Решение № 499 от 10.07.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. Горна Оряховица, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова-КараИ. при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-КараИ. Гражданско дело № 20244120100681 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.

Ищцата Д. Н. С. твърди, че изпълнявала при ответника Община Лясковец длъжността „Специалист „Обредни домове и ритуали““ при основно месечно трудово възнаграждение 1 008 лв. Твърди, че със Заповед № 256/31.01.2024 г. на Кмет на Община Лясковец трудовото правоотношение било прекратено поради съкращаване на щата. Оспорва да е налице надлежно утвърдено от компетентен орган ново щатно разписание. Оспорва да е извършван подбор измежду служителите, заемащи длъжността „Специалист „Обредни домове и ритуали““ по критериите на чл.329 КТ. Твърди, че има повече трудов стаж, в т.ч. и при този работодател, има по-висока образователно-квалификационна степен и по-добро дисциплинарно минало от служителя, останал на работа, както и че изпълнява в повече и по-добре трудовите функции за длъжността. Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение останала без работа. Моли за постановяване на решение, с което да се признае за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 256/31.01.2024 г. на Кмет на Община Лясковец, да бъде възстановена на длъжността, заемана преди уволнението и да й бъде присъдено обезщетение от 6 048 лв. за периода от 31.01.2024 г. до 31.07.2024 г., през който е останала без работа поради незаконно уволнение. Моли за присъждане на сторените разноски за заплатен адвокатски хонорар.

С протоколни определения от 20.05.2024 г. и 26.06.2024 г. са допуснати 1 изменения на периода и размера на иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, в резултат на които съдът е сезиран с претенция за заплащане на 3 162,83 лв. за периода от 01.02.2024 г. до 21.04.2024 г., а в останалата част производството е прекратено.

Ответникът Община Лясковец признава, че ищцата изпълнявала длъжността „Специалист „Обредни домове и ритуали““, както и че трудовото правоотношение е прекратено с посочената от ищцата заповед поради съкращаване на щата. Признава, че длъжността „Специалист „Обредни домове и ритуали““ била заемана и от още един служител – В. Й., с което били заети и двете щатни бройки за длъжността съгласно длъжностно разписание от 01.01.2024 г. Твърди, че с решение № 47 по протокол № 9/12.02.2024 г. от извънредно заседание на Общински съвет – Лясковец от общо 4 щатни бройки в дейност 745 „Обредни домове и ритуали““ (в т.ч. процесните и две щатни бройки „Работник озеленяване“), са намалени на общо 3 към 01.02.2024 г. Въз основа на това решение, кметът утвърдил длъжностно разписание, в сила от 01.02.2024 г., в което е премахната една от щатните бройки за длъжността „Специалист „Обредни домове и ритуали““. Твърди, че е издадена Заповед № з-145/22.01.2024 г. за извършване на подбор, между служителите, заемащи длъжността. Била определена комисия, която взела становища на служителите от общинската администрация, които работят с двете служителки, оценила работата на всеки от тях поотделно. Твърди, че двете служителки имали еднакъв професионален опит, а образованието не се включвало като критерий в подбора, защото за длъжността се изисквало средно образование. Твърди, че след попълване на резултатите в таблица съобразно приетите критерии, предложила ищцата да бъде уволнена, тъй като получила по-малко точки.

Твърди, че последното брутно трудово възнаграждение на ищцата е 1 179,36 лв. Твърди, че е изплатил на ищцата обезщетение за оставане без работа за месец февруари 2024 г. Твърди, че ищцата е започнала работа и към момента не е безработна. Твърди, че е заплатил общо 2 358,72 лв. – обезщетение за неспазено предизвестие и за един месец оставане без работа за 1 месец и в случай, че исковете бъдат уважени, прави възражение за прихващане на обезщетението от получените суми. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва: конститутивен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; конститутивен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и осъдителен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на парично обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение за период до 6 месеца. По първият от предявените искове работодателят Община Лясковец носи 2 доказателствената тежест за установяване на надлежното прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на посоченото от него правно основание – чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ – съкращаване на щата, по доводите за незаконност на уволнението, посочени в исковата молба. Така в тежест на ответника е установяването, че между страните е съществувало трудово правоотношение за изпълнение на длъжността „Специалист „Обредни домове и ритуали““; че преди 01.02.2024 г. щатното разписание е предвиждало две щатни бройки за длъжността, а след тази дата – една; че е извършен подбор измежду всички работници или служители, изпълняващи съществените трудови функции на длъжността „Специалист „Обредни домове и ритуали““; че В. Й. има по-висока квалификация и работи по-добре от ищцата.

Не е спорно, а и трудов договор № 1883/27.09.2022 г. се установява, че страните били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата изпълнявала при ответника длъжността „Специалист „Обредни домове и ритуали““. В действащото от 01.01.2024 г. длъжностно разписание за Дейност 745 „Обредни домове и зали“, с обща численост на персонала четирима души, били предвидени две щатни бройки за длъжността „Специалист „Обредни домове и ритуали““, една от които била заета от ищцата, а другата – от Виктория Антонова Й. (видно и от трудов договор № 1961/06.10.2022 г.). В длъжностно разписание на персонала на Дейност 745 „Обредни домове и зали“, считано от 01.02.2024 г., била предвидена една щатна бройка за длъжността като общата численост на персонала се намалявала на трима души.

Съгласно чл.21, ал.1, т. ЗМСМА правомощие на общинския съвет да одобрява общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството, която включва различни отдели, дирекции, сектори, общински предприятия и други подразделения. Тъй като тяхното откриване, закриване, обособяване, сливане и разделяне (т.е. структурата им) и определяне на броя на заетите в тях лица, са от компетентността на Общинския съвет, то не могат да се счетат за основателни доводите на ответника, че отделянето на „Обредни домове и зали“ като допълнителна дейност изключва тази структура от общинската администрация (в същия смисъл Решение № 436/28.12.2012 г. по гр.д. № 1086/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС). Към този извод няма никакво отношение дали дейността се финансира от приходи на общината или от държавния бюджет, както и това, че съществуват отделни длъжностни разписания в зависимост от източника на финансирането, защото законът нито познава, нито придава значение на такова разграничение. Като изпълнителен орган на общината по чл.44, ал.1 ,т.1 и т.7 ЗМСМА кметът ръководи цялата изпълнителна дейност на общината и организира изпълнението на актовете на общинския съвет, поради което в правомощията му се включва извършване на промени в щатното разписание, като определя длъжностите и съответните щатни бройки за тях, но когато те не засягат структурни изменения или изменение на общата численост на персонала (така Решение № 812/14.05.2010 г гр.д. № 3823/2008 г. V (ІV) Г.О.

3 на ВКС; Решение № 436/28.12.2012 г. по гр.д. № 1086/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС).

С оглед посоченото, надлежното утвърждаване на ново длъжностно разписание на персонала на Дейност 745 „Обредни домове и зали“ от Кмета на Община Лясковец, при намаляване на броя на заетите лица, предполага прието преди това решение на Общинския съвет за утвърждаване на новата численост. В решение № 35 по протокол № 7/17.01.2024 г. на Общински съвет – Лясковец липсва решение относно специализираната администрация, заета в Дейност „Обредни домове и зали“. С решение № 47 по протокол № 9/12.02.2024 г. на Общински съвет – Лясковец, в т.4 на Приложение № 5 към което са определени средства за работни заплати за Дейност 745 „Обредни домове и зали“ в размер 43 883 лв. – 4 броя от 01.01.2024 г. и 3 броя от 01.02.2024 г. С посоченото решение е упражнено правомощието на общинския съвет по приемане на годишния бюджет на общината (чл.21, ал.1, т.6 ЗМСМА), но не и това по одобряване на общата численост и структурата на общинската администрация (чл.21, ал.1, т.2 ЗМСМА), част от която е и „Обредни домове и зали“, независимо от финансирането и отделното щатно разписание на длъжностите. В Заповед № з-145/22.01.2024 г. на Кмет на Община Лясковец се сочи, че новото длъжностно разписание на Дейност „Обредни домове и зали“ от 01.02.2024 г. е утвърдено на 22.01.2024 г. Дори и да се счете, че приемането на разходите за три работни заплати съставлява и утвърждаване на намаляването на числеността на персонала в Дейност „Обредни домове и зали“, то това решение следва утвърждаването на новото длъжностно разписание и влизането му в сила, а не обратното. С оглед посоченото, основателно ищцата възразява, че към момента на уволнението е липсвало надлежно прието ново щатно разписание, предвиждащо съкращаване на една щатна бройка от заеманата от нея длъжност.

Макар посоченото да е достатъчно за произнасяне по законността на уволнението, съдът намира за нужно за пълнота да разгледа и доводите на страните, свързани с извършване на подбора. Тъй като била съкратена една от двете съществуващи щатни бройки за длъжността, ответникът е бил задължен да извърши подбор измежду всички служители, изпълняващи трудови функции с несъществени различия с тези на длъжността „Специалист „Обредни домове и ритуали““. Подборът в случая е негово задължение, тъй като без извършването му, той не би могъл да определи кой от служителите да уволни и кой служители да запази на работа. Същността на извършване на подбора е сравнение между квалификацията и нивото на изпълнение на работата на всички подлежащи на подбор работници или служители, така щото да се определи и да остане на работа по-квалифицираният и работещият по-добре. При оспорване от страна на служителя на резултатите от извършения подбор, каквото в случая е въведено, съдебният контрол обхваща проверка основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Така 4 работодателят дължи да докаже прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа (Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г., постановено по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС; Решение № 163/10.06.2014 г. по гр. д. № 230/2014 г., III Г.О. на ВКС;

Решение № 175/15.07.2014 г. по гр. д. № 426/2014 г., III Г.О. на ВКС и мн. др.).

Критериите по чл.329 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички доказателствени средства. Подборът може, но не е задължително да е документиран, може, но не е задължително да е извършен с помощта на комисия, а оценката, на която работодателят се е основал, може да бъде в словесен, цифров, табличен и всякакъв друг вид (Решение № 82/09.07.2014 г. по гр. д. № 6678/2013 г., III Г.О. на ВКС). Тъй като комисията е помощен и незадължителен орган, работодателят е свободен да не приеме дадените оценки изцяло или частично. По тази причина съставът и работата на комисията, начинът, по който е определила оценките и начинът на документирането на този процес, нямат отношение към законността на уволнението (Решение № 33/07.02.2012 г. по гр.д. № 1172/2011 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 428/12.01.2015 г. по гр. д. № 2850/2014 г., IV Г.О. на ВКС и цитираната в тях съдебна практика). Така ирелевантни са всички възражения на ищцата във връзка с персоналния състав на комисията, дали и от колкото време членовете познават нея и работата й, кога са изготвени и кога са заведени в деловодството заповедта за назначаване на комисия и протоколът от подбора. Същественото в случая е, че работодателят е избрал да извърши подбора, назначавайки комисия, съобразил е предварително зададените критерии и е извършил уволнението въз основа на оценките по всеки от тях, което подлежи на съдебен контрол като краен резултат.