Решение № 34 от 07.04.2022, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Козлодуй, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Административно наказателно дело № 20221440200035 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление №21-0288-000282 От

21.09.2021г. на И.Г.К на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР ВРАЦА, РУ, КОЗЛОДУЙ, упълномощен с ЗАПОВЕД № 81213515/14.05.2018г., с което на А. И. П. ЕГН:**********, гр.Козлодуй, ул."Хан Омуртаг"№30, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв., за нарушение по чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДВП, както и е постановено да се отнемат 8 /осем/ контролни точки на основание Наредба № Із–2539/2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Жалбоподателят А. И. П. не се явява в съдебно заседание. По съображения, изложени в жалбата, се иска от съда отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърдят се допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, недоказаност извършването на процесното административно нарушение от наказаното лице.

Въззиваемата страна РУ, Козлодуй при ОД на МВР гр. Враца не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

1

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят А. И. П. ЕГН:********** от гр.Козлодуй е правоспособен водач на моторни превозни средства притежава СУМПС №284072611.

На 22.08.2021г. управлявал в гр. Козлодуй автомобил „ Фолксваген Пасат” с рег.№ ЕН 3039 ВН. Към 23.20часа на кръстовището на ул."Симеон Русков" с ул."Христо Ботев", в гр.Козлодуй, не е пропуснал преминаващи по пешеходна пътека "тип- зебра" пешеходци /не осигурил предимство на пешеходците Х И. Г., Н. Л. П. и В.М.Т/.

На 23.08.2021г. в РУ, Козлодуй е депозирана жалба от Н.В.Т майка на В.М.Т срещу жалбоподателя А. И. П. за това, че на 22.08.2021г. около 23.20часа при управление на автомобила си е щял да блъсне детето и двама негови приятели.

На 31.08.2021г. са снети сведения от свидетелите Х И. Г., Н. Л. П., сведение и от водача на въпросното МПС А. И. П., от които става ясно за извършено нарушение от жалбоподателя.

Свидетелят С. Е. Д. – полицейски служител в РУ „Полиция” на длъжност „младши автоконтрольор” е съставил на А. И. П. АУАН № 357242/31.08.2021г., за това, че като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег.№ ЕН 3039 ВН, на 22.08.2021г. около 23.20ч.в град Козлодуй на кръстовището на ул. „Симеон Русков“ с ул. „Христо Ботев“ управлява собствения си лек автомобил Фолксваген Пасат с регистрационен номер ЕН303УВН като отнема предимство на преминаващи по пешеходна пътека тип зебра пешеходци.

Прието за извършено административно нарушение на правилата за движение с дадена му в акта правна квалификация по чл.119, ал.1 от ЗДВП.

Свидетелят С. Е. Д. съставил АУАН на 31.08.2021г. в присъствието на свидетелите Х И. Г. и Н. Л. П. /вписани в АУАН като свидетели очевидци на нарушението и на съставянето на акта/.

При предявяване на АУАН 357242/31.08.2021г., на нарушителя А. И.

П. е вписал, че няма възражения.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН от жалбоподателя не са били депозирани възражения против АУАН 357242/31.08.2021г.

Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка е издадено на 21.09.2021г. атакуваното наказателно постановление.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите С. Е. Д., Х И. Г., Н. Л.

П., НП № 21-0288-000282/21г., АУАН Серия GA № 357242/21 г., копие от Заповед № 8121з-515/14.05.18г. на МИНИСТЪРА на МВР, Жалба № 288000635/21.01.2022г. на А. И. П. от гр.Козлодуй с/у НП № 21-0288-000282г., по описа на РУ - Козлодуй, в едно с копие от Докладна записка № 288р10287/21г., копие от Жалба с вх.№ 288000-4202/21г. и копие от Збр.

2

Сведения.

Съдът ползва като обективни показанията на С. Е. Д., Х И. Г. и Н. Л.

П . като последователни, логични, кореспондиращи си с писмените доказателства по делото – относно възпроизведените релевантни с оглед на предмета на делото обстоятелства от обективната действителност – месторабота, длъжност, авторство по съставянето на АУАН, място на проверка и на нарушението, лични възприятия на описаните в акта обстоятелства, вкл. и от поведението на жалбоподателя като водач на автомобил.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят А. И. П. от гр.Козлодуй е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДВП, тъй като на 22.08.2021г. около 23.20ч.в град Козлодуй на кръстовището на ул. „Симеон Русков“ с ул. „Христо Ботев“ е управлявал моторно превозно средство автомобил „Фолксваген Пасат” с рег.№ ЕН 3039 В Н , като не е изпълнил задължението си да пропусне като осигури предимство на преминаващи по пешеходна пътека пешеходци.

За съда с оглед на наличните безспорни доказателства – показанията на Х И. Г. и Н. Л. П. неоспорени от страна по делото /вкл. и от жалбоподателя и неопровергани от останалите доказателства, АУАН и Докладна записка № 288р-10287/21г., копие от Жалба с вх.№ 288000-4202/21г. и копие от 3бр. сведения– все доказателства, които по никакъв начин не си противоречат и не внасят съмнение в достоверността им, извършването на нарушението от страна на лицето жалбоподател е категорично и безспорно доказано.

Свидетелите Х И. Г. и Н. Л. П. заявяват категорично при разпита си в съдебно заседание, че всичко това се е случило в тяхно присъствие, че непропускането на пешеходци се отнася за непропускане спрямо такива лица, които са били стъпили на пешеходната пътека.

По отношение на АУАН № 357242/31.08.2021г., съставен от св. С. Е.

Д . , съдът счита същия за годно писмено доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189, ал.2 от ЗДВП.

Нито при предявяване на АУАН нито пък впоследствие до приключване на производството пред настоящата съдебна инстанция от страната жалбоподател са ангажирани каквито и да било доказателства – било то писмени, било то гласни, които да опровергават отразеното в АУАН, или да внесат съмнение в констатациите по акта, а и в другите налични по делото доказателства, уличаващи А. И. П. като извършител на нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДВП.

По отношение възражението на жалбоподателя, че посочените в АУАН и НП дата и час, съдът счита, че е допусната техническа грешка, която пряко не оказва влияние върху съставомерните признаци на деянието, поради което не е съществена. Тази техническа грешка не нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като той е бил наясно за датата и часа на извършеното нарушение с управлявания от него автомобил, което коректно е посочено и в АУАН и в НП.

Действително съдът констатира, че в АУАН допусната грешка, като 3 веднъж е посочена като дата на нарушението 31.08.2021г. в 10.50часа, същата грешка е пренесена и в НП като посочената дата съвпада с датата на съставяне на АУАН.

Безспорно е обаче, че и в АУАН и НП при описание на обстоятелствата е посочена датата и часа на извършване на нарушението, а именно 22.08.2021г. около 23.20часа.

Съдът счита, че в конкретния случай следва да се прецени дали допуснатите неточности в административнонаказателната преписка относно датата и часа в който е извършено нарушението, са до такава степен съществени, че създават неяснота относно вмененото нарушение и водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 5/1968г. на Пленума на ВС, въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка, чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая по мнение на настоящия състав – допуснатата грешка е несъществена. Нарушението и неговият извършител са установени по несъмнен начин от приложените в преписката доказателства, поради което следва да се приеме, че санкцията е наложена законосъобразно.

Действително налице е схващане и в обратната посока, намиращо, че доколкото НПК не борави с институти като „фактическа грешка”, то и всяка грешка в НП следва да резултира в отмяна на санкционния акт. Настоящият състав обаче, не може да приеме, че такова тълкуване отговаря на смисъла на закона. Нещо повече – с последните промени на НПК (ДВ, бр. 63 от 2017г.) в чл. 248а, ал.1 НПК изрично е въведен институтът на „очевидна фактическа грешка” (ОФГ), като е указано как следва да се процедира, за нейното преодоляване. Щом самият законодател счита, че във възможно найформалното производство, това по НПК, е допустимо да се допусне ОФГ, което да не води неминуемо до отмяна/връщане на съответния акт, то съдът счита, че същият подход следва да намери приложение и в обжалването по ЗАНН, като констатирането на грешка, не следва автоматично да се въздига в самостоятелно основание за отмяна на НП, а всеки път следва да се преценя, на какво се дължи грешката, дали същата е довела до невъзможност за санкционирания да разбере в какво се обвинява и да организира защитата си и т.н.

Според съда в излагане на обстоятелствата на нарушението по чл.119, ал.1 от ЗДВП, както в АУАН, така и в НП няма разминавания, а и същите са по такъв начин изложени, за да е наясно лицето нарушител за какво е подведен под административната отговорност – по начин неограничаващ го в правото му на защита, въпреки твърденията в жалбата в обратна насока.

Нарушението е правилно подведено към уреждащата състава му правна норма, изложени са при описание на обстоятелствата на нарушението всички такива, които са от значение за правилната преценка за съставомерността на деянието като административно нарушение.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.

4

Правилно според съда административно – наказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба – на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДВП, предвиждаща за нарушението по чл.119, ал.1 от ЗДВП административно наказание глоба в размер на 100 лева. Тази санкционна норма на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДВП предвижда конкретно по вид и размер наказание – глоба в размер на 100 лв., какъвто е и наложен на А. И. П., като съдът не би и могъл да ревизира това наказание евентуално в насока на намаляване на размера му.

В съответствие с изискванията на Наредба № Із – 2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, е било постановено от административно – наказващият орган в наказателното постановление отнемането на 8 контролни точки за нарушението по чл.119, ал.1 от ЗДВП.

В хода на административното производство съдът не констатира допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като незаконосъобразно.

Не може според съда случаят да се квалифицира и като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото в жалба с вх.№ 288000-4202/21г. се сочи, че не е изолиран случай за жалбоподателя. Самото пък процесно нарушение не се характеризира с някаква по – ниска степен на обществена опасност от всяко друго нарушение от този вид, няма и не са и ангажирани доказателства за някакви многобройни или изключителни смекчаващи административната отговорност обстоятелства. Необсъждане в НП на евентуалното приложение или не на чл.28 от ЗАНН от страна на административно – наказващият орган не съставлява процесуално нарушение и то от категорията на съществените, които да опорочават такова издадено НП и да налагат отмяната му като незаконосъобразно поради това. Тази преценка може да бъде сторена и от съда при последващия съдебен контрол като по съображенията, посочени по – горе, в случая чл.28 от ЗАНН не следва да намери приложение.