Решение № 12585 от 24.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12585 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110105067 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Ищецът В. Ц. С. твърди, че на 13.06.2026 г. е получил справка от Централен кредитен регистър /ЦКР/ при Българска народна банка /БНБ/, че дължи на ответника сума в размер на 1 457лева по Договор за кредит № 00000001114708. С второ писмо изпратено от БНБ до страните е отправено запитване относно дължимостта на кредита. На 10.04.2023 г. ответното дружество уведомило БНБ, че ищецът имал неизплатено задължение към дружеството на основание сключен на 07.03.2008 г. между него и „Джет Файненс интърнешънъл“ АД Договор за потребителски кредит, вземането по който бил прехвърлен на 01.04.2009 г. от първоначалния кредитор на „Еос Файненс“ ЕООД. На 29.02.2016 г. „Еос Файненс“ ЕООД го прехвърлило на настоящия ответник. Ищецът поддържа, че вземането по този кредит е погасено, тъй като е изтекла давността за него.

Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му дължи сума в размер на 790,97 евро /задължение от 1 547 лева/, фигуриращо в ЦКР при БНБ по кредит с идентификатор ***************. Претендира разноски.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕАД оспорва иска най-напред като недопустим поради липса на правен интерес, тъй като срещу ищеца не е водено нито изпълнително производство, нито са предприети извънсъдебни действия, които реално да засягат правната му сфера, а самото подаване на информация към ЦКР не създава основание за отрицателен установителен иск. При условията на евентуалност ответникът оспорва и основателността, като поддържа, че по Наредба № 22 на БНБ има нормативно задължение да подава и поддържа актуални данни за кредитната задлъжнялост до окончателното погасяване, че изтичането на погасителната давност не заличава самото вземане, а само правото на принудително изпълнение, поради което дългът остава естествено задължение, може да бъде счетоводно отразяван и доброволно платен. Затова ответникът иска производството да бъде прекратено като недопустимо, а ако съдът разгледа иска по същество – той да бъде отхвърлен като неоснователен, като се претендират и разноски, респективно юрисконсултско възнаграждение.

1

От фактическа страна съдът установява следното:

По заявление на ищеца е издадена справка за кредитна задлъжнялост от Централния кредитен регистър при БНБ. От справката с дата 13.06.2022 г. се установява, че спрямо ищеца е отразено задължение към „ЕОС Матрикс“ ЕООД/ЕАД с идентификатор на кредита ***************, в размер 1 547 лв., с посочен период на просрочие над 360 дни, активност „да“, просрочена главница 1 547 лв., дата на разрешаване/придобиване 29.02.2016 г. и дата на издължаване 31.12.2016 г.

От по-късна справка от ЦКР, издадена през 2025 г., се установява, че същото задължение продължава да бъде отразявано като активно и просрочено, с остатък по просрочена главница 1 547 лв., при просрочие над 360 дни, към отчетни периоди, значително следващи 31.12.2016 г.

Във връзка с подадено от ищеца запитване до БНБ относно основанието и актуалността на това отразяване, БНБ е изискала информация от ответното дружество. С писмо от 10.04.2023 г. ответникът е заявил, че процесното задължение произтича от договор за потребителски паричен кредит от 07.03.2008 г., сключен между ищеца и „Джет Файненс Интернешънъл“ АД. Посочено е, че вземането било прехвърлено на 01.04.2009 г. на „ЕОС Файненс“ ЕООД, а впоследствие — на 29.02.2016 г. — на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чийто универсален правоприемник е настоящият ответник „ЕОС Матрикс“ ЕАД.

От представеното по делото писмо на ответника до ищеца, изпратено чрез процесуалния му представител, се установява, че ответникът изрично е оспорил възражението на ищеца за настъпила погасителна давност като неоснователно и е заявил, че информацията за непогасеното задължение се предоставя ежемесечно към Централния кредитен регистър от „ЕОС Матрикс“ ЕАД като кредитор.

С определението по чл. 140 ГПК съдът е приел представените документи като писмени доказателства и е разпределил доказателствената тежест, като е указал, че в тежест на ищеца е да установи правния си интерес от предявяване на иска, а в тежест на ответника — да докаже обстоятелствата, от които произтича процесното вземане, както и факти, довели до спиране или прекъсване на давностния срок.

В откритото съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, е поддържал иска и е уточнил, че правният интерес произтича от обстоятелството, че доверителят му желае да тегли кредит, а наличието на лоша справка в Централния кредитен регистър възпрепятства отпускането на кредит и нормалното му участие в гражданския оборот, включително закупуването на стоки на кредит.

От правна страна, съдът установява следното:

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

Според разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всяко лице може да предяви иск за установяване съществуването или несъществуването на едно право или правоотношение, когато има интерес от това. При отрицателния установителен иск правният интерес е налице, когато поведението на ответника създава несигурност в правната сфера на ищеца, 2 като ответникът претендира или поддържа спрямо него съществуването на спорно право.

В случая правният интерес не е абстрактен или хипотетичен. Ответникът не е в положение на напълно пасивен кредитор, който не заявява претенции към ищеца. Напротив — процесното вземане продължава да се подава и поддържа в Централния кредитен регистър като активно, просрочено над 360 дни и непогасено. Освен това ответникът изрично е заявил в писмо до ищеца, че счита възражението за погасителна давност за неоснователно и че продължава да предоставя ежемесечно информация за непогасено задължение към ЦКР. С отговора на исковата молба ответникът също не признава недължимостта, а поддържа, че вземането съществува като естествено задължение и че искът следва да бъде отхвърлен.

Това поведение обективно създава правна несигурност за ищеца. Отразяването на лице като длъжник по активен и просрочен кредит в Централния кредитен регистър е обстоятелство, което по естеството си се използва при преценка на кредитоспособността му от банки, финансови институции и други участници в гражданския оборот. Не е необходимо ищецът да доказва вече постановен отказ за кредит, за да обоснове интерес от съдебна защита. Достатъчно е, че ответникът поддържа спрямо него съществуването на парично вземане, което се отразява в специализиран регистър, предназначен именно да предоставя информация за кредитната задлъжнялост на лицата, и че това отразяване е годно да препятства нормалното участие на ищеца в кредитния и гражданския оборот.

Неоснователно е възражението на ответника, че правен интерес би съществувал само при образувано изпълнително производство или при започнати действия по принудително събиране. Законът не поставя такава предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск. Съдебната защита чрез чл. 124, ал. 1 ГПК има за цел да отстрани съществуваща правна несигурност, а не само да защити длъжника след вече започнало принудително изпълнение. Когато кредиторът извънсъдебно заявява, че вземането съществува, отказва да приеме настъпила давност и поддържа текущо неблагоприятно отразяване на това вземане в ЦКР, за длъжника е налице правен интерес да иска установяване на недължимостта.

По отношение основателността на иска.

От данните по делото се установява, че процесното задължение се сочи от ответника като произтичащо от договор за потребителски кредит, сключен на 07.03.2008 г. Дори да се приеме, въз основа на твърденията на ответника и представената кореспонденция, че такова вземане е възникнало и е било придобито от ответника по силата на договори за цесия, същото е погасено по давност.

В справките от ЦКР е посочена дата на издължаване 31.12.2016 г. При липса на други доказателства, установяващи по-късна изискуемост на вземането, съдът приема, че найкъсно от тази дата вземането е било изискуемо в пълен размер. От следващия ден е започнал да тече давностният срок.

За вземането за главница по договор за кредит е приложима общата петгодишна 3 погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Следователно, дори при най-благоприятния за ответника изходен момент — 31.12.2016 г. — давността е изтекла най-късно към края на 2021 г. Към датата на издаване на първата представена справка от ЦКР през 2022 г., както и към датата на предявяване на иска през 2026 г., петгодишният давностен срок вече е бил изтекъл.

В тежест на ответника беше да докаже факти, които са довели до спиране или прекъсване на давността. Такива доказателства не са представени. По делото няма данни за извършено плащане от ищеца след настъпване на изискуемостта, за признание на дълга, за постигнато споразумение, за предявен осъдителен иск от кредитора, за издадена заповед за изпълнение, за образувано изпълнително производство или за други действия, които по силата на закона биха спрели или прекъснали давността. Подаването на информация към ЦКР представлява изпълнение на регулаторно задължение на отчетната единица, но не е действие за принудително събиране на вземането и не е сред предвидените в закона основания за прекъсване или спиране на погасителната давност.

Неоснователно е и възражението на ответника, че поради превръщането на задължението в естествено след изтичане на давността съдът не може да признае, че сумата не се дължи. Действително, изтеклата погасителна давност не заличава исторически възникналото облигационно отношение в смисъл, че ако длъжникът плати доброволно след изтичане на давността, той не може да иска обратно платеното. Тази последица обаче не означава, че кредиторът може успешно да противопоставя на длъжника съществуването на годно за принудително реализиране гражданско притезание. След като длъжникът изрично се е позовал на давност, кредиторът вече не разполага със съдебно защитимо притезание за събиране на сумата.

Предметът на настоящия спор не е дали ищецът би могъл доброволно да плати една морална или естествена престация, нито дали ответникът може счетоводно да отчита исторически факт. Предметът е дали между страните съществува гражданскоправно дължимо вземане за процесната сума, което ответникът може да поддържа спрямо ищеца като актуално и неизпълнено задължение. След надлежно направено възражение за изтекла погасителна давност отговорът е отрицателен.

Не променя този извод и позоваването от ответника на Наредба № 22 на БНБ. Наредбата урежда функционирането на Централния кредитен регистър, реда за подаване и получаване на информация, както и реда за корекции при неточно подадени данни. Тя не създава, не възстановява и не удължава материалноправни вземания, нито дерогира правилата на Закона за задълженията и договорите относно погасителната давност. Регулаторното задължение за подаване на данни не може да служи като основание да се отрече настъпилата по силата на гражданския закон давност, нито да лиши длъжника от правото му на съдебно установяване на недължимостта.

Настоящото решение не представлява административно разпореждане към БНБ или към ЦКР, а установява със сила на пресъдено нещо гражданскоправното отношение между страните. Въпросът как това съдебно установяване следва да бъде отразено по реда на 4

Наредба № 22 е последица извън предмета на настоящия иск. За допустимостта и основателността на отрицателния установителен иск е достатъчно, че ответникът поддържа спрямо ищеца съществуването на процесното вземане, а съдът установява, че то е погасено по давност.

Доколкото главното вземане е погасено по давност, погасени са и евентуалните произтичащи от него допълнителни вземания — лихви, такси и разноски, доколкото такива се претендират като част от отразената задлъжнялост.

Поради изложеното съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.