Решение № 249 от 01.07.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Перник, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20261700100183 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от М. В. О. против ОБЩИНА ПЕРНИК, в която по изложените в исковата молба обстоятелства, че отговорността на ответната община за обезвреда следва от неизпълнението на задълженията на общински служители за поддръжка и ремонт на уличната мрежа като публична общинска собственост и на основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД отговаря за вредите, причинени от нея при и по повод на възложената от нея работа, са предявени искове ответникът да заплати на ищеца сумата 15 000 евро обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от счупване на десния крак, в резултат на претърпяна злополука на 03.01.2025 г. в ***, кв.“***“ на кръстовището на ул.“***“ с пряката улица, минаваща между бл.***и ***вследствие подхлъзване от непочистен лед и сняг от пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.01.2025 г. до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ответникът Община Перник е депозирал писмен отговор, , с който оспорва изцяло исковете, както по основание, така и по размер. Не е доказано наличието на настъпили увреждания в здравословното състояние на ищеца в резултат на падане на общинска пътна мрежа на територията на Община Перник в посоченият от пострадалия интервал от време. Освен това липсва индивидуализация по отношение на вида на посочената неравност, както и къде е настъпило увреждането, в резултат на което ищеца е получил посочените травми и дали не са налице фактори, които да са съпричинили настъпването на увреждането. Искът за неимуществени вреди е прекомерно завишен и не 1 отговаря на действително претърпените вреди. Съгласно чл. 51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка и непосредствена последица са физическите болки и страдания, както и евентуално получените вследствие на него трайни белези, ако има такива. Представените медицински документи не удостоверяват наличие на състояние описано в исковата молба, нито претърпените болки и страдания.Липсват доказателства относно наличието на причинна връзка между увреждането на ищеца и състоянието на пътя. Следователно не се установяват такива болки и страдания, които да бъдат репарирани в претендирания размер от 15 000 евро. Липсват данни за състоянието на пътното платно, както и наличието на причинна връзка между увреждането и настъпилия инцидент, липсват продължителни влияния върху здравословното състояние на ищеца. Липсват приложени доказателства относно претърпените болки и страдания, като са налични единствено издаден амбулаторен лист.

Освен това прави възражение за съпричиняване, при което ищеца сам е допринесъл за настъпването на инцидента.

Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Показанията на св.-очевидци Н.В. и И.И. установяват, че сутринта на 03.01.2025г. малко след 08,00ч. с ищеца вървели по пряката на ул.„***“ улица между бл.*** и *** в посока кафенето на ул.'***“ ***. Кръстовището на тази пряка с ул.“***“ било разкопано поради ремонт. Пътната настилка била осеяна с дупки, заснежена и обледена. Както вървял, ищецът се подхлъзнал от непочистения лед и паднал. Изпитал силна болка в областта на десния глезен. Св. И.Й.И. откарал ищеца с автомобила си в находящия се наблизо медицински център „***“. Извършената рентгенография там установила данни за коса фрактура на фибуларния малеол на дясна глезенна става. След изследването св. И.Й.И. откарал ищеца в МБАЛ „***“ - ***, където в травматологично отделение счупеният муи десен крак бил гипсиран. Механизмът на злополуката и настъпилите увреждания се потвърждават и от представената мед. документация /образна диагностика от 03.01 2025г. от МЦ „***“ ООД - ***, рентгенография на дясна глезенна става от 10.01.2025г., изд. от МБАЛ „***” - ***, образна диагностика от 29.04.2025г. от МЦ „***“ ООД - ***, образна диагностика от 02.06.2025г. от МЦ ***“ ООД - ***, амбулаторен лист от 11,03.2025г. изд. от д-р В. А. и лична амбулаторна карта ***/ и съдебно – медицинската експертиза (СМЕ).

В СМЕ е обоснован извод, че вследствие на процесния инцидент на 03.01.2025г., ищецът получава травма в областта на дясна глезенна става. От направената рентгенова снимка в МЦ „***“ ООД - *** е установено счупване на малкия пищял в долната му част на дясна подбедрица в областта на глезенната става. Поставена гипсова имобилизация в Травматологично отделение на МБАЛ „***“. На 27.02.2025г. гипсовата имобилизация е свалена и ищеца е насочен за ЛФК. Ползвал болнични листове за временна нетрудоспособност 5 месеца. При извършения на 21.05.2026г. личен преглед на ищеца след инцидента, СМЕ констатира, че ищецът съобщава, че носил гипса 2 месеца, като заради отока, 2 седмици след поставянето, срязали гипса и поставили пластмасов гипс. Ходил с 2 патерици 2 месеца и половина. Глезенната става и ходило дълго време отичали. Сега се оплаква от болки в дясна глезенна става, засилващи се при натоварване и смяна на времето.

При прегледа, извършен на 21.05.2026г., се установи ограничен обем движение в дясна глезенна става, при повдигане на ходилото нагоре от 10 градуса, при норма 20 градуса. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид увреждания и проведено консервативно лечение с гипсова имобилизация е около 5-6 месеца, което кореспондира с конкретния случай. Механизма на получаване на такъв вид увреждане в областта на глезенната става е усукване на глезенната става или така нареченото „стъпване накриво“. Възможно е такова увреждане да се получи по описания в исковата молба начин. В приложената документация по делото, няма данни за предишни травми в областта на десен долен крайник, които биха дали отражение върху начина на протичане и продължителността на възстановителния период.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените настоящият състав счита за неотносими.

При така установените факти, от правна страна съдът намира, следното:

Според така установените факти следва, че са налице всички елементи от състава на чл. 49 ЗЗД - установено е непозволено увреждане, изразяващо се в увреждане на здравето /травматично увреждане/ на ищеца, което е настъпило вследствие на стъпване в неравност на пътя /осеян с дупки, заснежен и обледен/ в участък от ул. „***“ в *** и последвалото подхлъзване от непочистения лед и падане на земята, която улица е собственост на община Перник /§ 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС/. С оглед на което и на осн. чл. 49 ЗЗД отговорността възниква за община Перник, тъй като в качеството й на собственик общината е длъжна да полага системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и изправно състояние на процесната улица в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /чл. 11 ЗОС/ в това число и поддържане, а в случай на необходимост от ремонт – да бъде ремонтирана и обезопасена от нея /чл. 16 ЗОС/. Понятието изправно състояние означава, че улицата следва да се поддържа годна за обикновеното си предназначение, а именно - безопасното движение на пешеходци. Това свое задължение Общ. Перник следва да изпълнява чрез съответните служители или работници или чрез лице, на което изрично е възложено поддържането на улицата.

За осъществяване на отговорността по чл. 49 ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е извършено поради бездействие на служител на община Перник и без да е установено кое точно е това лице, тъй като общината е отговорна за вредите, които са причинени от нейни служители, и тогава, когато не е установено от кои служители конкретно са причинени същите вреди. Същевременно при възложената му док. тежест ответникът не е установил, че на процесната дата улицата в процесния участък е била в добро състояние, поради което не е изпълнил правното задължение да поддържа състоянието й с цел осигуряване на безопасното придвижване по нея. Неоснователни са възраженията на ответника за това, че липсват доказателства, че телесното увреждане е 3 настъпило по описания в исковата молба начин. Напротив - видно от представената медицинска документация и от СМЕ са установени данни, че ищецът е получил счупване на малкия пищял в долната му част на дясна подбедрица в областта на глезенната става, както съобщава ищецът при прегледа, което подкрепя твърденията му, като произшествието е описано безпротиворечиво и от свидетелите. Ответникът не е установил възможен друг източник на установеното от първоначалния медицински преглед, свидетелите и СМЕ увреждане, поради което следва, че това увреждане е от стъпване в неравност на пътя на участъка от улицата и последвалото политане и падане на земята. Ищецът е доказал механизма на увреждане, с което е провел главно и пълно доказване, като не е длъжен да изключи всякакви други възможни начини да получи подобно увреждане, защото не може да му се вмени в задължение да доказва отрицателни факти.

Съдът определя обезщетението за неимуществени вреди съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД като взе предвид конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики. По делото се установява, че констатираното увреждане е причинило на ищцата болки и страдания. Не са необходими специални знания, за да се приеме, че по естеството си инцидентът е предизвикал стрес и негативни душевни изживявания у ищеца, което е потвърдено и от показанията на св. Н. В. В. и св. И.Й.И..

Видът и характерът на уврежданията /счупване на малкия пищял на дясна подбедрица в долната му част, в областта на глезенната става/, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания /около 6 месеца при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения/. Остатъчните увреждания и функционален дефицит /ограничен обем движение в дясна глезенна става, при повдигане на ходилото нагоре от 10 градуса, при норма 20 градуса/, както и възможността да остане ограничения обем движение в дясна глезенна става. Ограниченията, които е следвало да изтърпи ищеца след инцидента, което от своя страна е довело до непълноценност в битовия и социален живот на ищеца. Също и създаденият от съдебната практика ориентир за справедливо определени суми за подобен вид увреждания в близък период, които съдебни актове са сравнителен ориентир, каквито са фактите по настоящото дело. При съвкупната преценка на тяхната тежест, характер и обхват, както и интензитета на негативно въздействие в живота на ищеца, обсъдени по-горе, съдът приема, че справедливият по чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди е сумата 15 000 евро.

Тази сума конкретно ще репарира в пълен обем неимуществените вреди - болките, страданията и битовите неудобства, претърпени от ищеца за времето досега, съставлява точно измерение на гражданската отговорност на ответника, а в общ план е в съответствие с обществените условия, морал и икономическото положение в страната, На осн. чл. 84, ал. 3, вр. чл. 86 ЗЗД като обезщетение за забава в изплащане на сумата за неимуществени вреди се дължи и компенсаторна законна лихва от момента на увреждането – 03.01.2025 г. до окончателното изплащане, така както изрично е поискано от ищеца в исковата молба.

4

По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД

Принос за настъпване на увреждането ще е налице, когато самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, т. е. когато вредоносният резултат е следствие от действията или бездействията на последния, с които той обективно е създал предпоставки за неговото настъпване, като го е улеснил и/или се е поставил в неоправдано завишен и основателно очакван риск, като в тази хипотеза от значение е наличието на причинноследствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вината на последния. Изводът за наличие на допринасяне по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а на доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице допринасяне – в случая от ответната община.

Разпечатката съдържа 22 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2939eed5-707f-4e80-8b67-4416af9f20c0