Решение № 263457 от 27.05.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 27.05.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесети май, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА мл.с.

ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Хр. Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 8207 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 69973/18.03.2020г. по гр.д. № 46963 по описа за 2018г. на

Софийски районен съд, 36-ти състав са отхвърлени предявените с искова молба вх. № 2020274/17.07.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: *** срещу В.К.В., ЕГН ********** с адрес: *** и Ж.А.В., ЕГН ********** с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че В.К.В., ЕГН ********** и Ж.А.В., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане разделно при равни квоти от по ½ сумите в общ размер, както следва: сумата от общо 1160лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 02.08.2017г.., до изплащането й, представляващи цена на топлинна услуга доставена в апартамент №

15 в гр. София, ж.к. *******абонатен № 353088 за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.; сумата от 343,88лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до

26.07.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 53128/2017г. на

Софийски районен съд състав.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са отхвърлени срещу В.К.В..

Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че ответникът не бил подал отговор на исковете молба, не бил оспорил че е собственик на имота , не бил оспорил претенциите, поради което и недопустимо районният съд се произнесъл по тези обстоятелства.

Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.

Въззиваемият-ответник по исковете – В.К.В., ЕГН ********** не е изразил становище.

Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – „Техем Сървисис”ЕООД, ЕИК ******* не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2020274/17.07.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: *** срещу В.К.В., ЕГН ********** с адрес: *** и Ж.А.В., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че В.К.В., ЕГН ********** и Ж.А.В., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане разделно при равни квоти от по ½ сумите в общ размер, както следва: сумата от общо 1160лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 02.08.2017г.., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент

№ 15 в гр. София, ж.к. „*******абонатен № 353088 за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.; сумата от общо 343,88лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до 26.07.2017г, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 53128/2017г. на Софийски районен съд състав, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответниците са клиент на топлинна енергия в имота, потребили такава в количества и на стойност за които е предявен иск, изпаднали в забава на плащането на сумите с изтичането на 30-дневен срок, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът Ж.А.В., ЕГН **********, в предоставения й срок е оспорила исковете. Навела е твърдения, че процесният имот бил продаден на публична продан на 08.11.2011г. на „Имо Пропърти Инвестмънтс София”ЕАД и от този момент ползвала имота и не дължала плащане на процесните суми, евентуално задълженията били погасени по давност.

Ответникът В.К.В., ЕГН ********** не е изразил становище.

Третото лице помагач на страната на ищеца –„Техем

Сървисис”ЕООД, ЕИК ******* не е изразило становище.

По делото е приложено заповедно дело № 53128/2017г. на СРС съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3061184/02.08.2017г. е издадена заповед , с която е разпоредено В.К.В., ЕГН ********** и Ж.А.В., ЕГН ********** да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* разделно при равни квоти от по ½ сумите в общ размер, както следва: сумата от общо 1160лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 02.08.2017г.., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент

№ 15 в гр. София, ж.к. *******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.; сумата от 343,88лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до

26.07.2017г., съдебни разноски от 80,08лв., за така издадена заповед длъжниците са уведомени със залепване на уведомление, на 18.06.2018г. заявителят е уведомен за необходимост от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 17.07.2018г.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 48/19.10.2005г. дело № 504/2005г. съставен от нотариус Ц.З., рег. № 189 на Нот.К., съгласно който Н. и С.К.са продали на Ж.А. А. ателие № 3 в гр. София , ул.*** ******подпокривен, заедно с мазе № 13, както и гараж № 5 в сградата.

Прието е удостоверение от

ГИС-София” съгласно което стар адрес в гр. София, ул. ******е с настоящ адрес ***.

Прието е заявление-декларация от 06.12.2005г. съгласно което Ж. А. е поискала от ответника за ап. 15 в ж.к. „******ет. 5 да се открие партида на нейно име, който имот е с абонатен № 353088 и се ползва от 4-членното й семейството.

Прието е Постановление от

08.11.2011г. с отбелязване че е влязло в сила на 02.12.2011г. съставено от ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ с което ателие № 3 в гр. София , ул. **** ******подпокривен, заедно с мазе № 13 с настоящ адрес *** собственост на длъжниците по изпълнителното дело – В.В. и Ж.В. съгласно нотариален акт № 48/19.10.2005г. нот.дело № 504/2005г., е възложен на купувача по публичната продан

„Имо Пропъртис Инвестмънтс

София”ЕАД.

По делото са приети договор от 23.09.2002г., протокол от 15.09.2002г. съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. *******е избрало и възложило на Техем Сървисис”ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергията в сградата

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014г.

С приетото по делото страните заключение съдебно-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че за периода стойността на потребената енергия в имота е 1058,22лв.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че по партида на ответниците при ищеца начисления са за задължения в размер на процесните суми.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.

149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.

86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

По делото не се спори а и се установи от приети книжа по заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия за процесния имот за процесния период в размерите на процесните суми за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл.

415 от ГПК е предявил иск.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.

ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.