Решение № 9 от 12.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№9 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове:

Петя Колева

Иван Стойчев при участието на секретаря Галина В. Иванова в присъствието на прокурора Ивайло Бл. Симов като разгледа докладваното от Бисер Троянов Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200599 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия Ю. Д. – адвокат С. А., против въззивно решение № 181 от 30.10.2024 г. на Пловдивския апелативен съд, І.наказателен състав.

В жалбата се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. С нея се твърди, че доказателствата са превратно възприети, като е дадена вяра на обслужващите обвинителната теза и са игнорирани изцяло тези, които ползват защитата. Твърди се още, че няма преки доказателства за самостоятелната изработка от подсъдимия Д. на неистинските монети от два британски паунда, неправилно е отказано експертно изследване на възможната консумация на електрическа енергия от машините, след като отчетените данни са за минимален енергоразход, пренебрегнати са обстоятелствата за неоткрити на местопрестъплението заготовки за монети и заварената настройка на машините за сечене на евро монети. Наказанието от 7 години лишаване от свобода е прието за явно несправедливо на отчетения от съдилищата превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Наказателното производство е проведено в отсъствието на подсъдимия Ю. Д.. Въпреки редовното му призоваване чрез пощенските служби на 1

Република Турция и неколкократно предоставената му възможност за участие подсъдимият не взема становище пред касационната инстанция. Неговият служебен защитник адвокат С. А. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и счита, че вътрешното убеждение на въззивния съд е опорочено, като това е довело до неправилно приложение на материалния закон, а необсъдените смекчаващи обстоятелства са предпоставили несправедливо високо наказание.

Представителят на Върховната прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, тъй като въззивният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, отговорил е изчерпателно на възраженията на защитата, поради което правилно е приложил материалния закон и наказанието е справедливо.

Върховният касационен съд в състав от второ наказателно отделение след като обсъди доводите на постъпилата касационна жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното:

С присъда № 41 от 02.05.2023 г. по н.о.х.д. № 1418/ 2022 г.

Пловдивският окръжен съд признал подсъдимия Ю. Д., турчин, турски гражданин, за виновен в това, че през есента на 2017 г. в с. П., област Пловдив се сговорил с Т. С. Н. (за когото наказателното производство е приключило със споразумение) да вършат в страната престъпления по чл. 243, ал. 1, пр. 1 НК, чл. 244, ал. 1 НК, и чл. 244, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 243, ал. 1 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които е целял да набави за себе си и за Т. С. Н. имотна облага, поради което и на основание чл. 321, ал. 6 НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият бил признат за виновен и в друго престъпление – за времето от есента на 2017 г. до 13.06.2018 г. във временна постройка, находяща се в гр. Пловдив, кв. „К.“, местност „Б.“, № 3 изготвил неистински парични знаци с курс в страната и в чужбина, а именно: 34 993 бр. монети с номинал два британски паунда, поради което и на основание чл. 243, ал. 1, пр. 1 НК му наложил наказание от седем години лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК окръжният съд определил едно общо найтежкото наказание измежду наложените му, а именно – лишаване от свобода за срок от седем години, за изпълнението на което определил първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС. Съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото и в тежест на подсъдимия възложил разноските по делото.

Касационната жалба на подсъдимия е процесуално допустима, подадена е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.

2

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Не са допуснати претендираните от жалбоподателя касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК.

1. Въззивният съд е подложил на самостоятелен анализ събраните и проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателствени материали, като е достигнал до единствено възможния извод за участието на подсъдимия Д. в инкриминираните му деяния. Преки доказателства за изработката на такова голямо количество от неистински британски монети с номинал от 2 паунда, както и за престъпното сдружаване с осъдения Т. Н. не са разкрити по делото. Това е изводимо от поредица обстоятелства, според които наказателното производство е проведено в отсъствието на подсъдимия, който напуснал пределите на страната в деня на задържане на двамата осъдени Н. и М. за държане на фалшивата валута, поради което не е разпитан, както и вследствие на защита правата на част от свидетелите по това дело, гарантирани им с чл. 292, ал. 1, т. 1 НК и чл. 121, ал.

1 от НПК да не се уличават в престъпление. Гласни доказателствени средства за физическите действия на подсъдимия по изработката и за предварителния престъпен сговор не са установени и на това заляга служебният защитник като довод в жалбата. Но в хода на разследването са събрани множество косвени доказателства, които обосновават единствено възможния извод за авторството на деянието по чл. 243, ал. 1 от НК, че именно подсъд. Д. е изготвил инкриминираните неистински парични знаци. То е било предшествано от предварителна подготовка по наемане на постройка в землището на кв. К., за която съдействие оказал осъденият Т. Н., от информацията за честите пътувания на подсъдимия през границата с Турция, от факта за обитаване на постройката от подсъдимия, от доставката на пет машини, осигурени от него (и превозени от свидетели), които били необходими за производството на монетите и монтирани в сградата, от намерените на място заготовки за монети, без отпечатан релеф на британския паунд, от намерените стружки метал по машините, както и от заявеното от свид. Ч., собственик на имота, който неколкократно засичал присъствието на подсъдимия в помещението с машините и за споделеното му от последния, че правил „жълтици“. Машините са експертно изследвани при категорично защитено заключение, че същите осигуряват реални условия и възможности за производство на фалшификати с много добро качество: по изрязването на метала (екцентър за насичане на вложките и за рязане на рингове), за сглобяването на заготовките (ръчна копчарска преса за сдвояване на готовите ринг и вложка), за заобляне на външните ръбове (рендел машина), за отпечатване на релефа на монетите (хидравлична преса) и за вбиване на надписи и символи по канта (гурта) на монетата (хидравлична станция). На местопрестъплението са намерени над 10 3 броя ленти (кангал), за които свид. Ч. дал показания, че помагал на подсъдимия да ги внесе в постройката и че е виждал по-късно на някои от тях пробиви с машина, т.е. били надупчени. Действително в хода на разследването не е открит поансон за вдълбаване на характерния релеф на монетата от 2 британски паунда, модел 1998-2015 г, но това не променя фактическите констатации за производството на фалшивата валута (пресата е била подготвена с монтиран поансон за 2 евро, но такива монети не са произвеждани). Всички тези косвени за установяване на деянието доказателства в своето съвкупно единство налагат единствено възможния извод, че тъкмо подсъд. Д. е произвел намерените на 13.06.2018 г. в с. П.

34 993 броя неистински монети от 2 британски паунда, открити от полицейските органи в момент на товаренето им в автомобилите от осъдените Т. Н. и Г. М.. По делото не са налице доказателства, сочещи на друга престъпна проява от подсъд. Д. спрямо инкриминираните фалшиви парични знаци от изчерпателно изброените в чл. 244, ал. 1 от НК форми на изпълнително деяние: прокарване в обращение, приемане, придобиване, прехвърляне, служене с тях, пренасяне през границата или превозване. Затова правилно съдилищата са обосновали самостоятелното участие на подсъд. Д. в изготвянето на неистинските монети и този извод остава неразколебан по делото и единственият, подкрепен от събраните доказателства. Престъпното начинание законосъобразно е квалифицирано по чл. 243, ал. 1 от НК, поради което материалният закон е приложен правилно. Не е налице петендираното с касационната жалба основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена като несъстоятелна.

2. Реално оказаното съдействие от осъдения Т. Н. за осигуряването на помещения с цел прикриване дейността по монетната фалшификация, осигурените от него превозвачи за доставка на машините в имота, както и данните от записи на телефонни разговори на осъдения за пласмент на фалшивата продукция сочат на извод за престъпно сдружаване между него и подсъд. Д.. Престъпното сдружение е създадено за изготвяне на неистинските монети, инкриминирани по делото. Престъпната деятелност обаче неправилно е квалифицирана като такава по чл. 321, ал. 6 от НК, които състави до отмяната на чл. 411а, ал. 1, т. 2 от НПК (ДВ, бр. 32/2022 г., в сила от 27.07.2022 г.) се разследваха от специализираната прокуратура и бяха подсъдни на Специализирания наказателен съд, понастоящем заличени като държавни органи. Затова и споразумението с осъдените Т. С. Н. и Г. Л. М. е разгледано и одобрено от Специализирания наказателен съд (н.о.х.д. № 4261/2019 г).

Престъплението още тогава не е получило вярната правна квалификация, тъй като престъпното сдружаване с цел изготвяне на неистински парични знаци с курс в страната и в чужбина е самостоятелен 4 състав по чл. 246, ал. 1, алт.втора от НК и е специална норма спрямо текста на чл. 321, ал. 6 от НК. Фактическите констатации по делото са правилно установени от съдилищата и са намерили своята убедена обосновка в мотивите на съдебните актове. Сдружаването между подсъдимия Д. и осъдения Н. е за изготвянето на инкриминираните фалшиви монети от 2 британски паунда. Към този извод насочва и текстовото описание на обвинението по чл. 321, ал. 6 от НК: „да вършат в страната престъпления по чл. 234, ал. 1 НК, чл. 244, ал. 1 НК и чл. 244, ал. 2 пр. 1, вр. чл. 234, ал. 1 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години…“.

Престъпното сдружаване по чл. 246, ал. 1, алт. втора от НК е самостоятелна и предварителна престъпна дейност, но за разлика от приготовлението по чл.

246, ал. 1, алт. първа от НК не се поглъща от същинското престъпление като вторична престъпна дейност, осъществена за постигане на специалната цел на сдружението – за изготвяне и/или за разпространение на неистински парични знаци. Престъплението неправилно е квалифицирано по чл. 321, ал. 6 от НК, тъй като съставът по чл. 246, ал. 1, алт.първа от НК е специален спрямо него и изключва неговото приложно поле. Ето защо правната квалификация на деянието е погрешна и е допуснато нарушение на материалния закон – не е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Нарушението следва да бъде отстранено.

И двете престъпления обаче са еднакво наказуеми, защото всяко едно от тях предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години. Това предпоставя възможността законовото нарушение да бъде отстранено от настоящия касационен съдебен състав, като не се налага връщане на делото на долустояща съдебна инстанция. Нарушението на материалния закон всякога подлежи на отстраняване, дори и да не е наведено като касационно основание от жалбоподателя, тъй като за него (както и за абсолютните съществени процесуални нарушения) ВКС следи служебно. Деянието, извършено от подсъд. Д. по предварителното сдружаване с осъдения Т. Н. следва да се преквалифицира с приложението на друг еднакво наказуем материален закон – по чл. 246, ал. 1, алт.първа от НК, с каквото правомощие по чл. 354, ал. 2, т.