Решение № 4438 от 11.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4438 гр. София, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20221100108504 по описа за 2022 година

Ищецът С. Б. Г. поддържа в исковата молба, че е един от пострадалите от престъпленията, които се разследват по сл. дело №1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело №780-II/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №II-048/1999 по описа на ВОП-София, публично известно като делото за т.нар. „възродителен процес“.

Излага, че от 29.12.1984г. до м. август 1986г. бил задържан и лишен от свобода в затвора и лагера на остров Белене и в този период бил преместван в другия обект на острова – Заставата; от 1.08.1986г. до 09.05.1988г. бил интерниран в с. Долна Рикса, община Монтана, област Монтана. След окончателното му освобождаване, през 1989г. бил изгонен от страната.

Въпреки липсата на наложено наказание „лишаване от свобода“ ищецът бил фактически лишен от свобода около 3 години и шест месеца (42 месеца).

В затвора на остров Белене ищецът бил лишен от свобода в килия, при крайно деградиращи условия; липса на здравни и медицински грижи и помощ; лоша храна; лишен от контакт с близките си в началото. Бил принуден да полага тежък физически труд без заплащане.

След август 1986г. бил отведен от властите в с. Долна Рикса, където престоял до май 1988г. Въпреки че там не бил заключен в килия, ищецът бил под постоянно наблюдение на милицията и държавна сигурност, не можел да напуска селото и да контактува с близките си, нямал документи за самоличност. Предвид тежките ограничения и изолация, ищецът счита, че и в този период е бил лишен от свобода по смисъла на чл.5 от ЕКЗПЧОС.

1

През май 1989г. той и семейството му били експулсирани – властите им връчили задгранични паспорти с изходни визи за Австрия и им наредили в рамките на 24 часа да напуснат страната.

След промяната в държавната власт през 1989г. семейството научило, че започва процес за разследване и предаване на съд на виновниците за т.нар.

„възродителен процес“. През 1996г. група от 94 души подали жалба го Главния прокурор, с която искали започване на наказателно производство, вкл. обезщетения да имуществени и неимуществени вреди, но така и не получили отговор. На 01.04.1997г. от името на пострадалите е внЕ.о отново искане по същия въпрос в Главна прокуратура, заедно с 3 папки документи и материали, с входящ номер 3070 от 01.04.1997г. от регистратурата на Главна прокуратура, а след това на 18.09.1997г. е внЕ.о аналогично оплакване от името на пострадалите в Прокуратурата на въоръжените сили, но и на двете никой не е получил отговор или друго уведомление. Счита, че като не е отговаряла на подадените жалби и искания, Прокуратурата го е лишила, както всички други пострадали, от възможността не само да търси и получава информация за делото, но и да предяви претенции за обезвреда на причинените му с разследваните деяния вреди от произволното му лишаване от свобода, подлагането му на изтезания, жестоко, унизително и нечовешко отнасяне и наказание.

Заявява, че е разпитван като свидетел на 12.11.2001г. в Турция по съдебна поръчка и са му разяснени правата на пострадало лице по сл. дело 1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело №780-II/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №II-048/1999 по описа на ВОП-София. Сочи, че в материалноправен аспект е пострадал от деянията, предмет на разследването, защото с тях са му причинени имуществени и неимуществени вреди в лично качество.

На 11.01.2012г. 41-вото Народно събрание приело декларация, с която осъжда опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани и призова българското правосъдие и главния прокурор на Република България да направят необходимото за приключване на делото срещу виновниците за така наречения „Възродителен процес“. За периода от 01.01.2018г. до юли 2020г. са образувани 94 броя дела в Софийски градски съд по заявления по чл. 368 от НПК за ускоряване на сл. дело 1/1991г., ДП №II-048/1999 по описа на ВОП-София. За периода от 01.01.2018г. до юли 2020г. са издадени 78 броя определения, с които са определени мерки по чл. 369 от НПК за ускоряване и приключване на същото досъдебно производство. Въпреки това ВОП-София не е изпълнила нито едно от тях.

През октомври 2018г. е било издадено постановление от 04.10.2018г. за спиране на наказателното производство по ДП №II-048/1999г. по описа на Военноокръжна прокуратура София. С Определения от 13.11.2018г. по НЧХД №5047/2018г. и по НЧХД №5053/2018г. по описа на СГС производството по жалбата е прекратено, като преписката е върната на прокуратурата за 2 съобщаване и връчване на постановлението на всички пострадали, след което да бъде изпратено на съда за произнасяне по жалбата. Не били предприети ефективни мерки за изпълнение на определените от съда мерки по чл. 369 от НПК, нито на определенията от 13.11.2018г., с което наблюдаващият делото прокурор е създал пречки за осъществяване на съдебния контрол над постановлението му за спиране на делото от 04.10.2018г.

Ищецът поддържа, че е подавал молби до ВОП на основание чл. 75, ал.

3 от НПК за участие като пострадал в досъдебната фаза на процеса по ДП № II-048/1999г., както и други молби и сигнали, включително за премахване нивото на класификация на делото, за преквалифицирането на деянията и за привличане към отговорност и на други участници, които не са разследвани, но не е получава отговор от ответника.

Счита, че продължителността на производството е прекомерна и за нея липсва обективно и разумно оправдание. Необоснованото забавяне на делото по същество е равносилно на отказ на достъп до правосъдие и своеобразен отказ за извършване на разследването по ефективен начин.

Прекомерната продължителност на делото нарушава правото му по чл.

6§1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане и приключване на делото в разумен срок, на каквото има право с оглед на това, че е пряко пострадал от деянията, предмет на разследването. А резултатите от разследването и делото са решаващи за упражняването и защитата на гражданските му права. В резултат на нарушението ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, очакване и безпокойство за резултата от това производство; фрустрация от бавенето му; тревоги и страх, че същото се води формално; разочарование и загуба на доверие в институциите, правосъдието и справедливостта, усещане за липса на справедливост.

Приключването на забавеното дело е имало значение, защото в резултат на деянията, предмет на разследването, ищецът е бил лишен от свобода повече от 3 години без съд и присъда. Поради забавянето на делото той е бил лишен от възможността да потърси справедливо репариране на причинените му значителни имуществени и неимуществени вреди от престъпното деяние като граждански ищец, тъй като тази процесуална фигура се конституира едва на фазата на съдебното производство, до което не може да се достигне поради бездействието от страна на Прокуратурата. За реализирането правата на ищеца е било от решаващо значение установяването дали лишаването му от свобода и всички свързани с това изтезания, ограничения, лишения, нечовешко и унизително третиране, на които са били подложени той и семейството му, е било противоправно поведение, съставлява ли престъпление, от кои лица и как е извършено с оглед на реализиране на гражданската им отговорност на основание чл. 45 от ЗЗД, съответно тези лица какви позиции са заемали към кои държавни органи, респ. кои юридически лица са отговорни за техните деяния в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД.

Разследването по прекомерно забавеното наказателно производство има 3 безпрецедентно значение за установяване на всички релевантни обстоятелства за гражданската отговорност на лицата, преки извършители, подбудители и помагачи на деянията, предмет на разследване, респ. за отговорността за обезщетяване на вредите от техните престъпни деяния.

Изходът от наказателното производство е от решаващо значение, за да може ищецът надлежно да предявя иск за обезщетяване на вреди, причинени му с разследваните деяния.

Поддържа, че прокуратурата не му разрешава достъп до материалите по делото под предлог, че то е секретно. Това е и причината ищецът да не е предявил граждански иск още в досъдебната фаза /доколкото е имало период, в който процесуалният закон е допускал това/. Въпреки наличието на такава процесуална възможност, за ефективното упражняване на това право му е била необходима точна информация за трите имена на обвиняемия/обвиняемите, фактическата и правната квалификация на престъплението и пр., с която той не е разполагал, тъй като не са му предявявани никакви материали по делото.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди от нарушението по чл.

6§1 от ЕКЗПЧОС се оценяват на 120 000 лева.

На следващо място, сочи, че предвид прекомерното забавяне на досъдебното производство причинените му в периода 1984г. - 1988г. имуществени и неимуществени вреди са останали необезщетени.

Неимуществените вреди, причинени с произволното му лишаване от свобода в периода декември 1984г. – май 1988г. ищецът оценява на 1 260 000 лева (42 месеца по 30 000 лева на месец). Забавянето на делото има за пряка последица загубване на възможността за претендиране и получаване на обезщетение за вредите, причинени с разследваните деяния. Съгласно практиката на ЕСПЧ загубата на възможности, причинена с нарушение на права, защитени по ЕКПЧОС, включително от нарушението на чл. 6§1 и от неразумния срок, е основание за присъждане на обезщетение за това, като в повечето случаи заради изтеклото време е трудно да се определи точният размер на причинените от това имуществени вреди, поради което ЕСПЧ определя едно общо обезщетение, отчитайки и добавяйки значимостта на изгубените възможности. Ето защо счита, че загубената от него поради забавеното разглеждане на делото възможност за получаване на адекватно обезщетение за имуществените и неимуществените вреди от незаконното му лишаване от свобода, също трябва да се калкулира в обезщетението по чл.2б от ЗОДОВ.

Ето защо, претендира ответника да бъде осъден да му заплати следните суми: 1.1. сумата от 150 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 10.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща част от обезщетението за имуществени вреди, възлизащи общо на 1 260 000 лева, изразяващи се в загубата на възможностите за претендиране и получаване на обезщетение за неимуществените и имуществените вреди от противозаконното му лишаване от свобода в периода 1985г. – края на юни 4

1988г. във връзка и за реализирането на т.нар. възродителен процес; 1.2. сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 10.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

В уточнителна молба от 11.11.2022г. изрично заявява, че главен е искът по т.1.1., като иска по т.1.2 желае да бъде разгледан само, ако искът по т.1.1. бъде уважен. В условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен искът по т.1.1 и съответно – не бъде разгледан искът по т. 1.2, предявява искане, в съответствие с практиката на ЕСПЧ, за глобална оценка на неимуществените и имуществените вреди от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело 1/1991г., впоследствие преобразувано в сл. дело №780-II/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №II-048/1999 по описа на ВОП-София, ответникът да бъде осъден на основание чл.2б от ЗОДОВ да заплати общо обезщетение в размер на 270 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 10.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, което обезщетение да калкулира неимуществените вреди и остойностяване на имуществените такива от загубата на възможностите от бавенето на делото.

В едномесечния срок, визиран в чл. 131, ал. 1 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ПРОКУРАТУРАТА на Република България. Ответникът навежда изрично възражение за неоснователност на иска по т.1.1. поради погасяването му по давност. Претенция, основана на забавени действия на Прокуратурата, счита за недопустима. Процесното наказателно преследване е прекратено поради смъртта на единствения жив обвиняем по делото, а при прекратено производство абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл.2б от ЗОДОВ е изчерпана административна процедура за обезщетение за вреди по глава Трета - а от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.