Решение № 11566 от 11.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11566 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110156315 по описа за 2025 година

Предмет на делото е предявеният от Ц. В. П. срещу ЕОС МАТРИКС ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1175,46 евро (2299 лв.), представляваща вземане по договор за заем CN-57661, сключен между ищеца и Кредисимо АД, които вземания са цедирани от Кредисимо АД на ответника по настоящото дело ЕОС Матрикс ЕООД с договор за цесия от 10.11.2025 г.

Ищецът основава исковата си претенция с твърденията, че вземанията са погасени по давност.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от страна на ответника, с който оспорва иска като недопустим. Признава съществуването на процесноо вземане, което му е прехвърлено с договор за цесия. Признава, че не е извършвал изпълнителни действия за събирането му.

Твърди, че не дължи разноски. Цитира съдебна практика в този смисъл.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби, намира следното от фактическа и правна страна:

С оглед изявленията на страните съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че по силата на договор за цесия от 10.11.2015 г. на ответника по настоящото дело ЕОС Матрикс ЕООД е прехвърлено вземане в общ размер на 2299 лв., произтичащо от договор за заем CN-57661, сключен между ищеца и Кредисимо АД.

Страните не спорят и несе доказва по делото да са предприети изпълнителни действия срещу длъжника по процесния договор за кредит.

Поради изложеното съдът намира, че е изтекла петгодишната преклузивна 1 давност за процесното вземане и искът следва да се уважи.

По разноските:

Съдът намира, че доколкото ответникът не е предприемал изпълнителни действия за принудително събиране на вземането, то не е дал повод за завеждане на делото и разноски не следва да се присъждат. В този смисъл е константната практика на ВКС - Определение № 534 от 6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4484/2019 г., III г. о., ГК; Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК; Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК и др.

Титулярят на вземане има право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност. Давността е не само забрана за принудително изпълнение на вземането, но и забрана да бъде установено неговото съществуване или несъществуване, тъй като то може да е погасено и длъжникът да се е лишил добросъвестно от издадените разписки.

Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността.

Когато същият иск е предявен по общия ред и претендиращият кредитор няма право на принудително изпълнение, предмет на делото е забраната да се установява съществуването или несъществуването на вземането. Ако този иск е основателен, ответникът дължи разноски, защото е оспорил иска с твърдения, че давностният срок е по-дълъг или теченето му е спирано и/или прекъсвано.

Видно от съдебното и извънсъдебното поведение на ответника, същият се е дезинтересирал от процесното вземане и не е дал повод за завеждане на делото. Ответникът има законово задължение да декларира задължението на ищеца пред Централния кредитен регистър, доколкото както бе вече изяснено изтеклата погасителна давност не води до несъществуване на вземането.

Поради изложеноот съдът намира, че ответникът не следва да понася неблагоприятни последици само защото е изпълнил законовото си задължение да декларира задължението на ищеца пред ЦКР без да е предприемал каквито и да било изпълнителни действия за събиране на вземането си. Отговорността за разноски има деликтен характер и не следва да се понася от взискателя, който виждайки, че не успява да удовлетвори вземането си е решил да не предприема изпълнителни действия.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.

439 ГПК, че Ц. В. П., ЕГН ********** не дължи на ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК 208597211 сумата от 1175,46 евро (2299 лв.), представляваща вземане по 2 договор за заем CN-57661, сключен между ищеца и Кредисимо АД, които вземания са цедирани от Кредисимо АД на ответника по настоящото дело ЕОС Матрикс ЕООД с договор за цесия от 10.11.2025 г., поради изтекла погасителна давност.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 11566 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110156315 по описа за 2025 година

Предмет на делото е предявеният от Ц. В. П. срещу ЕОС МАТРИКС ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1175,46 евро (2299 лв.), представляваща вземане по договор за заем CN-57661, сключен между ищеца и Кредисимо АД, които вземания са цедирани от Кредисимо АД на ответника по настоящото дело ЕОС Матрикс ЕООД с договор за цесия от 10.11.2025 г.

Ищецът основава исковата си претенция с твърденията, че вземанията са погасени по давност.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от страна на ответника, с който оспорва иска като недопустим. Признава съществуването на процесноо вземане, което му е прехвърлено с договор за цесия. Признава, че не е извършвал изпълнителни действия за събирането му.

Твърди, че не дължи разноски. Цитира съдебна практика в този смисъл.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби, намира следното от фактическа и правна страна:

С оглед изявленията на страните съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че по силата на договор за цесия от 10.11.2015 г. на ответника по настоящото дело ЕОС Матрикс ЕООД е прехвърлено вземане в общ размер на 2299 лв., произтичащо от договор за заем CN-57661, сключен между ищеца и Кредисимо АД.

Страните не спорят и несе доказва по делото да са предприети изпълнителни действия срещу длъжника по процесния договор за кредит.

Поради изложеното съдът намира, че е изтекла петгодишната преклузивна 1 давност за процесното вземане и искът следва да се уважи.

По разноските:

Съдът намира, че доколкото ответникът не е предприемал изпълнителни действия за принудително събиране на вземането, то не е дал повод за завеждане на делото и разноски не следва да се присъждат. В този смисъл е константната практика на ВКС - Определение № 534 от 6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4484/2019 г., III г. о., ГК; Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК; Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК и др.

Титулярят на вземане има право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност. Давността е не само забрана за принудително изпълнение на вземането, но и забрана да бъде установено неговото съществуване или несъществуване, тъй като то може да е погасено и длъжникът да се е лишил добросъвестно от издадените разписки.

Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността.

Когато същият иск е предявен по общия ред и претендиращият кредитор няма право на принудително изпълнение, предмет на делото е забраната да се установява съществуването или несъществуването на вземането. Ако този иск е основателен, ответникът дължи разноски, защото е оспорил иска с твърдения, че давностният срок е по-дълъг или теченето му е спирано и/или прекъсвано.

Видно от съдебното и извънсъдебното поведение на ответника, същият се е дезинтересирал от процесното вземане и не е дал повод за завеждане на делото. Ответникът има законово задължение да декларира задължението на ищеца пред Централния кредитен регистър, доколкото както бе вече изяснено изтеклата погасителна давност не води до несъществуване на вземането.

Поради изложеноот съдът намира, че ответникът не следва да понася неблагоприятни последици само защото е изпълнил законовото си задължение да декларира задължението на ищеца пред ЦКР без да е предприемал каквито и да било изпълнителни действия за събиране на вземането си. Отговорността за разноски има деликтен характер и не следва да се понася от взискателя, който виждайки, че не успява да удовлетвори вземането си е решил да не предприема изпълнителни действия.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.

439 ГПК, че Ц. В. П., ЕГН ********** не дължи на ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК 208597211 сумата от 1175,46 евро (2299 лв.), представляваща вземане по 2 договор за заем CN-57661, сключен между ищеца и Кредисимо АД, които вземания са цедирани от Кредисимо АД на ответника по настоящото дело ЕОС Матрикс ЕООД с договор за цесия от 10.11.2025 г., поради изтекла погасителна давност.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3