Решение № 1 от 03.01.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№1 гр. С., 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Нина Б. Кънчева в присъствието на прокурора М. Р. Р. като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232200600561 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивна жалба от адв. С. С. от АК – С., в качеството й на защитник на подсъдимия В. М. В., срещу присъда № 98/08.06.2023 г. постановена по нохд № 1190/2022 г. по описа на Районен съд – С..

С атакуваната присъда подсъдимият В. М. Ваилев е признат за виновен в това, че на 29.07.2021 г. в гр.К., общ.С., на ул.”И. В.”, между кръстовищата с ул.“В.“ и ул.“К. и М.“, причинил на И. Ж. И. - 39 години от гр.К. средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на голямопищялната и малкопищялната кости на дясната подбедрица, като е причинено „трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник”, поради което и на основание чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.54 от НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

По отношение на веществените доказателства по делото, а именно: камък с правоъгълна форма - поставен в найлонов плик и запечатан с лепенка № Г 0720, квадратна цяла тротоарна плоча - поставена в чувал и запечатана с лепенка № 0721 и парчета от тротоарна плоча – 2 броя, поставени в хартиен плик и запечатани е лепенка № Г 0722 е постановено да се отнемат в полза на държавата като същите следва да останат по делото до 1 изтичане на сроковете за тяхното унищожаване.

Подсъдимият В. М. В. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 2019,20 лв. в полза на бюджета на Държавата по сметка на ОД на МВР - С..

Подсъдимият В. М. В. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 260,00 лв. възнаграждение на вещите лица в полза на Държавата по сметка на Районен съд - С..

Подсъдимият В. М. В. е осъден да заплати на И. Ж. И. сумата от 800,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото въззивно производство, депозирана от подсъдимия чрез упълномощения му защитник в установения от закона срок, се изразява несъгласие с така постановения съдебен акт, който се определя като незаконосъобразен, необоснован и неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Заявява се, че не е било установено по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият е нанесъл умишлено удар с камък по крака на пострадалия и му е причинил телесното увреждане. В тази връзка се сочи, че по делото няма свидетели - очевидци, а е установено, че пострадалият е стрелял с газов пистолет по подсъдимия и последният, за да се предпази, е хвърлил камък по него, скрит зад пазарска маса и без да вижда къде хвърля камъка, като нито се е целил в пострадалия, още по-малко в крака му и ако въобще е уцелен е случайно. Настоява се за отмяна на присъдата във обжалваните й части и за оправдаване на подсъдимия, както и за присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Впоследствие е депозирано допълнение към въззивната жалба, в което се навеждат конкретни съображения и възражения в подкрепа на оплакванията за неправилност на атакуваната присъда. Като се поддържат доводите в първоначалната жалба за липса на свидетели – очевидци, както и за това, че подсъдимият е хвърлил камък по посока на пострадалия за да се защити, без да е имал намерение да го увреди, в допълнението се заявява, че всъщност очевидец на инцидента в действителност е имало – малолетно дете, което не е била издирено и съответно разпитано. Обръща се внимание на факта, че е налице противоречие между твърденията на подсъдимия и пострадалия, като неоснователно не са били кредитирани обясненията на подсъдимия, въпреки тяхната по-голяма според защитата достоверност. Изразява се несъгласие с безкритичното от страна на съда възприемане на твърденията на пострадалия, като се навеждат доводи, с които неговите показания се определят като противоречиви и недостоверни. В тази връзка се сочи, че пострадалия не обяснява безпротиворечиво първо защо е спрял с колата си и е бил на мястото на инцидента т.е. причината за срещата между двамата, доколкото най-напред е заявил, че подсъдимият му свирнал да спре и го видял на огледалата и спрял да говори и в този смисъл се изразява недоумение защо тогава подсъдимия ще го мери с камък или плочка. Коментира се и последващата теза на пострадалия, че е спрял за да си търси някакви пари, които подсъдимият му е дължал, но се сочи, че пари на заем подсъдимият не е взимал от пострадалия И., а напротив - ставало въпрос за пари, които пострадалият е искал от 2 подсъдимия, защото считал, че следва за свършена работа да му се плати повече от това, което е получил и това е действителната причина той да се саморазправя с подсъдимия и именно за това е възникнал инцидента между тях. Твърди се, че слизайки от колата си с пистолет в ръка пострадалият е започнал да вика и да се заканва на подсъдимия, който след изстрелите се е скрил зад първото възможно нещо до него - пазарски маси. Акцентира се върху това, че в показанията на пострадалия не било изяснено от коя страна в колата му е бил газовия пистолет и как се е отзовал в ръцете на пострадалия, когато той вече е с пострадал крак, как е взел пистолета за да стреля по подсъдимия, при положение, че според самия пострадал той вече е бил ударен и паднал на земята, как е стрелял с газовия пистолет от земята, въпреки че положението му на земята, описано от него самия, не му дава тази възможност да се придвижи до вратата на колата си за да вземе пистолета. Твърди се, че по делото безспорно е установено, че подсъдимият се е скрил зад пазарски маси до магазин в гр.К. след като по него е стреляно и оттам без да гледа накъде е замерил с камък, който е бил подложка на крак на масата, зад която се е скрил. Изразява се несъгласие с решението на съда да не приеме версията му, че се пазил от стрелбата и се е самозащитавал спрямо отправено към него нападение с пистолет, като не е знаел първоначално,ч е е газов. Сочи се, че съдът е кредитирал заключението на тройната експертиза на лекари от П., които обаче не са извършили преглед на пострадалия и е извършена във времето доста по-късно. Заявява се, че според заключението на тази експертиза счупването може да стане както при стъпване и усукване на крака, така и е възможно след удар с камък - в случая със част от тротоарна плочка с размери 20 см/20 см. Възразява се, че в тази експертиза не участва специалист съдебен лекар, който да установи механизма на настъпване на счупването, доколкото при първоначалната експертиза, извършена от съдебен медик и специалист ортопед от гр.С., вещите лица подробно са се запознали непосредствено след инцидента със счупването на крака на пострадалия и са дали заключение, че счупването е в следствие на усукване на крака при стъпване и слизане от колата на пострадалия, а не от удар с камък. Обръща се внимание, че са налице две различни заключения, като при това дори в тройната експертиза е записано, че е възможно, но не и че безспорно счупването на крака на пострадалия да се получи след удар с камък. По отношение на останалите свидетели се сочи, че те се са присъствали и не могат да кажат нищо относно причините за инцидента и механизма на счупването на крайника на пострадалия, а възпроизвеждат версиите на пострадалия респ. на подсъдимия. С оглед на това се обосновава теза, че пострадалият И. е пострадал по друга причина, а не в резултат на удар умишлено нанесен и целенасочен към крака му от подсъдимия т.е. че липсва умисъл за причиняване на телесното увреждане, а е налице самоотбрана, ако въобще бъзе преценено, че механизма на счупване на крака на подсъдимия е от удар с камък /част от плочка/. Въз основа на това се настоява за отмяна на присъдата на Районен съд - С. като неправилна и незаконосъобразна и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Претендират се и направените разноски.

В с.з. пред въззивния съд подс. В. М. В., редовно призован, се явява лично и с 3 упълномощения си защитник. Последният заявява, че поддържа така депозираната жалба на посочените в нея основания, които възпроизвежда пред окръжния съд и моли за нейното уважаване – за отмяна на осъдителната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите срещу него обвинения. Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанциония съд.

Частният обвинител И. Ж. И., редовно призован, не се явява лично. Вместо него се явява упълномощения му повереник, който заявява, че е доволен от присъдата и моли същата да бъде потвърдена. Оспорва основателността на депозираната от защитника на подсъдимия въззивна жалба и поддържа доводите си за доказаност на обвинението и за съставомерност на деянието.

Представителят на Окръжна прокуратура - С., заявява, че намира жалбата за неоснователна и предлага същата да бъде оставена без уважение. По отношение на присъдата дава заключение, че същата е правилна и законосъобразна, повдигнатото обвинение – доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, а наложеното наказание – справедливо.

С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в съдебното заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали, включително и събраните в тази инстанция и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.

314, ал. 1 от НПК намери жалбата на защитника на подсъдимия за неоснователна.

Първоинстанционният съд, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и техния анализ е приел установената фактическа обстановка, която е обективирана в мотивите към присъдата. Съгласно тези мотиви за установено от фактическа страна е прието следното:

Подсъдимият В. М. В. и пострадалият И. Ж. И. живеели в гр.К. и се познавали добре помежду си. Отношенията между тях били влошени, поради неуредени парични взаимоотношения.

На 29.07.2021 г., около 20.30 часа, в гр. К. свид. И. И. се придвижвал с личния си автомобил марка „Опел Астра“ с peг. № *** по ул.”И. В.”. В същото време по тротоара на намиращото се в района училище се движил подс. В. В., който забелязал свид. И. и му изсвирил с уста за да го спре. Свид. И. чул това и спрял автомобила, тъй като видял в страничното огледало, че това е подс. В. .

Свид. И. решил да говори с него и да си поиска парите, затова извикал към него като го попитал кога ще му ги върне. Подсъдимият чул въпроса, но го напсувал и му казал да забрави за парите защото няма да ги види вече. Това ядосало свид. И. и той слязъл от автомобила и тръгнал към подсъдимия като му казал да престане да го обижда. Казал му да влезе в колата и да се разберат, за да не ги чуват хората. Подс. В. не се съгласил, а взел един 4 камък от земята и го хвърлил към свид. И.. Последният отскочил и не бил улучен, но подсъдимият опитал да го удари още няколко пъти с малки камъни.

Тогава свид. И. решил да вземе газовия си пистолет от колата за самозащита. Той се обърнал с гръб към подсъдимия, пресегнал се през предния десен прозорец на автомобила и взел оръжието. През това време подсъдимият се скрил зад намиращата се в близост барака за продажба на зеленчуци и въпреки,че виждал оръжието продължил да хвърля малки камъни срещу свид. И.. В един момент подс. В. взел от земята парче от тротоарна плоча и замерил с него към свид. И. но не го улучил. След това взел второ парче и отново го хвърлил към свид. И.. Последният не могъл да се предпази и парчето тротоарна плоча го ударило в предната част на десния долен крайник в областта между коляното и глезена.