинска помощ и липсата на медицинско удостоверение не можело да се направи извод, че на въззивницата не е 3 нанесен удар от ответника по описания по-горе начин. Отправените от Д. Т. към Л. Т. на 31.03.2021 г. в гр.С., на паркинга на магазин „Лидл“, обидни думи, както и насения удар с лакът в областта на главата, съставлявали психическо, емоционално и физическо насилие. Доколкото психическото, емоционално и физическото насилие срещу въззивницата било е осъществено от въззиваемия в присъствието на малолетното дете И., следвало да се приеме, че малолетното дете също е обект на психическо и емоционално насилие. Моли съда да отмени обжалваното решение и да се произнесе с решение, с което да уважи молбата на Л. М. Т., действаща лично за себе си и като майка и законен представител на малолетното дете И. Д. Т., срещу Д. И.

Т. за защита от домашно насилие като издаде заповед за защита в полза на Л.

М. Т. и И. Д. Т. чрез налагане на мерки по ЗЗДН. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание въззивницата Л. Т., представлявана от процесуалния си представител – адв. Е. П., представя писмена молба, с която поддържа жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваемият Д. И. Т., представляван от процесуалния си представител - адв. К. С., е представил писмено възражение на основание чл.17, ал.4 от ЗЗДН, с което оспорва въззивната жалба. Излагат се съображения, че правилно първоинстанционния съд приел, че показанията на свидетелите К.

К. и М. К., следва да бъдат кредитирани при условията на чл.172 от ГПК с оглед заинтересоваността на тези свидетели от изхода на делото. Правилно и съответствие с процесуалния закон съдът извършил съпоставка на показанията на св. К. К. и св. М. К. с всички останали доказателства по делото и формирал извод, че същите не са достоверни. Изводът на PC-К., че свидетелските показания на К. К. и М. К. не установяват твърдения акт на домашно насилие бил правилен, формиран изцяло в съответствие със събраните по делото доказателства. По реда на чл.204 от ГПК бил извършен оглед на видеозапис, снет от камерите на магазин „Лидл“, от който запис както съда, така и страните възприели фактическа обстановка, различна от тази, описана в молбата за защита и преразказвана от св. К. и св. К.. В показанията си св. К. заявявала, че видяла Л. Т., Д. Т. и синът им И. да вървят и да се карат, ръкомахайки. В същото време от видеозаписа се виждало как страните вървят спокойно и разговарят. В показанията си св. К. твърдяла, че въззиваемият е дърпал чантата на въззивницата, което наложило посетители 4 на магазина да се притекат на помощ, но това обстоятелство не било възприето от видеозаписа. Също така в показанията си св. К. твърдяла, че Д.

Т. е ударил с лакът в главата Л. Т., което обстоятелство също не се установявало от видеозаписа. От видеозаписа се установило, че Д. Т. е около детето, като след прекъсването Л. Т. и св. К. бързо се отдалечават. Правилно PC-К. не кредитирал и показанията свидетеля К., тъй като същите били противоречиви, неясни и житейски нелогични. На видеозаписа било възприето, как свидетеля К. и неговият син Ф. Ф. се намират през няколко редици коли от местоположението на К. К., Л., Д. и И. Т.и, поради което този свидетел нямало как да е чувал нито твърдените обиди, нито пък твърдените закани. Същият бил в невъзможност да възприеме обстоятелствата, за които свидетелства. Твърденията, че въззивамият е обиждал и отправял заплахи към въззивницата Т. в присъствието на детето И. останали недоказани.

Установено било, че на 31.03.2021 г. Л. Т., придружена от своите родители К.

К. и М. К. и нейният брат - Ф. Ф. организирано пропътували разстоянието от гр. К. до гр. С. с цел да вземат детето И. Д. насила от неговия дом, без съгласието на неговия баща. Установено било, че акт на домашно насилие действително бил извършен, но от страна на Л. Т. и нейните близки - майка, баща и брат, а пострадалите били Д. и И. Т.и. Установило се, че настоящето производство било образувано единствено с цел Л. Т. да не изпълни валиден съдебен акт - заповед за незабавна защита, издадена по гр.д. № 18170/22 г. на CPC, 158 с-в. Правилно и в съответствие с останалите доказателства по делото РС- К. кредитирал показанията на св. Г. и св. П., тъй като същите свидетелствали за възприети лично от тях факти и обстоятелства, показанията им били последователни и кореспондирали на останалите доказателства по делото. Не били налице твърдените противоречия в показанията на св. Г. в частта, с която същата твърдяла, че е чула И. да плаче и да крещи „нe бийте тати и не удряйте тати” с възприетото от изслушаните аудиозаписи. На аудиозаписите се чувало как И. неутешимо плаче и казва „тати”, докато неговата майка, вместо да го успокои, излага неверни твърдения при разговора си с дежурния оператор. Правилно PC -К. приел, че ако действително Л. Т. е била ударена с лакът по главата, в резултат на което същата е била повалена на земята, то същата не би била в състояние с бърза крачка да се отдалечава към личния си автомобил, нито пък със спокоен тон да обяснява на оператора на Национална система „112” какво се е случило.

5

Моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски. В съдебно заседание въззиваемият Д. И. Т., представляван от процесуалния си представител - адв. К. С., поддържа становището си, изразено в представеното писмено възражение.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателите констатира:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението на К.йския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.