Решение № 154 от 16.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Варна, 16.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100502003 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „И.Б.-В.“ ЕООД, ЕИК **********, срещу Решение №2869/29.07.2024г. по гр. дело №10707/2023г. на ВРС , 49-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от „И.-Б.В.“ ЕООД срещу „Е.П.П.“ АД, ЕИК**********, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 3782.40лв., представлаща стойност на реално потребена ел. енергия за периода от 01.7.2023г. до 30.7.2023г. в обект с клиентски №***********, находящ се в гр. Варна, кв. А., ул. „З.“ №**, за което задължение е издадена фактура №*********** от 14.8.2023г. от ответното дружество.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно, необосновано, постановено без отчитане на всички факти и доказателства по делото и при нарушения на материалния и на процесуалния закон. Отчетеното и фактурирано количество ел. енергия е било потребено за период от няколко месеца, а не само за месец юли 2023г., както е посочило и вещото лице. Така ответното дружество не е изпълнило задължението си за ежемесечен отчет и 1 фактуриране на потребената ел. енергия, а начисленото наведнъж количество енергия не е било консумирано през месец юли 2023г., както се посочва във фактурата. ВРС не е коментирал и издаденото от ответника след образуване на делото и представено по делото кредитно известие, доказващо грешка при начисляване на цялата ел. енергия само за един месец. Поради това се моли за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на предявения иск за недължимост на спорната сума, а в о.с.з. поддържа искането си, претендира и разноски пред въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата със съображения, поддържани и пред ВРС. Решението на РС счита за правилно и обосновано, за което излага съображения. Жалбата срещу решението счита за немотивирана и бланкетна, за което се позовава и на съдебна практика. Счита за доказани в случая предпоставките на вземането си за цената на доставена и реално потребена в обекта на ищеца ел. енергия за исковия период. Относно издаденото от ответника след образуване на делото кредитно известие сочи, че същото е било предмет на друго съдебно производство (по гр. дело №14413/2023г. на ВРС, прекратено), поради което не може да бъде обсъждано в настоящото производство. Моли за потвърждване на решението и за разноски пред ВОС, а в о.с.з. поддържа исканията си.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на „И.Б.-В. “ ЕООД, ЕИК **********, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните че ищецът не дължи на отв.

„Е.П.П.“ АД, ЕИК**********, сумата 3782.40лв., представлаща стойност на реално потребена ел. енергия за периода от 01.7.2023г. до 30.7.2023г. в обект с клиентски №***********, находящ се в гр. Варна, кв. А., ул. „З.“ №**, за което задължение е издадена фактура №*********** от 14.8.2023г. от ответното дружество.

Ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за обект в град Варна, кв.

А. ул. „З. №**“, който обект е в процес на строеж и в него няма живущи лица.

За ползване на ел. енергия е за разрешено и изградено временно ел. съоръжение (т.нар „времянка“), а редовна консумация за жилищни нужди няма. Поради това счита за невъзможно за 30 дни (за целия м. юли 2023г.) консумацията да била е над 10 000 кВт/ч, а цената на потребената ел. енергия да възлиза на фактурираното задължение от 3 782.40лв., като за предходните периоди сметката не е надвишавала 70-80лв. на месец. Счита, че начисленото количество не е било потребено през посочения месец, с оглед на което не подлежи и на заплащане. Моли за установяване на това и за присъждане на 2 разноски, а в о.с.з. поддържа искането си до съда.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва, че с ищеца са (били) в облигационни правоотношения по доставка на ел.енергия до посочения в исковата молба имот; не оспорва и че се касае до обект в процес на строеж (невъведена в експлоатация сграда без живущи лица в нея); не оспорва и начисляването на спорната стойност на ел. енергия, която поддържа за дължима като „консумирана ел. енергия за месец юли 2023г.“ в резултат на реален (редовен) отчет. В тази връзка сочи, че консумираната ел. енергия и мрежови услуги възлиза на 8 490 кВтч за първия подпериод и 2123 кВтч за втория подпериод, сборът от които възлиза на 10 613кВтч. Твърди, че СТИ на обекта е било в метрологична годност през спорния период, било е в класа си на точност и е отчитало ел. енергията в съответствие с установените изисквания. Изтъква, че макар сградата да е била в процес на строителство и да не е била обитавана, то съобразно спецификите на строителните дейности е възможно за м.07.2023г. да бъде консумирано начисленото количество ел.енергия. Фактурирането на задълженията е на база предоставени данни от мрежовия оператор „Е.С.“ АД съобразно нормата на чл.12, ал.1 от Договора за доставка на ел.енергия от ДПИ, както и съобразно нормите на ПТЕЕ. По същество счита, че има вземане за фактурираната сума на посоченото основание и моли за отхвърляне на отрицателния иск, както и за съдебни разноски. В о.с.з. поддържа позицията си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните и се потвърждава от приетите НА №** от 28.10.2021г. за делба на право на строеж, разрешение за строеж от 2021г., договор за присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа от 07.04.2022г., договор за доставка на ел. енергия от последна инстанция от 08.08.2022г., споразумение към договорите от 28.11.2022г. и други, че: ищецът „И.Б.-В.“ ЕООД е клиент „Е.П.П.“ АД, по договор за доставка на ел. енергия за стопански нужди, по който ответникът има качество на доставчик от последна инстанция; по него на абоната е разкрита партида с кл.

№*********** и зачислен аб. №*****************, относно обект в град Варна, кв. „А.“, ул. „З.“ № 36; че обектът е в процес на строеж, не е въведен в експлоатация, за него е издадено само разрешение за временно ел. съоръжение (т.нар „времянка“), там не живеят хора и в него не се консумира ел. енергия за жилищни нужди.

С приетата по делото фактура №***********/14.08.2023г., издадена от „Е.П.П.“ АД, е оформена претенцията на ответното дружество към ищцовото за сумата от 3 782.40лв., с основание „електрическа енергия за месец юли 2023г." с падеж на 24.08.2023г.

Няма спор, че сумата не е платена и се претендира от ответника.

Видно от приетата справка за потребление за обект с кл. №***********, издадена от ответника на 29.08.2023г., за периода от м.04.2023г. до м.06.2024г.

3 има начислена консумация от едва 21 kWh в началото на м. април, след което липсват начисленя до м.07.2023г., когато са отразени спорните 10 613 kWh.

Приложено е по делото кредитно известие от 14.09.2023г. към фактурата за ел. енегия за обекта на ищеца от 14.08.2023г. на стойност 1 862.18лв.

От заключението по приетата първа СТЕ пред ВРС, което съдът цени като обективно, съвкупно със със заключението и по допълнителната СТЕ, се изяснява, че потреблението в обекта на ищеца за периода от м.07.2022г. до 30.07.2023г. (за една година назад) възлиза на 11 823 kWh, а максималното количество ел. енергия, която може да се потреби за м.07.2023г., предвид вида на захранването (временно такова с токоограничители до 25 А), е едва 4 079 kWh. Поради това фактурираното количество ел. енегия в размер на 10 613 kWh е невъзможно да бъде потребено за един месец. На практика СТИ не е било отчитано в предходните месеци, поради което се е натрупало общо количество доставена енергия, включващо минали периоди на консумация.

От заключението по приетата допълнителна СТЕ пред ВРС, което съдът цени като обективно и обосновано, се потвърждава, че записаното количество ел. енергия във фактурата за м.07.2023г., не е било потребено през въпросния месец, а вероятно за последните месеци. СТИ е било метрологично годно, при което отчетеното количество ел. енергия е било в резултат реална консумация, но тъй като през предходните месеци същата не е била отчитана (изобщо през месеци май и юни на 2023г.), то основната част от тази консумация е била за предишни периоди, а не за м.07.2023г.

В о.с.з. вещото лице потвърждава, че поради липса на какъвто и да било отчет на електромера през предишните два месеца, през месец юли 2023г. са били натрупани показания за три месеца наведнъж. Технически е невъзможно количеството енергия за м.07.2023г. да е било потребено през този един месец.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на настоящото производство е иск относно не/дължимостта на начислени от ответника суми за стойността на реално доставена и потребена в обекта на потребителя през процесния период ел. енергия и на съпътстващите доставката услуги. Този предмет произтича както от издадената фактура, която обективира претенцията на ответното дружество за исковата сума с основание „електрическа енергия за месец юли 2023г.“, така и от твърденията в отговора, че вземането е за консумирана ел.енергия за месец юли 2023г.

От горното следва, че съобразно чл.154, ал.1 от ГПК ответникът дължи пълно и главно доказване на: съществуването на твърдяната облигационна връзка между страните (за доставка и продажба на ел. енергия), по която той е имал соченото качество (доставчик на ел. енергия от последна инстанция, респ. „продавач“ на такава), а ищецът е бил потребител; че в изпълнение на своите задължения дружеството е доставило до обекта на абоната, респективно той е потребил реално, твърдяното количество ел. енергия през процесния период; че срещу това има парично вземане от потребителя в търсения размер.

4

По делото няма спор и се установи от събраните доказателства, че към 2023г. страните по делото са били в облигационни правоотношения по доставка на ел.енергия до посочения в исковата молба присъединен обект на ищеца, а ответникът е имал качеството на доставчик от последна инстанция (ДПИ), с което и първата предпоставка на спорното право е налице.

Както обаче се обясни предоставянето в полза на абоната на соченото количество ел. енергия на твърдяната стойност през процесния период, както и корелативното задължение на последния за заплащането му, изрично оспорени от потребителя, следва да бъдат пълно и главно доказани от кредитора за цената на осн. чл.154, ал.1 от ГПК. Противното – да се приеме, че доставчикът на услугите за потребление не дължи доказване, че реално ги е предоставил на съконтрагента си през исковия период, колидира с принципите на конекситета при двустранната облигационна връзка и би задължил всеки потребител да плаща произволни суми, само защото доставчиците са ги описали в изготвени едностранно от тях справки и фактури, което не може да бъде споделено.

В настоящия случай се изясни, че собственият и присъединен към ел. мрежата обект на ищеца е в процес на строеж, за него е издадено единствено разрешение за временно ел. съоръжение и в него не се консумира ел. енергия за жилищни нужди. В съответствие с това от заключението по първата СТЕ се установи, че максималното количество ел. енергия, която може да се потреби за един месец, предвид вида на захранването (временно с токоограничители до 25 А), е едва 4 079 kWh. Поради това фактурираното количество ел. енегия от 10 613 kWh е невъзможно да бъде консумирано за един месец, в т.ч. за месец юли 2023г., което е достатъчно за отричане вземането на ответника за реално потребление именно през този месец. В потвърждение на това от заключението по допълнителната СТЕ се изясни, че начисленото количество ел. енергия за м.07.2023г., не е било потребено през този месец, най-малко защото през през месеците май и юни 2023г. изобщо не е имало отчет на СТИ от ответното дружество. Така най-вероятно основната част от консумацията е била за други (предходни) периоди, а съвсем не за м.07.2023г. Дружествотодоставчик обаче не може едностранно да си избира за кои месеци да извършва отчет и за кои не, респ. за кои периоди да фактурира задължения на потребителите и за кои не, защото това би съставлявало съществено нарушение на договорните му задължения (чл.12, ал.1 от договора за доставка на ел. енергия, съгласно който ДПИ фактурира ежемесечно до 15-то число отчетените и измерените стойности именно за съответния месец), от което нарушение ДПИ не може да реализира права. Обратно – върху потребителя, без значение битов или стопански, би се възложила значителна фискална тежест, подлежаща на заплащане в кратките срокове до падежа (чл.16 от договора – едва пет дни от фактурата), което също не е допустимо.