Решение № 14552 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14552 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110107920 по описа за 2026 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Б. З. Б., ЕГН **********, искова молба, насочена против „С.о.“, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6243.90 евро – неизплатена част от дължимо се по закон обезщетение при пенсиониране, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 25.03.2026 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 1568.17 евро – мораторна лихва за периода 01.06.2024г. – 24.03.2026г.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че е постъпила на работа в ответното учреждение на 05.10.1981г. в VII РНС „Д.с.“ на длъжност „касиер приходи“. Сочи, че на 01.03.1983г. е преназначена в ОБНС „Т“ по късно район „Т“ към „С.о.“ на длъжност „счетоводител“. Твърди се, че на 01.07.2007г. правоотношението между страните е прекратено на основание чл. 327, т. 9 КТ, поради постъпване на държавна длъжност, като към момента на прекратяване на правоотношението се сочи, че ищцата е имала трудов стаж от 20 години и 11 месеца.

Навеждат се доводи, че в периода 01.07.2007г. – 01.05.2015г., орган по назначаването й е кмета на р- н „Т“, като се твърди, че правоотношението между страните е прекратено на 01.05.2015г. на основание чл. 107а от ЗДС. На следващо място се твърди, че в периода 01.05.2015г. – 01.06.2024г., ищцата е работила по трудово правоотношение с кмета на С.о. на длъжност „главен счетоводител“. Сочи се, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № СО А 24 – РД 152666/21.05.2024г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, поради придобито право на пенсия. Твърди се, че от страна на ответника й е изплатено обезщетение по чл. 222, ал.

3 КТ в размер на 2 брутни заплати, но се сочи, че с оглед придобитият трудов стаж над 10 години през последните 20 години при същия работодател и в същата група предприятия й си дължи обезщетение в размер на 6 брутни заплати. По изложените съображения е формулирани искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6243.90 евро – неизплатена част от дължимо се по закон обезщетение при 1 пенсиониране, в размер на още 4 брутни заплати. Формулирано е искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца акцесорна претенция за мораторна лихва в индивидуализирания размер.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковите претенции се оспорват. Сочи се, че трудовото правоотношение на ищцата през последните 20 години не е било при един и същ работодател, в каквато насока са изложени подробни съображения. Сочи се, че трудовото правоотношение от 01.05.2015г. със С.о. е продължило осем години, два месеца и девет дни. Сочи се, че в периода преди 01.07.2007г. трудово правоотношение на ищцата е била с р- н „Т“, респективно правоотношението е била не с ответника, а със съответния район на С.о..

По изложените съображения се сочи, че доколкото ищцата е имала трудов стаж при ответника под 10 години при прекратяване на трудовото й правоотношение законосъобразно е изплатено обезщетение в размер на 2 брутни заплати.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ.

В тежест на ищеца е да докаже, че трудовото правоотношение е прекратено, на посоченото основание, че е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, че е работила при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж /в частност при ответника/, размера на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец.

При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса погА.ването на дълга.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № СО А 24 – РД 15-2666/21.05.2024г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, поради придобито право на пенсия, както и че ответникът е изплатил на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на две брутни заплати.

Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства, намират опора в приложеното на л. 19 по делото копие на процесната Заповед № СО А 24 – РД 15-2666/21.05.2024г.

Не е спорно по делото, че трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено с процесната Заповед № СО А 24 – РД 15-2666/21.05.2024г., считано от 01.06.2024г.

Не е спорно между страните, а и от приложеното по делото копие на трудова книжка се установява, че към 27.05.2005г., а именно от 01.03.1983г. до 01.07.2007г., ищцата е била в трудово правоотношение с ОБСН „Т“ / стр. 53 по делото трудова книжка/.

Не е спорно между страните, че считано от 01.07.2007г. до 01.05.2015г., ищцата е работила в служебно правоотношение, като държавен служител в р-н Т, на длъжност „главен счетоводител“.

Не се спори между страните и за обстоятелството, че от 01.05.2015г. до 01.06.2024г., ищцата е работила при ответника С.о. на длъжност „главен счетоводител“.

Спорът по делото е концентриран върху обстоятелството, дали е налице един от елементите от фактическия състав на заявената искова претенция, а именно, дали ищецът има 10 години трудов стаж при този работодател през последните 20 години.

2

Съгласно чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Съгласно § 1 ДР на КТ, "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

Актуалната редакция на нормата на чл.222 ал.3 КТ е обнародвана в ДВ бр.107 от 2020 г. В старата редакция /преди изменението от 2020 г. /, спорното в случая изискване на нормата е – работникът или служителят да е работил при същия работодател през последните 10 г. от трудовия му стаж. Или – изразената от законодателя воля за промяна е в две насоки. Първата е, че към думите „същия работодател“ е добавено още и „в същата група предприятия“ и втората е, че изискуемият се стаж е определен на 10 г. и той следва да е придобит не през последните 10, а през последните 20 г. Следва да се има предвид още, че през 1994 г. с ПМС №31 от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.222 ал.3 КТ е предвидено /в чл.1/, че при прекратяване на трудовото правоотношение след 01.01.1993 г. на работник или служител от организациите на бюджетна издръжка, след като е придобил право на пенсия за изслужено време и старост, независимо от основанието за прекратяване, обезщетението му по чл.222 ал.3 КТ се увеличава в общ размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 мес., когато независимо от осъществените преобразования, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка, работникът или служителят е работил през последните 10 г. от трудовия си стаж в една и съща по отношение на изпълняваните основни функции и задачи, организация или звено на бюджетна издръжка. Нормите на ПМС №31 от 11.02.1994 г. и на чл.222 ал.3 КТ следва да се тълкуват във взаимовръзка и при отчитане на изразената от законодателя воля за промяна с направеното изменение от 2020 г. В решение №140/18.01.2019 г. по гр.д.

№2809/2017 г. на ІV ГО на ВКС е прието, че ПМС №31 от 11.02.1994 г. урежда случаи, при които – въпреки, че лицата /които са работници или служители от организациите и звената на бюджетна издръжка/ през последните 10 г. от трудовия си стаж не са работили при един и същ работодател, а при различни – имат право на обезщетение в размер на шест работни заплати. Посочено е още, че целта на законодателя е била да съобрази обстоятелството, че причините, поради които лицата не са работили при един и същ работодател поначало са обективни и не зависят от волята им преобразования, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка. Следователно, при съобразяване на смисъла и целта на разпоредбата на чл.1 ПМС №31 от 11.02.1994 г. и съобразявайки изразената воля на законодателя да разшири обхвата на нормата на чл.222 ал.3 КТ след направените през 2020 г. изменения, съдържащото се в нея понятие „при същия работодател“, следва да се тълкува комплексно. ПМС №31 от 11.02.1994 г. визира бюджетни организации. Това понятие е легално и неговото определение е дадено с пар.1 т.1 ДР на Закона за публичните финанси и то включва: всички юридически лица, чиито бюджети се включват в държавния бюджет, в бюджетите на общините, в бюджетите на социалноосигурителните фондове, както и всички останали юридически лица, чиито средства, постъпления и плащания се включват в консолидираната фискална програма 3 по силата на нормативен акт или по реда на чл.171. В този смисъл са и мотивите на решение №262 от 13.05.2025 г. на ВКС по гр.д. №2008/2024 г., III ГО. / в този смисъл 1551/09.03.2026г на СГС по гр.д. № 7518/2025г./

Не е спорно по делото, че през периода 01.06.2004г – 01.06.2024г. ищцата е работила в С.о. и Район „Т“ към С.о..

Следователно изискуемите се съгласно чл.222 ал. 3 КТ предпоставки са налице по отношение на ищеца, която през последните 20 г. има изискуемият се 10 г. стаж при „същия работодател“, като под „същия работодател“ следва да се има предвид съдържанието на понятието, посочено в цитираното вече ПМС №31 от 11.02.1994 г. – в една и съща по отношение на изпълняваните основни функции и задачи бюджетна организация – С.о..

По изложената аргументация следва извода, че при прекратяване на трудовото правоотношение ищцата има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Не се спори между страните, че работодателят е изплатил обезщетение в размер на две брутни заплати, респективно дължи на ищеца изплащане на обезщетение в размер на още 4 брутни заплати.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена ССчЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че размерът на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за четири брутни заплати е 6243.90 евро, като доколкото претенцията е заявена именно за сума в такъв размер, същата се явява изцяло основателна.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.

В доказателствена тежест на ответника е да установи по делото погА.ване на задължението на падежа.

Акцесорната претенция за мораторна лихва е заявена за периода 01.06.2024г. – 24.03.2026г. / виж уточнение на крайната дата протокол осз/.