Решение № 2192 от 15.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2192 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20231100506581 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на О. П. В. срещу Решение № 3692 от 13.03.2023 г. по гр. дело № 61266/2022 г. на Софийски районен съд, 117 -ми състав, с която се иска да се отмени същото, да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, алтернативно да се отхвърли иска като недоказан по основание и размер или да се измени решението, като бъде намален размера на присъдената издръжка до минималния размер.

Въззиваемата страна М. О. В. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноските за въззивното производство.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим.

С Решение № 3692 от 13.03.2023 г. по гр. дело № 61266/2022 г., поправено с Решение № 3875 от 15.03.2023 г., постановени от Софийския районен съд, 117 -ми състав, 1 първоинстанционният съд е осъдил О. П. В., ЕГН **********, да заплаща на детето му М.

О. В., ЕГН **********, чрез представителя му Н. А. Ч., ЕГН **********, месечна издръжка от 400.00 лева, считано от 18.11.2021 г., по 420.00 лева от 18.11.2022 г. и по 450.00 лева, считано от 13.03.2023 г., ведно със законната лихва за забава.

Детето М. О. В. е настанено по съдебен ред в семейството на вуйчото Н. А. Ч., който действа като негов особен представител съгласно чл. 137, ал. 4 СК, а бащата О. П. В. понастоящем е единственият родител, тъй като майката на детето е починала.

Наведените във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение са неоснователни.

При определяне размера на дължимата месечна издръжка първоинстанционният съд е обосновал правилно, макар и лаконично, нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази.

Присъдената в настоящия случай от районния съд месечна издръжка напълно отговаря на нуждите на детето от средства за съществуване и образование, съобразно възрастта му.

Доказателства за доходите на бащата не са събрани в първоинстанционното и въззивно производство, но същият е в трудоспособна възраст, няма други деца и няма данни да страда от заболявания, които да му пречат да работи и да получава трудово възнаграждение, посредством което да задоволява, както собствените си, така и на детето му, екзистенциални нужди. Същевременно, за споменатото в съдебните прения във въззивната инстанция от процесуалния представител адвокат Елена Петрова обстоятелство, че О. В. изтърпява наказание лишаване от свобода, не са ангажирани никакви доказателства.

Неоснователен е доводът за освобождаване от издръжка на бащата поради липса на средства – задължението за издръжка на ненавършили пълнолетие деца е безусловно.

Желанието на родителите на бащата да подпомагат финансово отглеждането на детето не влияе върху задължението на самия баща – те могат да дават средства на сина си, а той да плаща дължимата издръжка на детето му.

Доводът за неправилност на първостепенното решение в частта, че съдът не е определил общата месечна издръжка за детето е неоснователен, тъй като изрично първостепенният съд е посочил общата месечна издръжка през годините. Неоснователен е доводът и за задължение на приемащия роднина за издръжка на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 СК близките, при които е настанено детето, не са сред задължените лица за издръжка. Поради това, целият определен размер на месечната издръжка следва да бъде възложен на дължащия издръжката родител, а това в случая е единствено бащата. Посочената в декларацията пред Д“СП“ финансова възможност на близките е правно ирелевантна, тъй като касае само условията за насТ.ване на детето при тях (извън семейството), но не и неговата издръжка, за която важат общите правила на СК.

Доводът във въззивната жалба за злоупотреба с право също е неоснователен. По делото няма данни за такива действия от въззиваемия - ищец.

Ето защо, първоинстанционното решение е правилно. При постановяване му 2 първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение, като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.

В настоящата инстанция разноски претендира въззиваемата страна, но липсват доказателства за сторени от нея разноски във въззивната инстанция. Поради това искането се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3692 от 13.03.2023 г., поправено с Решение № 3875 от 15.03.2023 г., постановени по гр. дело № 61266/2022 г. на Софийски районен съд, 117 -ми състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. О. В., действащ чрез неговия особен представител Н. А. Ч., за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3