Решение № 1625 от 12.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1625 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100507453 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №8392 от 09.05.2024г., постановено по гр.дело №43395/2022г. по описа на СРС, Г.О., 176-ти състав, е отхвърлен предявения от Р. Ц. М., с ЕГН **********, срещу С. А. К., с ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответницата, като неоснователен. С решението е осъдена Р. Ц. М., с ЕГН **********, да заплати на С. А.

К., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1500 лв., сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата - Р. Ц. М., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Е. Ф., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №8 3 9 2 от 09.05.2024г., постановено по гр.дело №43395/2022г. по описа на СРС, Г.О., 176-ти състав, като са релевирани твърдения относно неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че СРС, за да отхвърли предявения иск, е обосновал погрешни правни изводи при неправилен анализ на събраните доказателства и в противоречие на материалния закон. Излага се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказвано, че ответницата е автор на процесната публикация от 13.06.2022г. в 2.42 ч. в нейния личен профил в социалната мрежа "Фейсбук" на интернет адрес:

1 https://www.facebook.com/ ********, с която са публично разпространени неверни и обидни обстоятелства по отношение на ищцата, което е довело до уронване на честта, достойнството и доброто име на ищцата в обществото и в професионален и личен план. Твърди се, че без да се обсъдят всички събрани по делото доказателства, ангажирани в подкрепа на доводите и аргументите, изложени в исковата молба, неправилно първостепенният съд е приел, че интернет профила, от който е направена процесната публикация не е на ответницата. Поддържа се, че по делото са налице макар и косвени доказателства, от които би могло да се обоснове връзка между публикациите в официалния журналистически сайт на ответницата – „5G Медия“, и интернет профила, в който е публикувана процесната статия, отнасяща се за ищцата и от която същата е претърпяла претендираните в настоящото производство неимуществени вреди, респективно да се обоснове извод, че ответницата е написала и публикувала процесната публикация. Излага се още, че ответницата не е доказала твърдението си, че не е имала физическата възможност лично да публикува процесната публикация в интернет профила си, което е също основание да се приеме, че е автор на статията. Поддържа се още, че от съвкупната преценка на събраните доказателства се установяват елементите на фактическия състав на нормата на чл.45 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявения осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 ГПК за сторените разноски във въззивното производство.

Въззиваемата страна - С. А. К., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Е. Д., с надлежно учредена представителна власт, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба.

Наведени са аргументи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като фактическите изводи на съда напълно съответстват на съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, спазени са разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Излага се, че при доказателствена тежест за ищцата по делото не са доказани кумулативните предпоставки, обуславящи ангажирането на отговорността на ответницата по чл.45 ЗЗД. Твърди се, че не е доказано по категоричен начин обстоятелството, че процесната статия е създадена /написана и публикувана/ от ответницата, т.е. не е установено по несъмнен начин, че твърдяното от ищцата противоправно деяние е извършено от ответницата. В тази връзка се поддържа, че обоснованият краен извод на първоинстанционния съд, че при доказателствена тежест за ищцата по делото не е установено, че ответницата е осъществила хипотезата на непозволено увреждане, е правилен и законосъобразен, съответства на събраните по делото доказателства и на правилното прилагане и тълкуване на закона. Допълнителни аргументи в същия смисъл са изложени и в писмена молба от 29.09.2025г., в която са релевирани аргументи по същество на правния спор. По тези съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от твърдения деликт.

Предявен е от Р. Ц. М., с ЕГН **********, срещу С. А. К., с ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в публично разпространяване на обидни 2 думи и изрази, както и клеветнически твърдения, съдържащи се в статия, публикувана на 13.06.2022г. в 2.42 ч. в личния профил на ответницата в социалната мрежа "Фейсбук" на интернет адрес: https://www.facebook.com/ ********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.08.2022г. до окончателното й изплащане.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че на 13.06.2022г. в 2.42 ч. в личния профил на С. К. в социалната мрежа "Фейсбук" на интернет адрес: https://www.facebook.com/ ********, е била публикувана статия, със следното съдържание: "Добри хора, какво се случва в България, за Бога? И психолозите ли са психясали? Тази особа, приличаща повече на неуспяла фолкаджийка, се представя за психотерапевт. Сложила си е з а cover photo колаж на Мики Маус със среден пръст. Изпрати ми го Фейсбук - приятелка, възмутена, че такава вулгарност се демонстрира от лице, което се представя за "магистър в Академията на МВР", специалист по "психологично подпомагане на оперативно-издирвателната дейност"… Само си представете да й паднете в ръцете! Ужас. И с какво ще й помогне добрият стар Мики Маус на психоложката Р.М., ако тя си има лични проблеми с някой известен мъж, например ?! Мъкааааа….".

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищцата (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че е налице противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в публично разпространяване на обидни думи и изрази, 3 както и клеветнически твърдения, съдържащи се в статия публикувана на 13.06.2022г. в 2.42 ч. в личния профил на С. К. в социалната мрежа "Фейсбук" на интернет адрес: https://www.facebook.com/ ********, респективно, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност на ответницата. При правилно разпредЕ. доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Крайният извод на СРС за неоснователност на предявения иск е обоснован при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. Изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за недоказаност на елементите на сложния фактически състав на нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на материалния закон и при правилен анализ на събраните по делото доказателства, на основание на които е прието, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

По законосъобразността на обжалваното решение, съдът приема следното:

Спорният по делото въпрос с оглед наведените във въззивната жалба конкретни доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, се свежда до факта дали са доказани кумулативните предпоставки на сложния фактически състав на нормата на чл.45 ЗЗД и налице ли е основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата.

Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД носят физически лица, които са причинили вреда, чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда с оглед основното задължение на всеки да не вреди другиму.

То произтича непосредствено от закона (чл.45 ЗЗД). В този смисъл следва да се приеме, че противоправно се явява всяко поведение, което нарушава изискванията на посочената императивна правна норма, като при деликтите то се изразява в накърняване на предписанията на тази норма да не се вреди другиму. При неговото неизпълнение за увреждащия възниква задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В този смисъл следва да се приеме, че деликтът дефинитивно предполага противоправно и виновно причиняване на вреди от конкретен извършител, в случая посоченият ответник - С. А. К. в качеството й на физическо лице. Следователно за да са налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата, следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване от ищцата наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца – в случая ответницата, и настъпилите в правната сфера на ищцата вреди. Вината се предполага до доказване на противното, но всички останали елементи от фактическия състав на деликтната отговорност подлежат на доказване на общо основание.