Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1922 от 28.05.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 453/2024
Вид
Решение № 1922
Подписан
28.05.2025
Състав
Елена Иванова Стоилова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.10 ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 12, ал. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.14, ал.1, т.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4к, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 63 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 18ж, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.18ж, ал.4, т.2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.19 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.28 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.28, ал.9 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 1922 гр. Варна, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20243110100453 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Т. П. Т. ЕГН **********, адрес:гр.******* и С. Т. Ж. ЕГН **********, с адрес: гр.************** срещу И. Б. И. ЕГН ********** и Г. П. И. с ЕГН ********** и двамата с адрес гр.*******.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗС да бъде прието за установено в отношенията между страните, че И. Б. И. ЕГН ********** и Г. П. И. с ЕГН ********** и двамата с адрес гр.******* не са собственици въз основа на изтекла в тяхна полза погасителна давност на ПИ с идентификатор ******* по КККР на гр.Варна.находящ се в гр.******* *******, целия с площ 1552кв.м., трайно предназначение на територията:урбанизирана, н-н на трайно ползване:за друг вид застрояване,номер по предходен план *******, при съседи: *******, *******, *******, *******, *******, *******.

Искане по чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност, вписан в СВ Варна с №***,том ***, дело *******г.

Искане по чл.17, ал.2 от ГПК за упражняване на косвен съдебен контрол върху решение №22/12.07.2023г. на ОСЗ Варна, постановено по преписка №34***/14.04.1992г. на ПК –Варна.

В исковата и уточнителната молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:

1

Ищците твърдят, че са наследници по закон на К. Н. А., поч. на 23.02.1988г. като с решение №2*/12.07.2023г. на ОСЗ Варна, постановено по преписка №34***/14.04.1992г. на ПК -Варна е признато правото на собственост на наследници на К. Н. А. на нива с площ 5дка, находяща се в терен по §4 от ППЗСПЗЗ, землище кв.***, попадащ в стар имот **** по ПКП към ПНИ на с.о."*******,*******, *******", целия с площ от 7,4 дка, при граници на целия имот:пл.№****,****,**** и път.

Решението, от което ищците черпят права е постановено при редакцията на чл.14 ал.1 т.З от ЗСПЗЗ с изм., бр. 88 от 1998 г., бр. 68 от 1999 г.,съгласно която при признаване на правото на собственост при условията на § 4 - 4л в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи, с която разп. е въведена двуфазна процедура за възстановяване на собственост, която Завършва със Заповед на Кмета на Общината по реда на §4 от ППЗСПЗЗ. Реституционната процедура не е приключила.

В границите на признатия за възстановяване имот попада процесния имот, съставляващ ПИ с идентификатор ******* по КККР на гр.Варна.находящ се в гр.Варна,р-н Приморски,п.к.9000, кв.***, с.о."*******",*******", целия с площ 1552кв.м., трайно предназначение на територията :урбанизирана, н-н на трайно ползване:за друг вид застрояване, номер по предходен план

****,при съседи:

*******;*******;*******;*******;*******.

Твърди се, че ответникът се е снабдил с нотариален акт по давност №***, том ***, дело *******г.

Твърди се, че по отношение на собствениците, заявили права върху имота по реституция давността е започнала да тече от постановяване на решението за признаване правото на собственост върху процесния имот през 2023г., тъй като до този момент те не са разполагали с правна възможност да защитят правата си. Дори да приемем , че давност върху имота е текла, тъй като същия не е бил възстановен на никого, то тогава имота би бил земя по чл.19 от ППЗСПЗЗ, която е общинска собственост по силата на закона. ПНИ за м-стт е одобрен през 2008г., т.е. от 2008г. имота е индивидуализиран, но давност върху същия не е текла предвид съществуващата забрана, а след това мораториум за придобиване на имоти общинска собственост до 08.03.2022г.

Поради това в полза на ответниците не би могла да тече придобивна давност.

На гореизложените основания се иска уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна.

В него тя излага, че ищците нямат правен интерес от прядявените искове поради неприключилата реституционна процедура.

2

Оспорват всички твърдения в исковата молба.

Твърдят, че са собственици в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност на процесния имот.

Процесният имот никога те е влизал в ТКЗС, друга селскостопанска организация, нито е бил отнет неправомерно, поради което са налице пречки за реституция по смисъла на чл. 10 ЗСПЗЗ.

Наследодателят на ищците не е притежавал имот, идентичен с процесния преди коопериране на земеделието, поради което и ответниците възразяват срещу правото да бъде реституиран в полза на наследниците на К.

Н. А. имот с площ от 5 дка, находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, попадащ в стар имот **** по ПКП към ПНИ на с.о. *******, заявен с пореден № ** от заявление вх. № ****/14.04.1992 год. и установен с декларация по чл.

12, ал. 3 ЗСПЗЗ.

Имотът от 5 дка, по отношение на който на ищците е признато право на собственост не е идентичен на заявения по преписката за реституция вх. № ****/14.04.1992 год. имот.

Съдът следва да упражни косвен съдебен контрол над представеното по делото Решение № 2*/12.07.2023 год. на ОСЗ - Варна, тъй като ответниците не са ползватели на имота, изкупили по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, нито правоприемници на такива лица, поради което не са обхванати от ограничението на TP № 9/2012 год., а и също така твърдят пречки за реституция по смисъла на чл. 10 ЗСПЗЗ, а именно, че имота не е бил отнеман, поради което не е обхванат от приложното поле на ЗСПЗЗ. Ответниците твърдят също, че заявеният имот не е идентичен с имота, предмет на Решение № 2*/12.07.2023 год., както и че нито ищците са реституирани собственици, нито ответниците - ползватели, следователно и спрямо страните в настоящото производство не намира приложение TP 9/2012 год.

Релевират възражения за материална незаконосъобразност на индивидуалния административен акт - решение за признаване на правото на собственост по ЗСПЗЗ с твърдения, че е имало пречка за иницииране на производство по реституция.

Ответниците са придобили процесния недвижим имот чрез осъществяване на явно, непрекъснато и несмущавано от никого давностно владение за периода от 2007 год. до настоящия момент включително, за което през 2019 год. са се снабдили с Констативен нотариален акт №*** от **.**.****г.

Твърдят, че не са налице пречки за придобиване по давност на процесния имот.

Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдено заседание ищците чрез процесуалния си представител поддържат предявения иск. Ответната страна чрез процеусалния си представител моли за отхвърлянето на предявения иск на аргументите 3 изложени в отговора на исковата молба.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и събраните доказателства, намира от фактическа страна следното:

От нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение №**, том *, рег.№***, дело №** от 2019г., възражение с рег.№АУ006756**_01ВН/07.03.2019г., служебно изискана от Нотариус Л. Т. преписка по нотариално дело № **, рег.№ ***, акт **/**.**.2019 г. на Нотариус Р. Т., рег.№ *** на НК, район на действие РС – Варна се установява, че И. Б. И. е подал молба до нотариус Р. Т. през 2019г. за извършване на обстоятелствена проверка за собственост по отношение на процесния ПИ с идентификатор № *******. Към молбата е приложил Удостоверение от 19.04.2019 г. на Кмета на Община Варна видно, от което поземлен имот, представляващ ПИ ид. №******* е част от ПИ № **** ( стари имотни граници по ПКП към ПНИ на с.о. „*******" ), и от имот с № **** (по КП на м. „*******" - 1989г.). За този имот няма съставен АДС до 01.06.1996г., няма извършвано отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. /д.в. 6р.15/1992г./.

Във връзка с извършено уведомяване по АПК, е постъпило възражение от Т. П. Т. и Е. П. Д. ( като н-ци на К. Н. А. ), в което твърдят, че имотът е тяхна собственост, получена по наследство от П. Т. П., който е наследник на К. А..

Във връзка с установяване на постъпили реституционни претенции по ЗСПЗЗ е изискано от Общинска служба по Земеделие - Варна, да удостовери наличие на заявления за признаване или възстановяване правото на собственост, за което е получен отговор с писмо изх. № АУ 006756 ВН-011 ВН/21.02.2019г. Представено е решение № 58*/21.01.1999г., за признаване и възстановяване правото на собственост, на н-ци К. Н. А., по заявление вх. № ****/1992г. в ПК. За имота няма издавана Заповед за възстановяване правото на собственост. ПИ № ******* по КК, е идентичен на ПИ № ******* по ПНИ на с.о. „*******". В регистъра на имотите към ПНИ, ПИ **** е записан на: нци К. Н. А., без посочен документ за собственост. По КП към ПНИ, за ПИ ****, с НТП – залесена горска територия за собственик е записан Д. л. без посочен документ за собственост.

След разпита на трима свидетели П. Н. К., Г. М. К. и М. К. Я. , нотариус Р. Т. е съставила нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение №**, том *, рег.№***, дело №** от 20**г., с който признава И. Б. И. за собственик въз основа на давностно владение на ПИ № ******* по КК, находящо се в гр.*******, *******“, с площ то 1552 кв.м.

От копие от преписка № 18103/03.12.2024 г. на ВРП се установява, че Т.

Т. и С. Ж. са подали жалба до ВРП с оглед на твърдения за извършено престъпление лъжесвидетелстване на свидетелите П. Н. К., Г. М. К. и М. К. Я. дали показания пред нотариус Р. Т., които са послужили за издаване на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно 4 владение №**, том *, рег.№***, дело №** от 2019г. Преписката е приключила с отказ на прокурор от ВРП да образува ДП предвид липса на данни за извършено престъпление от общ характер, обективиран в постановление от 06.02.2025г. по пр.пр.18103/2024г. на ВРП.

От списък на имотите преди образуване на ТКЗС, графична извадка от ЗМ на стари граници към ПКП на м.*******-с.о. *******, таблица за изчисляване дължимото обезщетение на собствениците към ПНИ на м.*******-с.о. *******- извадка в частта на ПИ **** /стари имотни граници по ПКП/, решение №2*/12.07.2023г. за възстановяване правото на собственост на земи съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на ***, удостоверение за наследници изх. №АУ027632мл/23.03.2023г. на К. А., скица на поземлен имот №1*****/******г. с идентификатор *******, преписка по заявление № ****/14.04.2992г. се установява, че с Решение № 2* от 12.07.2023 г. на ОСЗ гр. Варна се е произнесла по заявление с вх.№ ****/14.04.1992г. на П. Т. П. за възстановяване правото на собственост на наследниците на К. Н. А. като на основание чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ е признала правото на собственост на наследниците на К. А. на нива с площ от 5 дка, находяща се в терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на ***, *******“, попадаща в стар имот с пл.№ **** по ПКП към ПНИ на со.“*******, *******“. Целия с площ от 7.400 дка при стари граници за целия имот: пл.№ ****, ****, **** и път, заявен с пореден номер /** от заявлението и установен с Декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ. Записано е, че възстановяването на правото на собственост върху имота ще бъде извършено при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ като имотните граници ще бъдат определени въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ.

К. А. е починала на 18.06.1977г., като е оставила за свои наследници внук си ищеца по делото Т. Т., правнучка си ищцата по делото С. Ж. и други низходящи от втори и трети ред.

В Таблица за изчисляване на дължимото обезщетение на собствениците към ПНИ на м. ******* – извадка в частта на ПИ **** от Община Варна е посочено, че имот със стар пл.№ **** включва следните новообразувани имоти ****, *****, ****, *****, *******, ****, ****, **** с площ в границите на стария имот 5229 кв.м.

В списък на имотите преди образуване на ТКЗС имот с № **** представляващ нива с площ 7400 кв.м. е записан на К. Н. А..

На 29.03.1992г. П. Т. П. подава заявление до ПК гр.Варна за възстановяване на собствеността върху земеделски имоти, принадлежали на наследодателката му К. Н. А.. Със заявлението са заявени 11 броя имота, като процесния имот е посочен под № * нива с площ от 5 дка, в *******“.