Решение № 441 от 07.12.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Смолян, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №

20235440100176 по описа за 2023 година

З а да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е предявения иск от ищцата А. М. К. срещу ответника "**" АД да се признае, че клаузата на чл. 29 от Договор за кредит № 829959 / 12.05.2022 г., сключен между А. К. и „**“ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за кредит №829959/12.05.2022 г., сключен със „**“ АД. Съгласно чл.1 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 800 лева, а Кредитополучателят /ищцата/ се задължава да върне сумата от 824 лева, съгласно условията на договора.

Съгласно Договор за кредит № 829959 / 12.05.2022 г., ГПР по кредита е в размер на 42.58 %, а ГЛП в размер също на 0 %, при срок на кредита от 12 месеца.

В чл.29 от договора е предвидено, че ако ищцата не предостави допълнително обезпечение дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. А съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. В тази връзка на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 216 лева, за което тя изрично получава и Покана за незабавно плащане.

Неустойката по чл.29 от договора №829959 / 12.05.2022 г., в размер на 216 лева е 1 нищожна и недължима на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, преда.3 –то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877 по т.д. №662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, като общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,преда.3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В допълнение, търсената неустойка по чл.29 от Договор за кредит № 829959 / 12.05.2022 г., в размер на 216 лева е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 216 лева е в размер на 40% от сумата на отпуснатия кредит в размер на 800.00 лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Именно и въз основа на това, така търсената неустойка по чл.29 от Договор за кредит № 829959 / 12.05.2022 г., в размер на 216 лева е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, търсената неустойка по чл.29 от Договор за кредит № 2

829959 / 12.05.2022 г., в размер на 216 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл.

33, ал. 1 от ЗПК.

С търсената неустойка по чл.29 от Договор за кредит № 829959 / 12.05.2022 г., в размер на 216 лева в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението. В този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна е и практиката, че неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по т.д.№ 818/2009г., II т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.№ 324/2018г. На следващо място, търсената неустойка по чл.29 от Договор за кредит № 829959 / 12.05.2022 г., в размер на 216 лева е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузата на чл.29 от Договор не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за потребителски кредит по безспорен начин се установява, че клаузата на чл.29 ал.1 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

В съдебно заседание ищцата А. М. К., редовно призвана, не се явява. Иска се поддържа с писмена молба от процесуалния й представител адв.М..

За ответника „**“ АД, редовно призовано, не се явява представител в съдебно заседание.

От процесуалния представител адв.Н. е постъпила писмена молба, с която поддържа възраженията в отговора, както и подадената насрещна искова молба.

3

С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника иска се оспорва като неоснователен.

Процесният договор с № 829959 / 12.05.2022 година е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е посочен в Общите условия, уреждащи отношенията между „**“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните договори за кредит. След запознаване с всички условия във връзка с кредита на 12.05.2022 година ищецът е натиснал бутона „Подпис“, с което последният е изразил и своето недвусмислено съгласие за сключване на Договора. В резултат на тези предприети от страна на ищеца действия между „**" АД и ищеца като кредитополучател на 12.05.2022 година е сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит - кредитна линия предоставен от разстояние с № 829959. Сключването на договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.

Относно дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение се излагат следните доводи:

Независимо, че неустойка за непредоставяне на обезпечение не е начислявана и събирана от дружеството, тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство.

На първо място съгласно правната теория и съдебната практика, неустойката представлява самостоятелен договор съгласно по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, като същата може да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава/така Решение № 80 от 25.01.2010 г по в.гр.д. № 1297/2009г. на Апелативен съд София, ГО, 3 състав/. Тоест неустойката представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит. С оглед което счита, че по отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД.

За да възникне задължение за неустойка, е необходимо наличието на няколко предпоставки: неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява./Определение № 369 от 17.05.2016 г. по т.д. № 2456/2015 г. на ВКС, 2 -р о 3 търг. Отделение/, като всички тези обстоятелства са налице в настоящият случай. Неустойката се дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно - не предоставяне на обезпечение по договора. Неустойката е винаги парична санкция, имаща за цел да гарантира изпълнението „под страх“, че в противен случай би се начислила /в този смисъл Решение № 59 от 29.04.2010 г. по т.д. № 687/2009 г. на ВКС, ТК/.

С оглед което е и нормално в случай, че задължението, което тя обезпечава не бъде изпълнено - размерът на задължението на длъжника да бъде увеличен. Това обстоятелство 4 не би следвало да я прави нищожна, с оглед факта, че това е присъщата за нея функция.

В случая тя е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това дали заемателят по Договора изпълни своето задължение. С оглед на което и размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависи изцяло от волята на заемателя. Съгласно Решение № 122 от 18.07.2019 г. по гр.д. 3238/2018 г. на ВКС, „ Гр. Отделение, при определяне , дали неустойката противоречи на добрите нрави, съдът следва да вземе в предвид и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за де не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване, с каквато възможност разполага и заемателят по Договора. Видно от Договора неустойката се дължи единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Тоест причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено виновното поведение на ищеца.