Решение № 3666 от 29.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3666 гр. С, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110164002 по описа за 2023 година

Предявени са искове от Й. М. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Х бл...., чрез адв.М., със съдебен адрес гр.С, бул.“А С“ №..., ет.5, офис 5-3, насочени срещу „В.БГ“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Д. Х“ №..., представлявано от З С Р, за прогласяване за нищожна на клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане на искане за кредит, по договор за паричен заем № .../29.05.2022 г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 258.04 лв. /съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з. от 27.02.2024 г./, представляваща платена недължимо сума по договораи , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 22.11.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че 29.05.2022 г. страните са сключили договор за паричен заем № ..., за сума в размер на 310.00 лв., като размерът му е увеличен с последващи три анекса. Отбелязва се, че при всяко предоговаряне е променена таксата за експресно разглеждане на искането, като с последното такова тя е достиглана 258.04 лв.

Сочи се, че ищецът е погасил задълженията си в срок, но договорът е нищожен.

Аргументира становище за нищожност на договора поради нарушение на чл.11, ал.1 т.10 вр. чл.22 от ЗПК, а именно поради липсата на парвилно и точно отразен ГПР и на разписана методика за формирането му. Според ищеца, доколокото посоченият ГПР не е реално прилаганият в отношенията между страните, налице е „заблуждаваща търговска практика“ по чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, както и нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК.

Ищецът оспорва и предвиденото възнаграждение за експерсно разглеждане искането за кредит като противоречащо на чл.10а, ал.2 от ЗПК, който въвежда забрана заемателят да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Според ищеца, приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит, е част от усвояването 1 на кредита, поради което възнаграждение за такъв вид услуги не се дължи. Изразява становище, че тази такса по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР, като в случая това законово изискване не е спазено. С оглед на това поддържа, че така начисленото възнаграждение за експресно разглеждане на заявката е заплатено при начална липса на основание.

Аргументира се становище, че клаузите, уреждащи заплащането на цена за допълнителни услуги, са изцяло неравноправни и нищожни, доколкото противоречат на добрите нрави и са във вреда на потребителя по смисъла на, чл.143, ал.1, т.3 от Закона за защита на потребителите. С оглед на това прави извод, че те всъщност представляват такси по усвояване на кредита.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по основателността на предявените искове.

Изразява се становище и за нередовност на исковата молба досежно липсата на конкретизация на правоотношението и задължението, по което е платена сумата, предявена в настоящето производство по осъдителния иск.

Ответникът признава, че с ищцата е обвързан по процесния договор за кредит, изменен с посочените три анекса, като към настоящия момент ищцата е погасила изцяло задълженията си по тях.

Разяснява обаче, че предоставената услуга за експресно разглеждане на искането за кредит е доброволно, като потребителят има възможност да избира дали да бъде разгледано искането му приоритетно или в рамките на 7 календарни дни. В същото време се отбелязва, че за дължимостта на тази такса потребителя е запознат със стандартния европейски формуляр, който му се предоставя при кандидатстване. Същата е включена и в общите условия на ответното дружество, приложими към процесния договор.

Ответникът оспорва наведените в исковата молба доводи за нищожност на договора з акредит, като аргументира становище за изпълнение на изискванията на ЗПК и в частност на ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК. Обръща се внимание, че таксата за експресно разглеждане на искането за кредит не е сред разходите, дифинирани в § 1, т.1 от ДР на ЗПК, поради което не следва да се включва в него. Ответникът се позовава и на чл.19, ал.3 и ал.2 от ЗПК. В отговора на исковата молба се прави подробен анализ на понятието „разходи по кредита“, освовавайки се ответника на вътрешното и европейското законодателство в тази област.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове, като присъди на ответника направените от него разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Ищецът взема писмено становище по съществото на спора.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.26 ЗЗД, чл.146 от ЗЗП и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

В случая ищецът е предявил иск за неоснователно обогатяване спрямо „В К“ ООД за заплатени суми по договор за потребителски кредит, въз основа на нищожни клаузи.

По делото не е спорно, а и от приетите писмени доказателства се установява, че 2 ищецът е кредитополучател, който е сключил с ответното дружество договор за кредит № .../29.05.2022 г. Видно от отразеното в договора, на ищеца са предоставени общи условия и преддоговорна информация. Ищецът е подписал на 29.05.2022 г., процесния договор, както и анекс към него, въз основа на което е получил в заем общо сумата от 470.00 лв. срещу задължение да я върне за 30 дни. В самия договор изрично е отразена падежна дата, а именно 28.06.2022 г. Посочено е, че общата сума, която подлежи на връщане е 599.94 лв. /по анекса от 29.05.2022 г./, която включва главница от 470 лв., такса за бързо разглеждане след отпускане на допълнителна сума от 114.11 лв., както и лихва от 15.83 лв. Страните са постигнали съгласие за фиксиран лихвен процент от 40.97% и годишен процент на разходите от 49.60%. На 03.06.2022 г. и страните са подписали още 2 анекса, по които на ищеца са предоставени допълнително още общо 300.00 лв. С последния анекс се начислена такса за бързо разглеждане в размер на 223.32 лв., както и лихва от 30.97 лв.

При тези данни и съобразно предвиденото в чл.22 от приложимия в случая Закон за потребителския кредит, съдът намира процесния договор за действителен. Същият е сключен в писмена форма и съдържа разяснение на правата на кредитополучателя, както и на съществените елементи на сделката като срок, размер на годишната лихва и годишния процент на разходите и др. Макар и да липсва погасителен план като отделно приложение, единствената вноска е ясно определан по размер и падеж. В случая съдът намира за нужно да отбележи и че е спазено и изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК относно размера на шрифта, с който е изписано съдържанието на договора. За установяване на този факт настоящият състав намира, че не са необходими специални знания, доколкото този извод следва и от визуалната съпоставка на размера на буквите и символите от набора от шрифтове с размер 12, предоставен на потребителите на софтуера за текстообработка Word /част от пакета Microsoft Office/, с който съдът работи ежедневно.

Тук следва да се има предвид и че в клаузата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е установено изискването в договора за потребителски кредит да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Доколкото договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, в него следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл.11, т.10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит- арг. чл.19, ал.1 ЗПК.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл.19, ал.1 ЗПК. В чл.19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, 3 сключен с потребителя.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

В чл. 10, б. "ж" от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл.23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

В случая, както вече се посочи, в договора е посочен ГПР, който не съответства на реалния размер на разходите, доколкото той не отразява начислената такса за бързо разглеждане на документите по кредита.

Съгласно представените ОУ към договора за кредит, таксата следва да се заплати при бързо разглеждане на искането за отпускане на паричен заем до 15 мин. от изпращането му /чл.4.2 и чл.4.3 от ОУ/. Без заплащане на тази такса за потребителя съществува алтернатива да получи становище по заявката си за заем в срок от 7 дни /чл.4.1 от ОУ/. При тези данни съдът намира, че от една страна процесната такса е наложена на потребителя, доколкото в противен случай е определен прекомерно дълъг срок за получаване на решение по искането му за кредит, с оглед наложилите се в практиката на кредитните институции срокове за това, които варират в рамките на 1-2 дни. От друга страна липсва и каквато и да е еквивалентност между така определената такса и извършената услуга от заемодателя.