Определение № 266 от 09.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 266 гр. П., 09.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Александър Люб. Александров

Димитър Б. Бишуров като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно частно наказателно дело № 20255200600442 по описа за 2025 година Производството е по глава ХХІІ от НПК.

С протоколно определение № 379 от 20.03.2025 г., постановено по НЧХД № 1557/2024 г съдебен състав при РС Пазарджик на основание чл. 289, ал.1 вр. чл. 4, § 1 от Протокол № 7, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК е прекратил производството по делото и е осъдил В.Г.Н., с ЕГН ********** за заплати на Я. Й. Й., ЕГН ********** сторените от последната съдебно-деловодни разноски в размер на 800 лева.

Срещу определението е постъпила частна жалба от В.Н. чрез адв. М.П. с оплакване за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.

В жалбата са изложени доводи, обосноваващи извод за незаконосъобразност на протеклото административнонаказателно производство и в частност на издаденото наказателно постановление.

Наведени са и съображения за неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд за характера на производството пред административния орган като наказателно такова, включително и относно характера и естеството на нарушението и засегнатите с него различни по вид обществени отношения.

Обосновава се извод за прекомерност на присъдените разноски, предвид което се иска същите да бъдат намалени.

Иска се да бъде отменено обжалваното определение, както и бъде продължено наказателното производство от момента на неговото прекратяване. Моли се също, в случай, че се приеме, че са налице основание за спиране на производството до разрешаване на въпросите относно възобновяване на административнонаказателната преписка, окръжният съд да постанови спиране на делото до влизане в сила на решението на административния съд.

1

Срещу частната жалба е депозирано възражение от Я. Й. Й. чрез адв. Е.

П., в което са развити съображения за нейната неоснователност.

Пазарджишкият окръжен съд, след като се запозна с приложените по делото материали и с изложените в частната жалба доводи и след като провери атакуваното определение, прие че жалбата се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С обжалвания съдебен акт районният съд е намерил, че производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 289, ал.1 вр. чл. 4, § 1 от Протокол № 7, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като в разглежданата хипотеза отговорността на дееца не може да бъде ангажирана в две отделни процедури и при конкуренция на двата вида отговорности/административна и наказателна/, а деецът следва да понесе само едната, по отношение на която съответното производство е приключило първо по време с влязъл в сила акт.

Изводите в определението на РС–Пазарджик са обусловени от установената по делото фактология и се споделят от въззивния съд. В конкретиката на настоящия случай се установява, че деянието, по повод на което е образувано производството от частен характер пред първоинстанционния съд е извършено на 23.06.2024 г. Спрямо подсъдимата и за същото деяние е съставен АУАН № ***** от служител при РУ на МВР Септември като въз основа на така съставеният акт е издадено НП № ***** на зам. кмета на общ.Септември , въз основа на което подсъдимата Я. Й. е наказана с глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 36 от Наредбата за поддържане и осигуряване на обществения ред в общ.Септември , а именно за това, че на 23.07.24г., около 9,40 часа, в с.К., на ул.“****“ ***, е влязла в спор с лицето В.Г.Н. от гр. П. ул. “*****“ ***, която се изразява в ********* и отправяне на **** към същата.

Видно от представените материали, НП е редовно връчено на подсъдимата, същото не е обжалвано от нея в законоустановения 14 дневен срок и е влязло в сила.

Установява се също, че на 23.07.2024 г. пред РС Пазарджик е депозирана тъжба с вх. № 18915, въз основа на която е образувано НЧХД № 1032/2024 по описа на РС Пазарджик.

С определение от 10.10.2024 г., на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, съдът е прекратил производството по делото.

В хода на въззивната проверка, с определение № 499 от 25.11.2024 г., постановено по ВЧНД № 912/2024г, състав на Пазарджишкият окръжен съд е отменил прекратителното определение и е върнал делото на Районен съд Пазарджик за ново разглеждане от друг съдебен състав, въз основа на което е образувано НЧХД № 1557/2024г.

2

За да прекрати образуваното пред него производство по НЧХД № 1557/2024г., първоинстанционния съд приема, че в случая приложение намира Принципа по чл. 4 на Протокол 7 от ЕКПЧ с оглед влязлото в сила НП, с което за същото деяние, инкриминирано с тъжбата, подсъдимата е получила административно наказание.

Установява се от материалите по делото, че с Постановление от 27.09.2024 г Районна прокуратура Пазарджик е отказала да образува досъдебно производство по постъпилата жалба от В.Н. за възникнал на 23.06.2024 г. скандал между нея и племенника й Г.П.Й, приятелката му Т.Т.Т. и снаха й Я. Й. Й..

Отделно от това от приложените по НЧХД № 1557/2024 г. материали се установява, че с резолюция от 29.11.2024 г прокурор в ОП Пазарджик приема, че не са налице основания за намеса от страна на прокурора по реда на чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, тъй като деянието, за което е приключило административнонаказателното производство с издадено НП № ********* на зам. Кмета на Община Септември, не съставлява престъпление, а нарушение на обществения ред, за което Й. правилно е била санкционирана по реда на НПОООС.

С оглед на изложеното е видно, че образуваното срещу Я. Й. Й. административнонаказателно производство е приключило с влязъл в сила акт, а наличието на стабилен акт, постановен в рамките на административно производство с наказателен характер е абсолютна процесуална пречка по смисъла на чл. 4 § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧОС за продължаването на образуваното наказателно производство, независимо дали същото е от общ или частен характер, ако то има за предмет идентични факти по отношение на същото лице. При това е ирелевантно обстоятелството, че с това деяние се накърняват различни правни обществени отношения и защитени от закона блага.

От друга страна, развилото се административнонаказателно производство е започнало и приключило първо във времето преди настоящото наказателно такова, по което срещу Я. Й. е било повдигнато частно обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК, което деяние е предмет на настоящото производство.

Описаното безспорно установява, че е налице идентичност на фактите, дали повод за иницииране на тези две производства.

При това положение решаващият въпрос по делото е доколко проведеното административнонаказателно производство за осъщественото от подсъдимата Я. Й. нарушение по чл. 2, т. 6 от Наредбата за поддържане и осигуряване на обществения ред в Община Септември, има характер на "наказателно обвинение" по смисъла по смисъла на ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС и съответно нарушената административнонаказателна разпоредба да се съпостави с разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от НК.

В случая, макар и с Наредбата да се защитават други обществени отношения, свързани с опазване обществения ред, същевременно се защитава и телесния интегритет на гражданите, доколкото забраната за физическа 3 саморазправа имплицитно включва и този елемент. Идентични са и изпълнителните деяния, в случая касаещи сбивания, които могат да доведат до различни по характер телесни увреждания като и при двете разпоредби кръгът от адресати е практически неограничен, а субект може да бъде всяко лице, без да се изисква специален статут или качество на лицето.

Предвиденото наказание по чл. 36 от Наредбата е глоба в размер от 50 лева до 250 лева, а наказанието, предвидено в нормата на чл. 130, ал.2 от НК е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.

Преценката дали едно производство е наказателно по своя характер по смисъла на чл. 6, § 1 и чл. 4 от Протокол № 7 от Конвенцията включва в себе си на първо място квалификация на деянието по националното право, на второ място - характера и естеството на нарушението, и на трето място - вид и тежест на предвиденото наказание. В тази насока е и приетото в ТР № 3/15 г. на ОСНК на ВКС и практиката на ЕСПЧ, намерила израз в критериите по делото Engel and Others v. Netherland, установени в практиката на Съда по правата на човека в Страсбург.

По първия критерий, следва да се посочи, че квалификацията по националното законодателство не предопределя самостоятелно характера на производството по чл. 2, т. 6 от Наредбата за поддържане и осигуряване на обществения ред в Община Септември , но е налице съвпадение на съставомерните признаци с тези обосноваващи наказателната отговорност по чл. 130, ал. 2 от НК, което несъмнено е наказателно по своя характер.

Това налага извода, че административнонаказателното производство по чл. 2, т. 6 от Наредбата за поддържане и осигуряване на обществения ред в Община Септември е "наказателно" по своя характер.

По отношение на втория критерий може да бъде посочено, че кръгът от адресати практически е неограничен и не е налице специфично изключение.

Или, след като това деяние може да бъде осъществено от неограничен кръг лица, е налице и втория от критериите "Енгел", придаващ "наказателен" характер на производството по чл. 2, т. 6 от Наредбата.

Третият критерий, свързан с вида и тежестта на предвиденото в закона наказание сочи на известно сходство на административно наказателните производства по чл. 2, т. 6 от Наредбата и наказателното по чл. 130, ал. 2 от НК в санкционните им части.

Законодателят в санкционната част на чл. 130, ал. 2 от НК е предвидил алтернативни наказания - лишаване от свобода или пробация или наказание глоба от 100 лв. до 300 лв., като последното като вид наказание се препокрива с предвиденото такова в разпоредбата на чл. 36 от Наредбата. Следва да се посочи, че е без значение дали съществуват различия в предвидените размери на глобата, тъй като санкцията е с превантивна насоченост и цели да превъзпита, да поправи и да възпре извършителите на тези противоправни деяния от извършването на такива подобни за в бъдеще.

Нещо повече, според ТР № 3/15 г. на ОСНК на ВКС, за приложимостта 4 на чл. 6, §1 от ЕКПЧОС и чл. 4 от Протокол № 7 е достатъчно и само един от разглежданите признаци да отговаря на характеристиките на наказателно обвинение. В случая са налични и трите критерия по алгоритъма "Енгел" и това в допълнителна степен подкрепя, извода за "наказателния" характер на производството по чл. 2, т. 6 от Наредбата за поддържане и осигуряване на обществения ред в Община Септември

Неоснователни са възраженията за незаконосъобразност на развилото се административнонаказателно производство, доколкото в настоящето съдът не може да преценява нито процесуалната, нито мателиалноправната му законосъобразност, за чиято проверка е установен друг ред, основан на различна законова процедура и в компетентността на други органи по ръководство и решаване.

Неоснователно е и позоваването на отменителното определение, постановено по ВЧНД № 912/2024г по описа на ОС Пазарджик, тъй като същото е намерило своите аргументи в решение на ВКС, постановено преди приемането на ТР № 3/15 г. на ОСНК на ВКС.

Не могат да бъдат споделени и доводите за прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение,предвид обстоятелството, че по този въпрос в в НПК не е предвиден изричен ред за преценка и контрол.

По повод на направеното в жалбата искане за спиране на производството от въззивната инстанция, следва да се отбележи, че това правомощие е от компетентността на съдията -докладчик при осъществяване на преценка дали са налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство и в частност по приложението на чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК. Задължителна предпоставка за приложимост на посочената разпоредба е не само наличието на деяние, съставляващо административно нарушение, за което е приключило административнонаказателното производство и което да е идентично като факти с предмет на дело, образувано въз основа на депозираната тъжба, а и в едномесечен срок от спирането на производството да не е било направено предложение за възобновяване на адми нистративнонаказателното производство или предложението да не е било уважено. В случая, както погоре бе посочено, е налице отказ от страна на прокурора, обективирана с резолюция от 29.11.2024 г на прокурор от ОП Пазарджик, с която се приема, че не са налице основания за намеса от страна на прокурора по реда на чл.70,ал.2, т.5 ЗАНН