Решение № 13430 от 02.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13430 гр. София, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110150349 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от П. П. М. против [фирма], с ЕИК: [ЕИК] установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 146, вр. чл. 143, ал.

2, т. 5 и ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите от сключения между страните договор за кредит № [№] от 22.03.2021 г., изменен с анекс от 26.04.2021 г., анекс от 28.04.2021 г. и анекс от 01.06.2021 г., предвиждащи заплащането на такса „бързо разглеждане“ на искането за отпускане на кредит и на такса „за удължаване“ на срока за връщане на кредита, поради протИ.речието им със закона, като неравноправни, поради заобикаляне на закона и като протИ.речащи на добрите нрави, кумулативно обективно съединени с осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 192,90 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожна договорна клауза под формата на такса „бързо разглеждане“ и на сумата от 181,60 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожна договорна клауза под формата на такса „за удължаване на срока“ (след допуснато изменение на исковата претенция, чрез намаляване на размера й от първоначално предявения от 287,20 лева, по реда на чл. 214 ГПК, с протоколно определение от 13.03.2023 г.), ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата П. М. твърди, че между нея, в качеството й на кредитополучател и [фирма], в качеството му на кредитор, бил сключен договор за кредит № [№] от 22.03.2021 г., по силата на който на М. бил предоставен паричен кредит в размер на сумата от 1 100 лева за срок от 30 дни, с годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,70 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ от 40,97 % и при уговорен краен срок за връщане на сумата – 21.04.2021 г. Посочва, 1 че съгласно клаузите на договора и приложимите към същия Общи условия кредитополучателят дължи заплащането на такса „бързо разглеждане“ в размер на сумата от 192,90 лева за предоставяне на бързо разглеждане и одобрение на кредита, заплатена от ищцата след сключването му. Поддържа, че в друга клауза от договора за кредит било предвидено заплащането на такса за удължаване, дължима в случаите на удължаване на срока за връщане на кредита, чийто конкретен размер бил установен в нарочна Тарифа на [фирма]. Излага, че използването на посочената услуга било свързано със сключването на анекс между страните и плащането от ищцата на съответната такса преди подписването му.

П. М. твърди, че въз основа на така предвидената услуга, между нея и ответното дружество бил сключен анекс от 26.04.2021 г., по силата на който кредитополучателят удължил срока за връщане на общо дължимата сума със седем дни, за което заплатила такса в размер от 105.60 лева. На 28.04.2021 г. бил сключен втори анекс, по силата на който този срок бил продължен с тридесет дни срещу предварителното заплащане от М. на такса за предоставяне на тази услуга в размер от 105,60 лева. Сочи се, че бил сключен и трети анекс от 01.06.2021 г., с който страните продължили крайния срок на договора със седем дни, срещу заплащането на такса в размер от 105,60 лева. Ищцата поддържа, че е изпълнила цялото си задължение по процесния договор за кредит и сключените към него анекси, като заплатила в полза на дружеството - кредитор следните суми: 1 100 лева – главница, 37,06 лева – лихва и 373,80 лева – такси, от която 192,20 лева такса бързо разглеждане и 181,60 лева – такса за удължаване. Намира клаузите от договора, предвиждащи дължимостта на тези вземания за недействителни, поради което и платените на това основание суми за подлежащи на връщане от ответника, като получени без правно основание за това. Конкретно посочва, че таксите са начислени в протИ.речие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, тъй като последната не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Счита, че по своя характер двете услуги, за предоставянето на които ищцата е заплатила процесните такси, а именно: възможност за улеснена процедура за получаване на заемната сума и възможност за отлагане/намаляване на вноски и промяна на падежа, представляват именно такси, свързани с усвояване и управление на кредита, което обуславя нищожността им на посоченото основание. Наред с това, последните са нищожни като неравноправни по см. на чл. 143, ал. 1, т. 5 от Закона за защита на потребителите, доколкото обективната им цел е да доведат до неоснователно обгатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя и до увеличаване на подлежащата на връщане сума и оскъпяване на кредита. Намира процесните договорни калузи за нищожни и като противеречащи на добрите нрави, предвид техният размер, който се равнява на около 130 % от общата сума на отпуснатия кредит. Налице е нарушаване на принципа на справедлИ.ст поради значителна нееквивалентност в престациите на двете договарящи страни. Ищцата твърди, че оспорените от нея клаузи, предвиждащи заплащането в полза на [фирма] на процесните такси, водят и до заобикаляне на закона, тъй като същите е следвало да бъдат включени в процента на ГПР по договора съгласно изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК като такси, пряко свързани с договора за потребителски кредит, но в случая това не е направено, с оглед 2 въведеното в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение. С тези съображения ищцата отправя искане за прогласяване нищожността на процесните договорни клаузи и за връщане на платеното от нея на ответника въз основа на същите, като платено при липса на основание за това.

Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма] оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни. Заявява, че действително между ответното дружество (с предишно търговско наименование [фирма]), като кредитор и ищцата П. М., като кредитополучател, е сключен договор за кредит № [№] от 22.03.2021 г. в съответствие с изискванията на ЗПК и ЗПФУР. Навежда доводи, че по силата на договора в полза на М. била предоставена заемна сума в размер от 1 100 лева, представляваща главницата по кредита. Същият бил сключен за срок от 30 дни и с крайна падежна дата 21.04.2021 г. Не оспорва, че по договора били начислени договорна лихва в размер от 37,06 лева и такса „бързо разглеждане“ в размер от 192,90 лева, като по този начин общият размер на кредита, който кредитополучателят следвало да погаси на падежа, възлизал на сумата от 1 329,96 лева. Поддържа, че договорът е сключен въз основа на подадена заявка от ищцата, като заемната сума била преведена на същата на 22.03.2021 г. по сметка на каса на [фирма].

На основание т.4.2 от приложимите Общи условия и по нейно изрично искане, на М. била предоставена допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането й за отпускане на кредит, за която е начислена такса. Изрично заявената за ползване услуга се изразява в обработка на искането за отпускане на кредит и получаване на отговор в рамките на до 15 минути от изпращането му. По свое искане М. е ползвала и втора допълнителна, незадължителна по своя характер услуга за удължаване на срока за връщане на кредита, с което крайният падеж е бил продължен до 04.06.2021 г. Ответникът оспорва по втория анекс, сключен между страните по договора със задна дата – от 28.04.2021 г. ищцата да е заплащала такса за тази услуга. Намира договорните клаузи за действителни, доколкото предоставянето на допълнителните услуги, за които са начислени процесните такси, е в съответствие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като таксата за бързо разглеждане не се отнася за действия, касаещи усвояването или управлението на кредита. Намира, че в случая е налице свободно договаряне на такси, както и, че самата ищца, още с искането за отпускане на кредит, е обективирала воля за това. Оспорва такса „бързо разглеждане“ да представлява част от т. нар. „общ разход по кредита“, доколкото същата не е задължително условие за получаването му, нито за предлаганите условия и е неотносима към сключването на договора и усвояването на заемната сума, респ. към параметрите на договора. Ето защо, посочената такса не следва да се включва в ГПР. В отговора на исковата молба [фирма] навежда довод, че в случай на прогласяване за недействителна на клаузата от договора за кредит, предвижваща удължаване на срока за връщането му, то следва да се приеме, че срокът му е изтекъл на 21.04.2021 г. с произтичащите от това последици от забавата на длъжника. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, 3 поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 146, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 и ал. 1 ЗЗП:

Основателността на предявените искове е обусловена от установяване от ищцата, при условията на пълно и главно доказване, на следните предпоставки: сключването между страните на процесния договор за кредит № [№]/22.03.2021 г., изменен с анекс от 26.04.2021 г., анекс от 28.04.2021 г. и анекс от 01.06.2021 г., неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, както и наличието на клаузи за бързо разглеждане на искането за отпускане кредит и за удължаване на срока за връщането му.

В тежест на ответника е да установи действителността на оспорените договорни клаузи, чрез установяване наличието на основание за дължимостта на предвидените в същите такси, възражението, че същите не са общ разход по кредита; съответствието им с добрите нрави; че последните не пораждат задължение за насрещната договаряща страна поради неизпълнение по договора да заплати необосновано високо обезщетение, както и, че са индивидуално уговорени.

С оглед съвпадащите твърдения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 06.02.2023 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между ищцата П. М., в качеството й на кредитополучател и ответника [фирма] (тогава [фирма]), в качеството му на кредитор, е сключен договор за кредит № [№] от 22.03.2021 г., по силата на който на М. е предоставен паричен кредит в размер на сумата от 1 100 лева, както и наличието на клаузи в същия, предвиждащи заплащането от кредитополучателя на такси за бързо разглеждане на искането за кредит, респ. за удължаване на срока на кредита.

Последните факти се установяват и от представените и приети като писмени доказателства по делото заверени препис от договор за кредит № 9004247007 от 22.03.2021 г., анекс за удължаване на срок от 26.04.2021 г., анекс за удължаване на срок от 28.04.2021 г. и анекс за удължаване на срок от 01.06.2021 г., данните от които сочат за сключването на договора за кредит между [фирма], с ЕИК: [ЕИК] (понастоящем с търговско наименование [фирма], считано от 21.03.2022 г. – съгласно справката от ТРРЮЛНЦ), в качеството му на кредитор и ищцата П. П. М., в качеството й на кредитополучател, за предоставяне на паричен заем, под формата на потребителски кредит, в размер на сумата от 1 100 лева.

Срещу това ищцата е поела насрещното задължение да ползва кредита и да го върне съгласно условията на договора – в срок до 30 дни и конкретно до 22.03.2021 г., заедно с възнаградителна лихва в размер от 37,06 лева и такса за бързо разглеждане в размер от 192,90 лева или обща сума, подлежаща на връщане в размер от 1 329,96 лева. Установява се, че договорът обективира специални условия и общи такива, с които се урежда възникналото правоотношение между страните. Съгласно клаузите на чл. 2 – чл. 6 от общите условия по договора за кредит, сключването му – чрез обективиране съгласието на страните в писмена 4 форма и подписване от тяхна страна, се предхожда от провеждане на процедура по отправяне от страна на кредитополучателя на искане за отпускане на кредит, неговото разглеждане и одобрение от кредитора. Предвидено е, съгласно чл. 3 от ОУ, че след подаване на искането и регистрация, и преди сключване на договора, на потребителя се предоставя Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит и проект на договора, включващ приложимите специални и общи условия. Изяснява се, че съгласно клаузата на чл. 4.2 от последните кредитополучателят има възможност да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит, която услуга е допълнителна и незадължителна и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор от кредитора до 15 минути от изпращането му, при стандартен срок за това съгласно чл. 4.1, от 7 календарни дни. Съгласно чл. 4.4 от Общите условия по договора за кредит при заявена от кредитополучателя допълнителна незадължителна услуга за бързо разжлеждане на искането за отпускане на кредит, същият дължи на кредитора заплащане на такса за бързо разглеждане, чиято стойност се изчислява в зависимост от сумата по кредита и срока на договора и която е посочена в Тарифа на кредитора, а и в самия договор за кредит. В клаузата на чл. 4.5 изрично е посочено, че заявяване на услугата за бързо разглеждане не е задължително условие за отпускане на кредита и не увеличава възможността за получаването му от кредитоискателя. Изяснява се също, че основното задължение на кредитополучателя, установено в чл. 11.1 от Общите условия, е да изплати на кредитора общата дължима сума, включваща общия размер на предоставения кредит – главницата и общите разходи, лихви и такси, надлежно и своевременно – в срока, посочен в специалните договорни условия. В клаузата на чл. 13 от ОУ е предвидено правото на кредитополучателя да поиска удължаване на срока за връщане на кредита, което представлява допълнителна и незадължителна услуга, предоставяна по искане на последния и съгласно Тарифа на кредитора. Установява се, че съгласно чл. 1 „Определения“ от ОУ на процесния договор за кредит, такса за удължаване на срока за връщане на кредита със 7, 14 или 30 дни над първоначално определения, се предоставя на кредитополучателя съгласно Тарифа за таксите и разноските за предоставяните услуги, обявена на началната страница на договора за кредит и представлява допълнителна и незадължителна улуга.