Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260104 от 25.03.2022, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 5582/2020
Вид
Решение № 260104
Подписан
25.03.2022
В сила
21.04.2022
Състав
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 31 · Закон за пътищата
  • § 1 · Закон за пътищата
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260104 / 25.3.2022г. гр. Перник, 25.03.2022 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 5582 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на В.П.И., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния й представител – адв. Г.М.,***, с БУЛСТАТ: *********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – телесни увреждания, болки, страдания и неудобство, както и сумата от 992 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицински консумативи и закупуване на очила, причинени от инцидент – спъване и падане върху пешеходна зона, настъпил на 08.01.2018 г. в гр. Перник, на ул. Търговска откъм страната й между номера 34 и 36, ведно със законната лихва върху така претендираните суми, считано от датата на увреждането – 08.01.2018 г., до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че на 08.01.2018 г. около 11.00 часа В.И. *** откъм страната на № 34 и № 36 в посока към съдебната палата в града. Уточнява се, че времето било нормално за сезона, като нямало заледявания и натрупал сняг. Като минавала покрай магазин „Севделина“ на ул. Търговска обаче ищцата изведнъж се спънала в неравност на улицата, породена от издадени нагоре плочки от уличната настилка като паднала по очи на земята. Допълва се, че ищцата носела покупки и дамска чанта в ръцете си, поради което не могла да се предпази с ръце при падането и се ударила силно в областта на главата.

Вследствие на падането ищцата счупила очилата си, а горната й дентална протеза се счупила в устатата й като причинила наранявания в устната кухина и започнало да й тече кръв от носа и устатата. Доколкото след падането ищцата изпаднала в безпомощно състояние на помощ й се притекли лица от близките магазини.

Била извикана линейка като ищцата била откарана в МБАЛ „Рахила Ангелова“ гр. Перник, където престояла около два часа за процедури по спиране на кръвотечението след което била изписана. Впоследствие на пострадала бил извършен преглед от специалист УНГ, който установил фрактура на носните кости в дясна половина на носа. След преглед при стоматолог били установени разкъсно контузна рана на лигавицата на долната и горната устна, както и хематоми на двете устни. От падането ищцата получила и множество охлузвания по лицето и в частност околоочната област, както и между трети и четвърти пръст на дясна ръка.

Излагат се подробни доводи, че след инцидента ищцата изпитвала затруднено дишане в продължение на около 4 месеца, като към момента това състояние продължавало, когато същата е в легнало положение. Освен това ищцата получила траен козметичен дефект в областта на носа, а синините по лицето й били видими в продължение на три месеца след случилото се. Твърди се, че ищцата имала затруднения с храненето поради вътрешните наранявания на устната кухина като в продължение на два месеца приемала само течности/течни и/или меки храни, а към настоящия момент все още не можела да се храни пълноценно, заради счупените протези. Възстановителният период според ищцата продължил около 4 месеца, през които същата си стояла вкъщи като ползвала различни болко успокойтелни средства.

В тази връзка ищцата счита, че претърпяла множество неимуществени вреди, които се намират в пряка връзка с процесния описан по-горе инцидент – болки, страдания, неудобства, диагностика с рентген, прием на лекарства, дискомфорт. Освен това ищцата продължавала да изпитва затруднения и към момента като се притеснявала от козметичния дефект на носи си.

По тези съображения ищцата счита, че настъпилите промени в здравословното и психическото й състояние вследствие на падането са й причинили имуществени и неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване от страна на ответника. Излагат се подробни доводи, че именно последният следва да отговаря за поддръжката на тротоарната настилка на мястото на инцидента, като злополуката е причинена именно поради ненадлежно изпълнение на това задължение.

Представени са фактури за медицински консумативи и медицинска документация.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, в който предявените искове се оспорват като недопустими евентуално изцяло по основание и размер.

В тази връзка на първо място се твърди, че липсва основание за ангажиране на отговорността на ответника за претърпените вреди, доколкото липсвали доказателства за увреждане и причинна връзка. Признава се, че общината е собственик на пътната настилка на ул.

Търговска, където се твърди да е настъпил инцидентът. Твърди се обаче, че пътната настилка е ремонтирана по проект „Зелена и достъпна градска среда“, финансиран по оперативна програма „Регионално развитие“.

На следващо място се излагат подробни доводи, че размерът на претендираните неимуществени вреди е прекалено завишен и не кореспондира на принципа на чл. 52 от ЗЗД предвид претърпените болки и страдания. Поддържа се и че претендираните имуществени вреди също се явяват недоказани.

Твърди се, че липсва причинно следствена връзка между описаното от ищцата падане и претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди. Оспорват се твърденията за претърпените болки и страдания, както и продължителността на възстановителния период. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като се твърди, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредите и размера им.

В насроченото по делото първо съдебно заседание на 15.02.2021 г. процесуалният представител на ищцата адв. М. е уведомил съда, че ищцата е починала, поради което и с протоколно определение производството по делото е спряно. В тази връзка е и представено удостоверение за наследници на В.П.И., видно от което същата е починала на 23.10.2020 г. /три дни след подаване на исковата молба, депозирана на 20.10.2020 г./. Предвид това съдът е предприел действия по издирване на нейните двама наследници съгласно удостоверението – А.И.В., с ЕГН: ********** и А.И.В., с ЕГН: **********. От страна на лицето А.И.В., с ЕГН:

********** чрез адв. М. е постъпила писмена молба от

12.04.2021 г., че желае да встъпи в делото като ищец на мястото на покойната си майка.

От страна на другия син на В.П.И., а именно лицето А.И.В., с ЕГН: ********** /продължително издирван от съда като в крайна сметка съдебните книжа са му връчени по месторабота/ обаче в дадения от съда срок и независимо от съответни указания, дадени с разпореждане № 267161/16.04.2021 г./ не е постъпило искане да бъде конституиран като ищец вместо майка му.

Поради това и с определение № 273640/21.09.2021 г. производството по делото е възобновено, лицето А.И.В., с ЕГН: ********** е конституиран като ищец на мястото на първоначалния такъв В.П.И., но съобразно квотата си в наследството на поледната т.е. за ½ част от процесните суми, а именно: 7500 лева обезщетение за неимуществени вреди и 496 лева обезщетение за имуществени вреди. За останалата ½ част от сумите, съответни на наследствения дял на А.И.В. производството по делото е прекратено с влязло в сила определение.

По делото са изготвени комплексна съдебно-медицинска /КСМЕ/ и съдебно-медицинска експертиза.

Разпитан е и един свидетел.

В съдебно заседание, проведено на 07.03.2022 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете в пълен размер.

Процесуалният представител на ответната община счита исковете за недоказани по основание, евентуално по размер, поради което иска същите да бъдат отхвърлени изцяло или частично.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От показанията на свидетеля Б.М.С. се установява, че познава В.И. от 70-те години, когато след престои в болница семействата им се сприятелили. В.И. починала през октомври 2020 г. като преди да почине водела активен начин на живот.

На следващо място свидетелката разказва, че през януари 2018 г. В.И. претърпяла инцидент. Разказва, че двете отишли да си вземат пенсиите, след това напазарували и на ул. Търговска, в гр. Перник се разделили като В.И. тръгнала в посока към сградата на съдебната палата, а свидетелката към ул. Батенберг. В следващия момент обаче свидетелката чула вик зад гърба си и се обърнала. Тогава свидетелката възприела пострадалата И. на земята, обляна в кръв като очилата й били паднали. Според свидетелката настилката била суха за сезона като нямало и сняг. Уточнява и че не е видяла самото спъване и падане на приятелката си, но я възприела веднага след това на земята.

Свидетелката разказва, че пострадалата държала в ръце багажа си от пазара, не била в безсъзнание, говорела, но била цялата в кръв. Предвид станалото хора от близките магазини се притекли на помощ като извикали линейка, която отвела пострадалата в болница. Свидетелката от своя страна се прибрала да остави багажа си и след това посетила В. И. в бърза помощ. Там свидетелката възприела обезобразеното и насинено лице на приятелката си, като видяла и че й направили изследвания и снимки. Още същия ден обаче пострадалата била освободена за лечение у дома като от болницата я прибрал синът й. Според свидетелката пострадалата вървяла нормално макар и придържана от сина си.

На следващо място свидетелката твърди, че се чувала с

В. И. по телефона и след инцидента, като последната й споделила, че имала счупване на носа, а освен това били счупени и протезата и очилата й.

Свидетелката разказва, че дълго време пострадалата имала синини по лицето, налагало й се да се храни само с мека храна, като имала затруднения в храненето. Освен това пиела лекарства за кръвно налягане и болкоуспояващи в продължение на месец и нещо след инцидента. Дълго време след падането пострадалата ползвала и мазила и кремове за синините и раните. Постепенно лицето на пострадалата се възстановила и тя започнала да излиза и да се разхожда нормално. Според свидетелката пострадалата никога не й се е оплаквала да има проблеми с главата или вестибуларния апарат.

Относно инцидента пострадалата споделила със свидетелката, че се е спънала в повдигната плочка на пода, като свидетелката също възприела неравността на терена. При падането пострадалата счупила очилата си, както и едната си протеза, а другата била изгубена. Вследствие на инцидента свидетелката поддържа, че пострадалата имала проблем с дишането и храненето като й се наложило около две седмици да се храни с попара. Проблемът с дишането през носа останал на пострадалата до смъртта й като според свидетелката се изразявал в подсмърчане. Според свидетелката обаче пострадалата починала от заболяване, което нямало общо с инцидента.

Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните свидетелски показания, доколкото изнесените от свидетелката твърдения са ясни, последователни и еднопосочни, не са оспорени от страна на процесуалния представител на ответника, а кореспондират и на останалите представени по делото доказателства, като не са налице основания за поставяне под съмнение на тяхната достоверност. Освен това свидетелката е възприела и положението на пострадалата непосредствено след падането като познава и мястото, където е настъпил инцидентът. В тази връзка и съдът намира, че следва да цени всички ангажирани гласни доказателства при формиране на правните си изводи по делото.

По делото е представена медицинска документация – лист за преглед на пациент от 08.01.2018 г., искане за образна диагностика от 08.01.2018 г. и допълнителен лист за преглед на пациент от 08.01.2018 г., от които се установява, че при пострадалата е налице контузия на носа след падане с охлузване на гърба на носа, който е леко оточен и болезнен при палпация. Не е налице загуба на съзнание, гадене или повръщане, но се установява малък хематом между 3 и 4 пръст на дясна ръка, който не води до затруднения в движението.