Решение № 16662 от 16.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 69381/2022
- Вид
- Решение № 16662
- Подписан
- 16.10.2023
- Състав
- Кирил Стайков Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 9 - чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 - чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 288 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 16662 гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20221110169381 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
А. В. М. е предявила против [фирма] и [фирма] осъдителни искове, както следва:
- срещу [фирма] за сумата в размер на 397.90 лв. /първоначално предявен в размер на 500 лв., но допуснато изменение на иска с протоколно определение от 02.10.2023 г./ – недължимо платена лихва по недействителен договор за потребителски кредит № ****/11.10.2021 г., ведно със законната лихва от дата подаване на исковата молба – 21.12.2022 г., до окончателното плащане;
- срещу [фирма] за сумата в размер на 900.99 лв. /първоначално предявен в размер на 1522.55 лв., но допуснато изменение на иска с протоколно определение от 02.10.2023 г./ – недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 11.10.2021 г., ведно със законната лихва от дата подаване на исковата молба – 21.12.2022 г., до окончателното плащане.
А. В. М. твърди, че е страна по договор за потребителски кредит № ****/11.10.2021 г., сключен с [фирма]. Ищецът посочва, че при сключването на договора за кредит не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и същият се явява недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, както и посоченият в договора ГПР представлявал заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит ищецът следвало да обезпечи договора за кредит с поръчителството на [фирма], поради което бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от 11.10.2021 г. Договорът за предоставяне на поръчителство бил недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
Дружеството-ответник [фирма] подава отговор на исковата молба в срок. Не оспорват сключването на договор за потребителски кредит № ****/11.10.2021 г., както и, че ищецът е усвоил 3169.02 лв., респ., че сумата по договора за кредит е погасена. Оспорва договорът за 1 кредит да е недействителен на основанията, посочени в исковата молба. Оспорва сключването на валиден договор за предоставяне на поръчителство, както и, че [фирма] е администрирало плащанията в ползва на трето лице. Моли за отхвърляне на претенцията.
Претендира разноски.
Дружеството-ответник [фирма] подава отговор на исковата молба в срок. Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № ****/11.10.2021 г. и договор за предоставяне на поръчителство от 11.10.2021 г. Намира, че договорът е договор за поръчка и възнаграждението по него не е разход по кредита. С погасяването на задълженията по кредита, договорът за предоставяне на поръчителство се прекратява. Оспорва твърденията за недействителност на основанията, посочени в исковата молба. Моли за отхвърляне на претенцията. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Искът по чл. 55 ЗЗД е един. С него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото /виж решение № 239/ 16.07.2013 г., по гр. дело № 1050/2012 г. на IV г. о. на ВКС/. Доколкото твърденията на ищеца са относно недължимо платена сума, то претенцията е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По делото не се спори, че на 11.10.2021 г. между А. В. М., в качеството на кредитополучател, и [фирма], в качеството му на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит № ****, по силата на който [фирма] предоставило на А. В. М. сумата в размер на 3169.02 лв., която следвало да бъде върната на 24 равни месечни вноски или ищецът се задължил да върне общо сума в размер на 4627.44 лв. Уговореният лихвен процент бил 39.36%, а годишният процент на разходите – 47.30%. Няма спор, че съгласно чл. 4, ал. 1 ищцата следвало да сключи договор за поръчителство с дружеството [фирма] с цел обезпечение на договора за потребителски кредит.
Безспорно между страните е, че на 11.10.2021 г. между А. В. М. и [фирма] бил сключен договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване на гореописания договор за кредит. По силата на този договор, ищцата следвало да заплати сумата от 4580.58 лв., отново разпределена на 24 месечни вноски.
Страните не спорят, че сумата по договора за кредит е усвоена от ищцата, както и че всички задължения по двата договора са погасени от длъжника, в това число 397.90 лв. – договорна лихва по договора за потребителски кредит, и 900.99 лв. – възнаграждение по договора за поръчителство, в която насока са и представените по делото удостоверения от [фирма] и [фирма].
Сключеният между А. В. М. и [фирма] договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в ЗПК, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, 2 разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) – в този смисъл и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК.
В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ, чл. 9 – чл. 11 ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47,30%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, който не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с [фирма], което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за 3 потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че [фирма] е едноличен собственик на капитала на [фирма], като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, [фирма] е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
Съгласно чл. 4 от договора за потребителски кредит, ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя [фирма] юридическо лицепоръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. „бързи кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне на поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от 4 уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в договора за предоставяне на поръчителство.
Разпечатката съдържа 33 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/293d4660-dc13-4789-ac24-832e8440bf65