Решение № 16 от 03.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Пловдив, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Ст.К.Черешарова като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело № 20225000600010 по описа за 2022 година Производство по чл.34 вр.чл.20 от ЗПИИРКОРНФС.

Постъпила е жалба от адв.Н.Т. като пълномощник на засегнатото лице Б.Г.И.. против решение № 166/ 26.11.2021г., постановено по ЧНД № 1590/2021г. по описа на Окръжен съд– Пловдив, с което е било признато и изпратено за изпълнение Решение на съдебен орган В., постановено на 30.04.2018г., с което му е била наложена финансова санкция общо в размер на 350 GBP за нарушение на раздел 144А от Закона за движение по пътищата от 1988 г. и Списък 2 към Закона за нарушителите на правилата за движение по пътищата от 1988 г. – за това, че на негово име е било регистрирано превозно средство **** на 19.10.2017г. в Д., съгласно Закона за акцизите и регистрацията на превозни средства от 1994г., което не отговаряло на застрахователните изисквания на раздел 144А от Закона за движение по пътищата от 1988 г. – с левова равностойност 762,17лв.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради което се иска отмяната му и отказване изпълнението на посочената финансова санкция.

Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив жалбата е неоснователна.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени налице ли са предпоставките за признаване и допускане изпълнение 1 на решението за налагане на финансова санкция, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

За да признае и допусне изпълнение на посоченото решение за налагане на финансова санкция, окръжният съд е преценил, че са налице всички положителни предпоставки на

ЗПИИРКОРНФС, включително, че засегнатото лице Б.Г.И.. е било призовано лично за датата и мястото на съдебния процес. Действително, в Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е отбелязано, че лицето е било призовано лично на 19.02.2018г., но не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението. В производството пред първата инстанция е била изискана справка от ОД на МВР- Пловдив, сектор „ Български документи за самоличност“ за задграничните пътувания на Б.Г.И.. за периода от 01.10.2017г. до 31.12.2018г., от която става ясно, че последно е влезнал в РБ на 31.01.2018г. и след това няма данни да е напускал страната.

Това означава, че няма как към 19.02.2018г. да е бил призован лично за съдебния процес, тъй като по това време не се е намирал на територията на Обединеното кралство, а приетата от съда възможност да е бил призован по друг начин- напр.чрез куриерски или пощенски способи е само предположение или вероятност, без доказателствена обезпеченост по делото.

На същата страница от обжалваното решение се съдържа още една вероятност- че на 19.10.2017г.- датата на деянието, за което е наложена финансовата санкция, Б.И. не е бил в Д., но автомобилът се е намирал във В. и е имал задължение за плащане на застраховката му “…с голяма степен на вероятност, може да се направи извод…“. В този смисъл е резонно отразеното в жалбата твърдение, че съдът трябва да основава решенията си само въз основа на събраните и проверени по делото доказателства, а не на предположения, вероятности, съмнения или хипотези. При това положение въззивната инстанция счита, че са налице предпоставките на чл.35 т.10 от ЗПИИРКОРНФС, при които съдът може да откаже да признае и допусне изпълнение на процесната финансова санкция, тъй като лицето не се е явило лично на съдебния процес и не са изпълнени някои от условията на б.а, б.б или б.в на посочената разпоредба, за което съдът е изискал, но не е постъпила допълнителна информация от издаващата държава.

Следващото наведено в жалбата основание за отказа да се признае и изпълни финансовата санкция е за изтекла погасителна давност на глобата съобразно българското законодателство. Става въпрос именно за погасителна давност по българския закон, при което не се изпълнява решението, а не съгласно английското законодателство, както е приел съда въз основа на изисканата справка- че няма давностни срокове за изпълнението на въпросното съдебно решение на Магистратския съд в Б., постановено на 30.04.2018г. Според разпоредбата на чл.35 т.3 от ЗПИИРКОРНФС, освен изтичане на давността по българското законодателство, е необходима и втора 2 кумулативна предпоставка да се откаже признаването и изпълнението на санкцията, а именно решението да се отнася за деяние, подсъдно на български съд, каквато хипотеза не е налице. Следователно, това алтернативно искане на защитата за отказ да се признае и допусне изпълнение на финансовата санкция, се явява неоснователно. Изпълнение следва да се откаже заради коментираното по-горе нарушаване на правото на защита на засегнатото лице в съдебния процес, за който не е било лично призовано, предвид на изложените съображения и отразеното в удостоверението, че не се е явило лично на съдебния процес, на основание чл.35 т.10 от ЗПИИРКОРНФС.

Мотивиран от горното, ПАС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 166/ 26.11.2021г., постановено по ЧНД № 1590/2021г. по описа на Окръжен съд– Пловдив като на основание чл.35 т.10 от ЗПИИРКОРНФС ОТКАЗВА да признае и допусне изпълнение на Решение на съдебен орган В., постановено на 30.04.2018г. с което на засегнатото лице Б.Г.И.. е била наложена финансова санкция общо в размер на 350 GBP за нарушение на раздел 144А от Закона за движение по пътищата от 1988 г. и Списък 2 към Закона за нарушителите на правилата за движение по пътищата от 1988 г. – за това, че на негово име е било регистрирано превозно средство **** на 19.10.2017г. в Д., съгласно Закона за акцизите и регистрацията на превозни средства от 1994г., което не отговаряло на застрахователните изисквания на раздел 144А от Закона за движение по пътищата от 1988 г. – с левова равностойност 762,17лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3