Решение № 82 от 26.01.2021, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 2177/2020
- Вид
- Решение № 82
- Подписан
- 26.01.2021
- В сила
- 18.02.2021
- Състав
- РУМЕН НИКОЛОВ ЙОСИФОВ
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104, ал.10 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.5, ал.10 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.1-2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.1-2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69б, ал.1-2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69б, ал.1-2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.50 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл.6 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
Р Е Ш Е Н И Е
№ 82 26.01.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав
На деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател:Румен
Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова като разгледа докладваното от Румен Йосифов административно дело № 2177 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на И.К.И., ЕГН-**********,***, чрез адвокат Ц.Ц. ***, срещу решение № Ц1012-02-168#1 от 30.09.2020г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - гр.Бургас (ТП на НОИ-Бургас), с което е потвърдено разпореждане № 2113-02-253#4 от 12.06.2020г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ, с което му е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят счита оспореното решение и потвърденото с него разпореждане за неправилни и незаконосъобразни, като постановени в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заявява, че са административният орган в предходно производство е приел, че осигурителният му стаж от втора категория е повече от изискуемите 15 години, а в настоящото е намерил, че това не е така въпреки, че е ползвал едни и същи доказателства. Неправилно е отчетено, че за периода от 1991г. до 1999г. е била само шофьор, а не и монтажник. Моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Пред съда, чрез редовно упълномощения от него процесуален представител адвокат Ц.Ц. ***, поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ангажира писмени и гласни доказателства и по негово искане е извършена съдебно-икономическа експертиза. В думата по същество и в писмената защита пледира за отмяна на атакуваното решение и потвърденото с него разпореждане с присъждане на извършените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът, директор на ТП на НОИ-Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В разпореждането за оставяне на жалбата без движение, определението за насрочване на делото и докладите при проведените две съдебни заседания, съдът е допуснал грешка при посочване номерацията на оспорения акт, като същата следва да се счита такава, каквато е посочена от жалбоподателя и ответния административен орган – решение № Ц1012-02-168#1 от 30.09.2020г. на директора на ТП на НОИ-Бургас.
Административен съд - гр.Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
От данните по пенсионната преписка е видно, че жалбоподателят И.И. първоначално е подал заявление с вх.№2113-02-4443/27.12.2018г. за отпускане на пенсия. (л.131) Към заявлението са представени документи за стаж му, които са описани: УП-3 № 20/19.11.2018г.
„Гия“ЕООД-Бургас, УП-3 №115/17.11.1981г. АПК-Звездец, военно удостоверение, тр.книжка №5 и УП-3 №849/10.12.1992г. „Автотранспорт“ООД-Айтос. В заявлението е посочено, че И. има придобит осигурителен стаж и в Испания. След извършени проверки, органът по осигуряването издал разпореждане № 2113-02-4443#6/27.09.2019г. (л.90), след като установил, че към датата на изготвяне на формуляра заявителят има 16г. 5м. и 10дни стаж от втора категория, 8г., 11м. и 26 дни стаж от трета категория, или общо преизчислен към трета категория – 29г., 6м. и 16 дни, както и 8г., 5м. и 15 дни осигурителен стаж в Испания. Така общият му стаж е изчислен на 38г. и 1 ден, а сборът от стажа и възрастта на 99г., 1м. и 7 дни. Поради това е направен извод, че на лицето не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1-2 от КСО, тъй като няма сбор от осигурителен стаж и възраст равен на 100т. Не се следва и пенсия по чл.68, ал.1-2 от КСО, защото заявителят не е отговарял на условието за възраст – 64г. и 1м. и осигурителен стаж от 38г. и 6м. Поради това му е отказана пенсия за осигурителен стаж и възраст.
И.И. не е обжалвал това разпореждане и то е влязло в сила. Единствено е изпратил запитване вх.№ 1013-02-100/28.11.2019г. (л.86) до пансионният орган защо стажът му в Испания не е зачете като втора категория, при положение, че е работил като международен шофьор на 40-тонен камион. Отговорено му е от директора на ТП на НОИ-Бургас (л.84), че действително стажът му в Испания е 8г., 5м. и 15 дни, но компетентната институция от тази страна не отбелязала, че трудът е бил положен по специфични условия, поради което пенсионният орган е приел този стаж за трета категория.
Последвало подаването заявление вх.№ 2113-02-233/14.02.2020г. (л.81) от страна на И.И., с което е поставено началото на настоящото производство. С него отново са описани същите документи за стаж, които са и приложени към преписката:
УП-3 № 20/19.11.2018г. „Гия“ЕООД-Бургас (л.64), УП-3 №115/17.11.1981г.
АПК-Звездец (л.56), военно удостоверение, тр.книжка №5 и УП-3 №849/10.12.1992г.
„Автотранспорт“ООД-Айтос (л.55), като е заявено наличието на осигурителен стаж в Испания.
Към преписката са приложени удостоверение изх.№ 5509-02-29/09.01.2019г. на ТП на НОИ-Бургас (л.79), според което за периода м.01.1994г.-м.12.1996г. И. е работил като шофоьор-монтьор в ПК“Аетос“/Полимери“, гр.Айтос. Съгласно удостоверение изх.№ 19/19.11.2018г., обр.УП-2 е работил в „Гия“ЕООД-Дюлево в периода 17.05.2017г.-12.022018г. като шофьор товарен автомобил (международни превози).
Приложени са и документи изисквани и представяни в хода на производството по предходното заявление на И.. Така с писмо от 16.01.2019г. (л.76) пенсионният орган е изискал от началник-отдел Архив в ТП на НОИ-Бургас писмо за периода 23.07.1986г.-31.12.1999г. на стажа му в ППМ“Полимери“-Айтос от което да се установи цеха/звеното в което е работил и вида на автомобила. На 29.05.2019г (л.71). е поискано становище от директора на ТД на НАП-Бургас относно дублиране на осигурителния му стаж в Испания и този за периода 17.05.2017г.-13.02.2018г. в „Гия“ЕООД-с.Дюлево. В отговор на това запитаният орган е отговорил (л.70), че след извършена проверка за И. временно е определено като приложимо осигурителното законодателство на България за визирания период. Освен това на 20.02.2020г. заявителят и посочил писмено (л.67), че към момента не желае да получава пенсия от Испания.
Представено е удостоверение обр.УП-3 изх.№ 182/12.12.2018г. (л.66), издадено от осигурителя „Айтос Автотранспорт“ЕООД, според което И. е работил като шофьор на товарен автомобил под 12т., равняващ се трудов стаж трета категория, за периода от 01.11.1978г. до 01.05.1980г. Последното е издадено, заради допусната грешка при издаването на предходното удостоверение обр.УП-3 №849/10.12.1992г. (л.55), в което след 01.05.1980г. погрешно е бил включен и стаж на друг работник със същите три имена, но роден на ***г. (вж.л.65).
Със сертификат Е 205 ES на 11.03.2020г. (л.60) компетентната институция на Испания е потвърдила осигурителен стаж от 3473 дни в периода. Съгласно удостоверение УП №115/17.11.1981г., издадено от АПК“Странджа“-с.Звездец (л.56) и извлечение от трудовата му книжка, И. е работил като овцевъд за периода 01.07.1980г.-30.09.1981г. Извършени са и няколко справки за жалбоподателя в регистъра на осигурените лица, воден в НОИ (л.39-54).
Отново с писмо от 11.05.2020г. (л.38) пенсионният орган е изискал от началник-отдел Архив в ТП на НОИ-Бургас длъжностна характеристика, звеното в което работил И. за периода 23.07.1986г.-31.12.1999г. в ППМ“Полимери“-Айтос на длъжност монтажник/шофьор. В отговор на това запитване е изпратен с писмо от 01.06.2020г. (л.36) отговор, даден и при предходното производство на 11.02.2019г.
(л.37), съгласно който от документите на осигурителя
ПК“Аетос“/Полимерстрой/-гр.Айтос се установява, че видно от разплащателната сметка жалбоподателят е работил: 1.За периода 23.07.1986г.-31.10.1991г. в звено „Монтаж“ на длъжност – монтажник; 2. За периода 01.11.1991г.-31.12.1996г. в звено „Монтаж и Транспорт“ на длъжност – шофьор-монт. и 3.За периода 01.01.1997г.-31.10.1997г. в звено „Монтаж“ на длъжност – шофьор-монтажник.
Отговорено е също, че няма данни за вида и товароподемността на превозното средство, както и че за периода не са били предадени за съхранение в архива трудови договори.
Прави впечатление различното интерпретиране на съкращението шофьор-монт. в представеното друго удостоверение изх.№ 5509-02-29/09.01.2019г. (л.79), според което за периода м.01.1994г.-м.12.1996г. И. е работил като шофоьор-монтьор. По правилно е да се тълкува, че съкращението „монт.“ е на монтажник, а не монтьор, заради звеното в което той е работил през цялото време и длъжностите които е заемал преди този период – само монтажник, както и след него – шофьор-монтажник.
След извършена проверка на целия осигурителен стаж на И., с разпореждане № 2113-02-253#4 от 12.06.2020г. (л.31), издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Бургас, на основание чл.69б, ал.2 от КСО, вр. чл.6 и чл.50 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и чл.12 от Регламент (ЕО) № 987/2009, му е отказана пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждането е направен преглед на приложимите правни норми – чл.68, ал.1 и 2 и чл.69б, ал.2 от КСО. Посочено е, че към датата на заявлението – 14.02.2020г. той е на възраст 61 години, 11 месеца и 29 дни, има 8г. 3м. и 10дни стаж от втора категория, 16г., 11м. и 26 дни стаж от трета категория, или общо преизчислен към трета категория – 27г., 4м. и 1 ден, както и 9г. и 29 дни осигурителен стаж в Испания. Така общият му стаж е изчислен на 36г. и 5м., а сборът от стажа и възрастта на 98т., 4м. и 29 дни. Поради това е направен извод, че заявителят не отговаря на условията на чл.69б, ал.2 от КСО, за 15 години стаж от втора категория и сбор от стаж и възраст от 100т. Не му се следва пенсия и по чл.68, ал.1 и 2 от КСО, защото необходимия осигурителен стаж от 38 г. и 10 месеца и навършена възраст от 66г. и 6м. Не са налице основанията и на чл.68, ал.3 от КСО, заради липсата на условието за възраст от 66г и 6м. Посочено е, че осигурителният стаж за периода 01.11.1991г.-31.12.1999г. е приет за трета категория, тъй като длъжността шофьор-монтажник не попада в обхвата на т.26 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм. ДВ бр.39/1998г., в сила от 1.01.2000г.)
Срещу разпореждане № 2113-02-253#4 от 12.06.2020г. И.И. подал жалба по чл.117ал.2 от КСО, в която се позовал на записванията в трудовата му книжка (л.26-30), като заявил, че основната му дейност в ПК“Аетос“/Полимерстрой/-гр.Айтос е била монтажник, но тъй като имал шофьорска книжка през 1991г. е бил задължен от работодателя си за кара и бригадата на работа. Същевременно е работил 8 часа като монтажник и след работния ден връщал бригадата обратно. В трудовата му книжка е записано, че основната му длъжност е монтажник и след това, че е шофьор. Изразява недоумение защо при предходното произнасяне на органа пенсионно осигуряване този стаж му е бил зачетен като втора категория, а сега – като трета.
С обжалваното решение № Ц1012-02-168#1 от 30.09.2020г. директорът на ТП на НОИ-Бургас отхвърлил жалбата на оспорващия против разпореждане № 2113-02-253#4 от 12.06.2020г. Отчетено е, че правният спор касае зачетения осигурителен стаж от втора категория. Решаващият орган е приел становището по атакуваното пред него разпореждане, че същият е 8г. 3м. и 10дни по следните периоди:
1.От 01.07.1980г. до 01.10.1981г. – 1г. и 3м. по обр.УП-30 изх.№ 115/17.11.1981г. , длъжност овцевъд в АПК Странджа, с.Звездец;
2.От 25.08.1984г. до 01.09.1985г. – 1г. и 6 дни по трудова книжка № 5/13.08.1983г., длъжност гледач овце майки в АПК-Чумерка;
3.От 23.07.1986г. до 01.11.1991г. – 5г., 3м. и 8 дни по трудова книжка № 5/13.08.1983г., длъжност монтажник в ППМ“Полимерстрой“-гр.Айтос и 4.От 17.05.2017г. до 13.02.2018г. – 8м. и 26 дни по обр.УП-3 изх.№ 20/19.11.2018г. изд. от „Гия“ЕООД.