Решение № 1600 от 17.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1600 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100511052 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от ищците М. Д. Т., А. Б. Т. и К. Б. Т., чрез пълномощника адв. И. Д., срещу решение №12843/20.07.2023г., постановено по гр.д. №60826/2021г. по описа на СРС, 155 състав, с което са отхвърлени предявените от тях срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 от ГПК за установяване по отношение на ответника, че ищците не дължат на „Топлофикация София“ ЕАД при квоти М. Д. Т. – 4/6 части, А. Б. Т. и К. Б. Т. по 1/6 част от следните суми: сумата от 967,47 лева – разноски по исковото производство и сумата от 318,77 лева – разноски за държавна такса по заповедното производство, за които суми е издаден изпълнителен лист от 15.01.2020г. по гр.д. №53387/2014г. по описа на СРС, 54 състав, поради погасяване на вземането по давност.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалните и на процесуалните правила, и е направено искане да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Поддържа се, че молбата за издаване на изпълнителен лист и образуването на изпълнително дело не 1 са действия, прекъсващи погасителната давност. Поради това считат, че погасителната давност е изтекла на 04.11.2020г. Наследниците на Б.К. Т. – ищците К. Б. Т. и А. Б. Т. били конституирани едва на 08.04.2021г., т.е. след изтичане на петгодишната погасителна давност.

Насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт С..Р., е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, прекъсва давността. Поради това поддържа, че давността е прекъсната с подадената молба за образуване на изпълнително дело, а впоследствие с наложените запори върху вземанията по банкови сметки на длъжниците, както и върху трудовото им възнаграждение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК , намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на вземанията по издаден изпълнителен лист от 05.01.2020г. по гр.д.

№53387/2014г. по описа на СРС, 54 състав, принудително събирани в производството по изп. дело №20208580400311 на ЧСИ У.Д. с район на действие СРС.

Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, 2 изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.

В случая ищците твърдят, че не дължат сумите, посочени в изпълнителния лист, издаден по гр.д. №53387/2014г. по описа на СРС, 54 състав, поради изтекла погасителна давност.

За събиране на вземанията по горепосочения изпълнителен лист, издаден на 05.01.2020г., е образувано изп. дело №20208580400311 на ЧСИ У.Д., като с подадената на 19.02.2020г. молба за образуване на изпълнително производство взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е възложил на съдебния изпълнител на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, както и да определи начина на изпълнението.

Установява се от материалите по изпълнителното дело, че в периода от 23.03.2020г. до 17.07.2020г. са наложени запори върху вземанията по банкови сметки, както и върху трудово възнаграждение на длъжника М. Т.. На 08.04.2021г. на мястото на починалия длъжник Б.К. Т. са конституирани неговите наследници по закон М. Д. Т., К. Б. Т. и А. Б. Т..

Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД.

Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителният процес се прекратява, ако в течение на две години от последното изпълнително действие взискателят не поиска да се извърши ново изпълнително действие.

Според т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според становището, възприето в мотивите на цитираното тълкувателно решение, в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът 3 бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска).

Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело №2/2013г. прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни способи.

4

Със същото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изп. производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , че прекратяването на изп. производство настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изп. производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Изпълнителното производство по изп. дело №20208580400311 на ЧСИ У.Д. с район на действие СГС е образувано през 2020г. при действието на постановките на т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГКТК на ВКС, с което е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира.

В случая давността е прекъсната на с подаване на молба за образуване на изпълнителното дело на 19.02.2020г. с посочени конкретни изпълнителни способи, както и с наложените запори върху вземания по банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 5 от ТР №3/2015г. на ОСГТК на ВКС, изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 от ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор. В случая съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – ищец в настоящото производство, както и запор върху вземанията по банковите му сметки, и е изпратил запорни съобщения до третите задължени лица – работодател на длъжника и банки, с което давността е прекъсната. Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, съобразно изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 от ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие.

В случая давността за вземанията е петгодишна, съгласно чл.117, ал.2 от ГПК, като същата не е изтекла към момента на образуване на изпълнително дело №20208580400311 на ЧСИ У.Д., като по изпълнителното дело са извършвани действия, които прекъсват давността и същата не е изтекла. Предявените искове са неоснователни и решението, с което са отхвърлени, е правилно.

5

Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК , във вр. с чл. 273 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лева.