Решение № 3922 от 20.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3922 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20231100105801 по описа за 2023 година

Предмет на делото са субективно пасивно съединени вещни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл.73, ал.5 от ТЗ, чл.79, ал.1 от ЗС, както и искане по реда на чл.537, ал.2 ГПК.

По изложените в исковата молба и молба уточнение от 21.06.2023г. ищцовото „Агенция дипломатически имоти в страната” ЕООД (АДИС ЕООД), ЕИК 130697848, чрез управителя Пламен Г. е предявило срещу В. В. К., Р. В. К., Е. М. Й., Р. М. А., Б. В.

А., С. Г. Г. и К. Д. К., субективно пасивно съединени искове с правно основание чл.

124, ал.1 ГПК, вр. чл.73, ал.5 от ТЗ, чл. 79, ал.1 ЗС, да бъде признато спрямо ответниците, че дружеството ищец е собственик на основание извършена непарична вноска (апорт) в капитала на дружеството, извършен от Държавата и въз основа на упражнявано давностно владение на самостоятелен обект, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ заснет с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г., на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащи процесния поземлен имот от 23.03.2015год., с площ от 1 274 кв.м., при съседи ***, ***, ***,

***, ***, с адрес на имота: гр. София, район Витоша, м.

„Вилна зона - Панорамен път- Специални нужди - Беловодски път“, ул. „****“.

Направено е искане на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот възстановен по ЗСПЗЗ №199, том 4, д.№1244 на нотариус при НС към СРС издаден на наследниците на И. В. К., с който се легитимират първите четрима ответници. Ищецът претендира разноски.

В исковата молба и последващи уточнителни молби се твърди, че с Разпореждане № 9/27.02.1990г. на Министерски съвет е прието Службата за охрана при Държавния съвет да предаде за стопанисване на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус вилите в района на Бояна - Панорамен път. В изпълнение на горното Разпореждане № 9/27.02.1990г. на МС с Протокол от 05.06.1990г. Вила № 24 е била Предадена на БОДК. С ПМС № 266/30.12.1999г. е било преобразувано БОДК на Изпълнителна агенция „Дипломатически имоти в страната“ към министъра на 1 външните работи със седалище гр. София. Терена под Вила № 24 е била актувана с АДС № 3826/26.03.1958 г., изд. от Софийски градски народен съвет. С ПМС № 252/05.11.2001г. е закрита въпросната Изпълнителна агенция „Дипломатически имоти в страната” и съгласно чл. 3, ал. 1 от горното постановление имуществото на закритата агенция преминава към Министерство на външните работи, а министърът на външните работи бива задължен в двуседмичен срок да образува еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество, като внесе в капитала на новообразуваното дружество съответното движимо и недвижимо имущество, както и наличните към 27 септември 2001г. по сметка на закритата агенция финансови средства. В изпълнение на чл. 3 от ПМС № 252/05.11.2001г., Министърът на външните работи издава Заповед № 95-00-48 от 13.11.2001 г., с която образува еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Агенция дипломатически имоти в страната” (АДИС ЕООД), ЕИК 130697848, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1504, район Оборище, ***. Въз основа на горната заповед Софийски градски съд - фирмено отделение на 15.11.2001г. е постановил Решение № 1, за учредяване на търговското дружество - „Агенция дипломатически имоти в страната” (АДИС ЕООД), ЕИК 130697848.

По силата на апортна вноска в капитала на АДИС ЕООД - Заповед № 95-00148/13.11.2001г. на Министъра на външните работи на Република България и извлечение от Приложения № 1 и № 2 - Опис и оценка на сградите по сметка 203 към 31.10.2001г., представляващо неразделна част от горната заповед, както и Решение № 1/15.11.2001г., вписано по ф.д. № 11290/2001г. по описа на Софийски градски съд, дружеството е придобило собствеността върху следния недвижим имот, а именно:

Вила № 24 с поземлен имот от 1 513,00 кв.м., находящ се в гр. София, местност „Панорамен път - Специални нужди“, ул. ****.

Твърди, че с Протокол № 95-03-5/30.07.2004г. на Министъра на външните работи на Република България, вписан с Решение № 5/04.05.2004г. по ф.д. № 11290/2001г. по описа на Софийски градски съд, чрез увеличаване капитала, АДИС ЕООД е придобил собствеността и върху останалата част от терена под Вила № 24, а именно: 3 000,00 кв.м. от целия терен с обща площ от 4 513,00 кв.м. Впоследствие сградата на Вила № 24 и гаража, ведно с обособена част 2 148,00 кв.м. от целия терен от 4 513,00 кв.м. с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010г., са продадени на физическо лице в изпълнение на Решение на Министерски съвет № 332 от 06.06.2019г. по реда на НЕППИЧДС.

Наведен е довод, че след извършената продажба ищцовото АДИС ЕООД продължава да упражнява владение върху незастроената част от поземления имот към Вила № 24, която се явява и предмет на спора с ответниците, а именно: имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-1868/02.12.2010г., на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащи поземления имот е от 23.03.2015г., с площ от 1 274кв.м., при съседи ***, ***,

***,

***, ***, с адрес: гр. София, район

Витоша, м. „Вилна зона-Панорамен път-Специални нужди-Беловодски път“, ул.

„****“.

Сочи се, че през годините е имало промяна в регулационния статут на процесния имот, като същия е бил възстановен на М.И. К., ЕГН **** и В.В. К., ЕГН ********** - наследници на И. В. К. (починал на 11.08.1985г.) по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 18, „ж“, ал. 1 от ППЗСПЗЗ с Решение № 5662 от 30.07.1995г. на ОБПК при район Витоша, като е съставен Констативен нотариален акт № 199, том VI, дело № 1244 от 1996г. на СРС, в който процесният имот е описан, като празно място, бивша нива, цялото от 1 760 кв.м., съставляващо имот с пл. № 11, кв. № 6, в землището на кв. „Бояна“, м. „Панорамен път - Спец. нужди“ - „Ширината“, при 2 съседи: път, наследници Б.В.К., Р.Р., И.К.Т..

Сочи, че с Решение от 29.03.2004г., постановено по гр.д. № 3748/2001г. по описа на СГС, IV В с-в е оставено в сила Решение на СРС, ГО, 45 с-в от 27.07.1998г. по гр.д.

№ 9457/1996г., с което е отменено, като незаконосъобразно Решение № 5662 от 30.07.1995г. на ОбПК, е което на наследниците на И. В. К. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 1,8 дка в землището на с. Бояна, в м.“Ширината“, като е отменен и нотариален акт № 199, том VI, дело № 1244 от 1996г. на СРС, за собственост на недвижим имот възстановен по реда на ЗСПЗЗ и наследство, с който М.И. К. и В.В. К. са признати за собственици на процесния поземлен имот.

През 2009 г. е направено искане № 1194-01-02/28.05.2009г. по което Кмета на Столична община е отказал на жалбоподателя възстановяване на недвижимия му имот, с мотив, че мероприятието, за което е отчужден имота е реализирано. С Решение № 3087/08.06.2012г., Второ отделение 30 с-в, по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на М. К. от гр. София, заместен по делото от наследниците му по закон - Р. М. А. ответник № 4 и Е. М. Й. - ответник № 3 и срещу другите заинтересовани страни представляващи ответници в настоящото исково производство. С влязло на 09.05.2013г. в сила Решение № 6275/09.05.2013г. по описа на ВАС, е оставено в сила Решение № 3087/08.06.2012г. на АССГ, Второ отделение, 30 с-в.

Наведен е довод, че през годините от своето учредяване „АДИС“ ЕООД необезпокоявано владее лично и чрез трети лица - наематели процесния поземлен имот, като е заплащал и следващите се за него местни такси и данъци. Налице е висяща от 2019г. пред НАГ-СО, инициирана от „АДИС“ ЕООД процедура за издаване на виза за проектиране, по който липсва отговор от администрацията за нейното администриране, относно собствения ни поземлен имот с идентификатор ***. Ищецът твърди, че е стопанисвал отдавал процесния имот под наем.

Ответниците разполагат с негоден титул за собственост - Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот възстановен по ЗСПЗЗ и наследство № 199, том VI, дело № 1244 от 1996г., на нотариус при НС към СРС, който не може да бъде противопоставен на вещните права на АДИС ЕООД. Твърди се, че въпреки негодния титул за собственост на ответниците, същите са извършили редица разпоредителни сделки с идеални части и с целия имот.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците С.

Г. Г., Е. М. Й. и Р. М. А., всички чрез адв. В. Д., в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Навежда възражение за недопустимост на исковете по отношение на ответниците В. В. К. и К. Д. К., тъй като първият се е разпоредил със собствените си идеални си части от имот в полза на ответника С. Г. Г. с правни сделки за дарение и покупко-продажба, а вторият се е разпоредил с имота с правна сделка по покупко-продажба, обективирана с нот. акт № 33, том 3, per. № 10279, д. № 0396/2023 г. на нотариус В. Б.. Твърдят, че поземлен имот е възстановен на наследниците на И. В. К. /чиито наследници и правоприемници са ответниците/ по силата на нормата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ. Възстановяването на имотите на основание на посочената норма не се нуждае от произнасянето на какъвто и да е акт на властнически или правораздавателен орган, а се осъществява по силата на самия закон, т.е. процесният имот е възстановен на 23.11.1997 г. с влизането в сила тази нова законова норма. По силата на Спогодителен протокол от 07.05.1937 г., одобрен от Софийския околийски съдия по ч. гр. д. № 415/1937 г. в раздел l-ви, т. 1-ва в дял на И.

В. К. се дава: от нивата, цялата с площ по удостоверението от 3.3 дка, а по замерване с площ от 4 дка в землището на с. Бояна, местност „Ширината“, 1/г от около два декара, при съседи: от юг - път, , Б.Б.К., И.К.Т. и И.В. К.. Потвърждение за собствеността на И.

К. върху тази нива се съдържа в пункт последен от Опис - декларацията за влизане в ТКЗС, подписана от собственика. Потвърждение за собствеността се съдържа и в Акта за държавна собственост /АДС/ № 3597/14.08.1958 г. с който се удостоверява, че 3 държавата е придобила на оригинерно правно основание /дворищна регулация/ по реда на чл. 29 от ЗПИНМ част от имот пл. №38 с площ 76, 50 кв.м. от И. К.. Сочи, че държавата признава собствеността на И. К. върху процесния имот и с Разпореждане на № 1362 /30.08.1958г. на Министерския съвет, с което на основание чл. 101 от Закона за собствеността /ЗС/, в района на ул. „Панорамен път“ - Бояна, в раздел I, т. 1 от Разпореждане на № 1362 /30.08.1958г., според коаято се отчуждава срещу заплащане имот с пл. № 38, кв. 15 с площ от 1745 кв.м. Посочват, че след 23.11.1997 г. /влизането в сила на чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ/ държавата се е разпореждала с несобствен недвижим имот. Сочат още, че претендираният от ищца способ за придобИ.е - апорт е опорочен, тъй като не е извършен по реда на чл. 73, ал.5 от ТЗ. Твърдят, че ищецът е отдавал съседен имот на процесния. Навеждат възражение, че същите осъществяват фактическа власт върху имота, считано от 1995 г., когато им е възстановен с решение на Поземлена комисия.

С молба от 07.05.2024г. ответникът Б. В. А., чрез адв. В. Д. заявява, че поддържа вече подадения отговора на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Д. К., чрез адв.К. К., САК, е подал отговор на ИМ, в който е изложено становище за недопустимост на исковата претенция, поради липса на правен интерес за ищеца, в условията на евентуалност – неоснователност. Посочва, че добросъвестно е придобил процесния имот от останалите ответници чрез Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 108. том 11, № per. № 07805. дело № 0283/2023 г. по описа на нотариус В. Б., per. № 302 при НК. Поради промяна в инвестиционните му намерения е продал имота на предходните собственици чрез Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 33, том III, № peг. № 10279, дало № 0396/2023 г. по описа на нотариус В. Б., per. № 302 при НК. Твърди, че ищецът прави опит да докаже собственост върху процесния имот, представяйки документи, касаещи съседен имот.