Определение № 4754 от 15.10.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4754 гр. Варна, 15.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Деница С.а мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20253100501993 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *******, чрез юрк. Лукова, срещу постановление за разноски от 21.08.2025 г. по ИД №2162/2025 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, с peг. №895 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна, с което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване поради прекомерност на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя И. А. И., ЕГН **********, в изпълнителното производство в размер на 6200 лв., както и срещу определения размер на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт. Жалбоподателят „ЗАД Армеец“ АД поддържа, че не били представени доказателства за реално плащане на адвокатското възнаграждение, евентуално - че приетото адвокатско възнаграждение е завишено предвид липсата на фактическа и правна сложност на изпълнителното производство и положения от адвоката труд. Счита, че при намаляване на размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален и този на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Отправя искане за отмяна на обжалваното постановление.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят И. А. И. не е депозирал писмено възражение.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Людмил Станев е приложил към жалбата копие от изпълнителното дело, както и мотиви на обжалваното действие, в които се поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

1

Изпълнителното производство е образувано на 24.07.2025 г. под дело №2162/2025 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, с рег. №895 КЧСИ, район на действие: ОС - Варна, по искане на И. А. И., ЕГН **********, и въз основа на изпълнителен лист №101 от 21.07.2025 г., издаден по в. т. д. №187/2025 г. по описа на АпС - Варна, с който длъжникът „ЗАД Армеец“ АД е осъден да заплати на И. А. И. следните суми: 1. 150000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; 2. 8719,54 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на загуби за заплатени разходи за лечение и по-конкретно 1920 лв. по талон и фактура №0200001048/13.03.2023 г. за външно фиксиращо устройство, 900 лв. по фактура №1000028029/27.03.2023 г. за избор на екип, 1830 лв. по талон и фактура №200001135/20.03.2023 г. за дистална табиална плака

F-49,

3759,54 лв. по фактура

№1000028107/31.03.2023 г. за канюлиран титаниев винт с частична резба – 6,5 мм, реконструктивна плака за таз, 310 лв. по фактура №1800139604/03.04.2023 г., от които 140 лв. за наем на матрак за електрическо легло, 170 лв. за двулицев матрак за болнично легло, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2023 г. до окончателното му изплащане - всички суми дължими вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 10.03.2023 г. на път II-29, км. 6 КПП, общ. Аксаково, обл. Варна, по вина на Д.Д.Г. при управление в нарушение на разпоредбите на чл. 6 и чл. 46, ал. 2 от ЗДвП на лек автомобил „Ауди Кю Ес-3“ с рег. № В 6446 НР, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите от „ЗАД Армеец“ АД.

В молбата за образуване на изпълнителното производство е отправено искане за събиране на сумите по ИЛ, заедно с разноските в изпълнителното производство. Отправено е искане за проучване на имущественото състояние на длъжника и за налагане на запор на банкови сметки, запор на трудово възнаграждение, възбрана на недвижими имоти, както и опис и продажба на имуществото. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, видно от който взискателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. в брой за оказване на правна защита и съдействие от 24.07.2025 г., изразяващи се в образуване на изпълнително дело, а също така и за предприемане на всякакви правни действия по образуваното дело с цел събиране на вземането на длъжника.

С разпореждането за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е разпоредил изпращане на съобщение до НАП и връчване на ПДИ.

ПДИ е връчена на длъжника на 28.07.2025 г. за следните суми: 150000 лв. за главница и законна лихва в размер на 45090,26 лв. за периода от 09.05.2023 г. до 07.08.2025 г., 8719,54 лв. за главница и законна лихва в размер на 2628,17 лв. за периода от 09.05.2023 г. до 07.08.2025 г., 200 лв. за разноски по ИД, както и такси по ТТРЗЧСИ в размер на общо 8900,99 лв., от които по т. 26 в размер на 8823,31 лв. с ДДС, към 07.08.2025 г.

На 19.08.2025 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, открити в „Централна кооперативна банка“ АД, като към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 19.08.2025 г., от който е видно, че взискателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. в брой за оказване на правна 2 защита и съдействие от 24.07.2025 г., изразяващи се в образуване на изпълнително дело, а също така и за предприемане на всякакви правни действия по образуваното дело с цел събиране на вземането на длъжника.

С разпореждане от 20.08.2025 г., изпратено на длъжника на 21.08.2025 г. и представляващо постановление за разноски, съдебният изпълнител се е произнесъл по молба на длъжника от 20.08.2025 г., като е оставил без уважение искането му за редуциране на адвокатския хонорар, дължим на взискателя, и разпоредил да се отрази в деловодната програма, че т. 26 не се дължи върху адвокатски хонорар.

На 22.08.2025 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „Централна кооперативна банка“ АД. На същата дата в резултат от наложения запор е постъпила по сметка на ЧСИ сума в размер на 222551,56 лв.

На 25.08.2025 г. е издадена фактура от съдебния изпълнител, от която се установява, че по т. 26 ТТРЗЧСИ е начислена такса в размер на 7281,19 лв. без ДДС.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът е легитимиран да обжалва постановлението за разноски, като според чл. 436, ал. 2 ГПК жалбата следва да бъде подадена в двуседмичен срок от деня на съобщението. Според приетото в т. 2 от ТР №3/10.07.2017 г. по тълк. д. №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС на обжалване по чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

В настоящия случай жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащи на обжалване действия, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

В настоящия случай, като съобрази, че съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника и че по изпълнителното дело са приложени доказателства (договори за правна защита и съдействие) за действително извършени разноски съобразно приетото в т. 1 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк. д. №6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че на взискателя се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, а на съдебния изпълнител – такси по т.

26 ТТРЗЧСИ.

От длъжника е релевирано възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението, заплатено от взискателя в размер на 6200 лв. Същото е основателно.

В настоящия случай в молбата за образуване взискателят е посочил няколко конкретни изпълнителни способи за събиране на вземането му, каквото е и задължението му по чл. чл. 426, ал. 2 ГПК, сред които и запор върху банкова сметка, Длъжникът не е погасил задълженията си към взискателя в срока за доброволно изпълнение по чл. 428 ГПК и с нова молба взискателят е отправил отново искане за налагане на запор върху банкова сметка, като този път е посочил конкретна банка. Щом в молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ за събиране на вземането му, който не е бил приложен докато тече срока за доброволно изпълнение, необходимост от нова молба с посочване на същия изпълнителен способ след изтичане на срока за 3 доброволно изпълнение не е била налице. Повторното посочване на неприложен, но поискан, изпълнителен способ с молба от 19.08.2025 г. не съставлява действие с цел удовлетворяване на парични вземания.

Представителството на адвоката на взискателя по делото се ограничава само до подаване на молба за образуване на производството и посочване на изпълнителен способ, за което според Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа му се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. без ДДС.

Размерите на адвокатските възнаграждения в сочната наредба могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Както се посочи по-горе представителството на адвоката на взискателя по делото се ограничава само до подаване на молба за образуване на производството и посочване на изпълнителен способ. От материалите по изпълнителното делото се установява, че адвокатът е депозирал пред ЧСИ кратка молба с искане за образуване на изпълнителното дело, за чието изготвяне не се е изисквала усилена подготовка и запознаване с делото предвид обстоятелството, че адвокатът е защитавал интересите на доверителя си пред две съдебни инстанции. Изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност. Длъжникът е застрахователно дружество с открита банкова сметка, затова в срока за доброволно изпълнение не са предприети действия по проучване на имуществото му, въпреки отправеното от взискателя искане за това, и не са приложени изпълнителни способи, а след изтичане на този срок принудително изпълнение е насочено именно срещу банковата сметка.

Вследствие на горното, съдът приема, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 6200 лв. е прекомерно и подлежи на редукция. Възражението за прекомерност за основателно и дължимото от застрахователното дружество адвокатско възнаграждение следва да се намали на сумата от 6200 лв.

По отношение на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, съдът съобрази, че същата се дължи върху събраните от съдебния изпълнител суми, с изключение на сумите, събрани за адвокатско възнаграждение. В случая ЧСИ е събрал сумата за главници, посочени в ПДИ – 158719,54 лв., както и законни лихви върху всяка от двете главници за периода от 09.05.2023 г. до 22.08.2025 г. – 49496,08 лв. Доколкото събирането е валидно, на съдебния изпълнител се дължи таксата по т. 26 ТТРЗСИ, чийто размер, изчислен въз основа на събраната сума е 7384,31 лв. без ДДС.

Тъй като сума в по-нисък размер е събрана принудително за удовлетворяване на вземането на съдебния изпълнител, съдът намира, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е законосъобразно изчислена и събрана от съдебния изпълнител, поради което жалбата в тази й част е неоснователна.

По изложените съображения съдът намира жалбата на длъжника за частично основателна - отказът на съдебния изпълнител да намали адвокатското възнаграждение на взискателя поради прекомерност като незаконосъобразен следва да бъде отменен, а разноските за адвокатско възнаграждение изменен, докато в останалата част жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

4

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски от 21.08.2025 г. по ИД №2162/2025 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, с peг. №895 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна, с което е оставено без уважение възражението на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *******, за намаляване поради прекомерност на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя И. А. И., ЕГН ********** в изпълнителното производство в размер на 6200 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: