Решение № 1496 от 21.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1496 гр. София, 21.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20241110213042 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Арда Тур“ ЕООД, чрез управителя Себахтин Исмаил Исмаил, против наказателно постановление /НП/ № 430001933/12.02.2024 г., издадено от и.д. директор на РД „АА“ - Стара Загора, предвид съставен на 09.01.2024 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков №329726 на „Арда Тур“ ЕООД, за това, че на 11.06.2023 г. в гр.София, на автогара „Сердика“, бул.“Мария Луиза“ №102, лицензираният превозвач „Арда Тур“ ЕООД, притежаващ лиценз на

Общността №0459 за международен автомобилен превоз на пътници, е допуснал превоз на пътник Георги Георгиева по маршрут от гр.София до гр.Благоевград /видно от електронен билет с №134556 от 09.06.2023 г./, за който не притежава валидно маршрутно разписание, с което виновно е нарушил чл.96,ал.1,т.8,пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, поради което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.96,ал.1,т.8,пр.2 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

Недоволен от НП и наложената с него санкция „Арда Тур“ ЕООД, чрез 1 управителя

Себахтин

Исмаил

Исмаил, административнонаказващия орган пред СРС. го обжалвала чрез

В жалбата е написано, че НП /както и АУАН/ е незаконосъобразно, издадено в нарушения на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните нарушения правила, с което е нарушено правото на защита. С жалбата се оспорва датата, на която е посочено, че е издадено НП, която „е недостоверна“, тъй като същото е изведено от администрацията на наказващия орган на 09.07.2024 г. и е получено от наказаното лице на 22.07.2024 г., както и подписа на административно наказващия орган, който е „невалиден и недействителен“. Написаното е и че нарушението не е доказано по безспорен начин. Жалбоподателят е направил твърдение, че не е извършил такъв превоз, като от НП /и АУАН/ не е ясно „виртуалният пътник Георги Георгиев с какъв виртуален автобус е пътувал“ - липсват доказателства, от които да е видно номерът на автобуса и направлението, по което е пътувал. С оглед на това се иска отмяна на НП.

В съдебното заседание жалбоподателя, редовно призован, се представлява от управителя Себахтин Исмаил Исмаил, който в пледоарията си заявява, че и НП, и АУАН са незаконосъобразни, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материални закон.

Исмаил счита, че липсва компетентност на административнонаказващия орган, тъй като съгласно териториалното разделение на страната на области и регионалните дирекции със съответна компетентност за конкретни области, за град София, където се твърди, че е извършено нарушението, компетентна е РД „АА“ София-град и в тази връзка директорът на РД “АА“ Стара Загора няма компетентност за нарушения, извършени в град София. Жалбоподателят заявява, че по делото липсват доказателства - маршрутни разписания от автогара „Сердика“ - липсва извлечени от дневник за маршрутно разписание София - Благоевград, което да е за извършван от „Арда Тур“ ЕООД превоз; не е посочено с какъв рег. номер е било МПС, с което се твърди, че е извършен превозът; приложеното копие на билет не е издаден от „Арда Тур“ ЕООД, такъв може да е издаден от конкурентни фирми, което не би се оказало изключение; липсват доказателства, че наказаното дружество е извършило твърдяното нарушение. Отделно от това: не е спазен тримесечният срок по 2 чл.34,ал.1 от ЗАНН и АУАН е съставен след тримесечния срок; не е посочено и седалище и адрес на управление на дружеството. По тези съображения, се иска НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна редовно призована за съдебното заседание не изпраща представител.

При проведения разпит на актосъставителя А. У. той казва, че като инспектор в ОО „АА“- Хасково, по получен сигнал за извършен превоз на пътник по маршрут София - Благоевград, извършил на „Арда Тур“ ЕООД проверка по документи. Като доказателство във връзка с посоченото в сигнала бил представеният билет за превоз по този маршрут, на който билет имало обозначение на фирмата превозвач и дата, като не било проверено дали представеният като доказателство билет съответства по външен вид и реквизити на билетите, издавани за превоз от въпросното дружество, както не било проверено и в сайта на дружеството - превозвач дали същото извършва превоз по такъв маршрут. При проверката доколкото било установено, че за такава линия няма маршрутно разписание, на Дружеството-превозвач бил съставен АУАН.

Актосъставителят казва, че помни дали е извършвана проверка на автогара Сердика на посочената в сигнала дата превозвачът извършвал ли е наистина превоз по маршрут София - Благоевград.

По делото са приложени в копия: електронен билет с логото на „Арда Тур“, с име на пътник Георги Георгиев, маршрут София-Благоевград, дата 11.06.2923 г., 14.10 часа, място 9, цена 15.00 лева; частична извадка от разписания за 11.06.2023 г. по маршрут София-Благоевград с посочени различни цени - 9 и 11 лева и по маршрут Благоевград-София; заповеди на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на изпълнителния директор на

Изпълнителна агенция Автомобилна администрация“ – относно компетентността и правомощията на административнонаказващия орган.

3

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено с необходимата категоричност, че А. У. - инспектор в ОО „АА“- Хасково, по получен сигнал за извършен превоз на пътник по маршрут София Благоевград, с приложен като доказателство билет за превоз по този маршрут, с обозначение на фирмата-превозвач и дата, осъществил на „Арда Тур“ ЕООД проверка по документи. Без да бъде проверено дали представеният като доказателство билет съответства по външен вид и реквизити на билетите, издавани за превоз от въпросното дружество и дали според сайта на проверяваното дружество - превозвач то наистина извършва превоз по такъв маршрут, както и дали на автогара Сердика на посочената в сигнала дата „Арда Тур“ ЕООД, като превозвач, в действителност е извършвал превоз по маршрут София - Благоевград, доколкото било установено, че за такава линия това дружество няма маршрутно разписание, на същото на 09.01.2024 г. бил съставен АУАН. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, с изписана на него дата на издаване - 12.02.2024 г., което било изпратено за връчване 5 месеца по-късно - на 09.07.2024 г. и получено за Дружеството на 22.07.2024 г., което било обжалвано на 24.07.2024 г.

Горната фактическа обстановка съдът изведе от кредитираните събрани по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя А. У. – относно извършената проверка и писмените доказателства и доказателствени средства имащи значими по предмета на доказване, прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е подадена в законово посочения 14-дневен срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на предвидената процедура, т.е. жалбата отговаря на формалните изисквания на закона, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

4

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Доказателствата по делото обосновават не обосновават, още повече – не обосновават с необходимата категоричност правния извод, че от обективна страна „Арда Тур“ ЕООД, като превозвач, е извършило на 11.06.2023 г. в гр.София описаното нарушение на чл.96,ал.1,т.8,пр.2 от ЗАвПр, защото по делото не се събраха доказателства, които несъмнено и безспорно да установяват, че на 11.06.2023 г. в гр.София, на автогара „Сердика“, бул.“Мария Луиза“ №102, лицензираният превозвач „Арда Тур“ ЕООД, притежаващ лиценз на Общността №0459 за международен автомобилен превоз на пътници, е допуснал превоз на пътник Георги Георгиева по маршрут от гр.София до гр.Благоевград, съгласно приложеното копие на електронен билет с №134556 от 09.06.2023 г., за който превоз Дружеството не притежава валидно маршрутно разписание. По делото липсват доказателства маршрутни разписания от автогара „Сердика“ - липсва извлечени от дневник за маршрутно разписание София - Благоевград, което да е за извършван от „Арда Тур“ ЕООД превоз, няма и доказателства за това с какво МПС и с какъв рег. номер се твърди, че е извършено превозът;

Принципно - доколкото не се доказва, че е извършено такова/това нарушението от обективна страна, не се налага преценката за субективна съставомерност на твърдяното деяние, още повече, че в случая се сочи, че извършител е юридическо лице, в които случаи въпросът за субективната съставомерност на административно правния деликт не следва да бъде изследван, като в тази връзка е изцяло непонятна за съда преценката на административнонаказващият орган, че нарушението е извършено виновно.

Отделно от това, от друга страна, съществен за правилното решаване на делото е въпросът допуснати ли са процесуални нарушения, и то същъствени, в предсъдебната фаза на производството. При служебната проверка, осъществена от този съдебен състав, се установиха причини атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до накърняване на процесуалните права на жалбоподателя в производството, в т.ч. и на правото му на защита. Това е така, защото:

- съдът не може да направи аргументирана преценка, че НП е издадено и АУАН е съставен от съответно оправомощен за това орган, предвид наличните по делото доказателства в тази насока, от които се извежда компетентността 5 на визираните лица само за област, различна от София град. Настоящият съдебен състав изцяло приема посоченото от жалбоподателя, че липсва компетентност на административнонаказващия орган, тъй като съгласно териториалното разделение на страната на области и регионалните дирекции със съответна компетентност за конкретни области, за град София, където се твърди, че е извършено нарушението, компетентна е РД „АА“ София-град и в тази връзка директорът на РД “АА“ Стара Загора няма компетентност за нарушения, извършени в град София;

- АУАН бланков №329726 е съставен на 09.01.2024 г., за посочено в него нарушение на ЗАвтПр на 11.06.2023 г. По делото не е приложен сигналът, който е бил повод за проверката, независимо, че е известно, че доказателстваната тежест е на административнонаказващия орган, с оглед на което съдът приема, че сигналът следва да е подаден своевременно след 11.06.2023 г. и проверката следва да е извършена навреме точно след получаването му, като в тази връзка настоящият съдебен състав намира, че от 11.06.2023 г., в рамките на 3 месеца – т.е. до 11.09.2023 г., е било възможно да бъде приключена извършената проверка и да бъде съставен АУАН, че не са били налице каквито и да било обективни пречки за актосъставителя да спази преклузивния тримесечен срок по ЗАНН и да състави в него АУАН, още повече, че информация за МПС и техните собственици е налична в базите с данни на МВР и може да бъде установена по всяко време. Предвид посоченото съдът е категоричен, че е нарушена императивната разпоредба на чл.34,ал.1,пр.1,алт.1 от ЗАНН, с оглед на което е неприложима разпоредбата на чл.34,ал.1,пр.1,алт.2 от ЗАНН – за възможността актът за установяване на административно нарушение да бъде съставен и в едногодишен срок от извършване на нарушението. В този смисъл е и задължителната трайна съдебна практика – ТР №48/28.12.1981 г. по н.д. №48/81 г., на ОСНК на ВС.