Решение № 260091 от 31.05.2021, Районен съд - Димитровград

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

РАЙОНЕН СЪД- ДИМИТРОВГРАД

Р Е Ш

Е Н И Е

№ ……….

31.05.2021 год., гр.Димитровград

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Димитровградски районен съд, в откритото си заседание на 18.05.2021 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЪР ПЕТРОВ

С участието на секретаря Пл.

Дянкова, като разгледа докладваното от председателят НАХД № 149 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното :

1. Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.

2. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- К.З.И., ЕГН **********, с адрес: *** обжалва наказателно постановление(НП) № 254р- 177/16.02.2021г на

Директор ОДМВР Хасково, с което затова, че на 26.12.2020г. около 01:00 часа в гр.(с.) Димитровград, на бул.“Г. С. Раковски“ № 5, в обект намиращ се в близост до автобусната спирка пред „Неохим“ АД, в условията на въведена извънредна епидемична обстановка в Република България, въведена и удължавана с решения на Министерския съвет, във връзка с издадена заповед № РД-01-675/2020 г. на министъра на здравеопазването -въвеждаща противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал, шлем и др.), е установено, че не е изпълнил посоченото в заповедта, като не е поставила защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устатав нарушение на чл. 209а, ал.1, вр. чл. 63, ал.4 от ЗЗ, вр. т.7 от Заповед№ РД-01-675/2020 г. на министъра на здравеопазването, поради което и на основание чл. 209а, ал.1 от ЗЗ е наложено наказание глоба в размер на 300.00(триста лева)лв. Моли за отмяна и излага подробни основания за това.

3. В с.з. не се явява, чрез становище поддържа жалбата, излагайки допълнителни доводи в своя подкрепа.

4. НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН(АНО)- Директор на ОДМВР- Хасково не взема становище по жалбата.

5. ПРБ не взема становище.

Приложим закон.

6. ЗАКОН за здравето(ЗЗ)

Чл.

209а. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.

63, ал. 4 или 7 и чл.

63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв..

Факти по делото.

7.

Служители на АНО- св. К. и св. Ш. на

26.12.2020г. г. около 01:00 часа по сигнал от дежурен в МВР- Димитровград се отзовали на място в гр. Димитровград, на бул.“Г. С. Раковски“, в обект намиращ се в бивша автобусна спирка пред „Неохим“ АД, където възприели множество лица в помещението , празнуващи коледа. Всички били без маски, включително и жалбоподателят. Приели, че е налице нарушение и затова св. Ш. му съставил акт за установяване на административно нарушение(АУАН) № 543825 от 26.12.2020 г. , в който било отразено възприетото. АУАН бил подписан от актосъставител, свидетел и жалбоподател. Въз основа на АУАН е издадено и предметното на делото НП , с което затова, че на 26.12.2020г. около 01:00 часа в гр.(с.) Димитровград, на бул.“Г. С. Раковски“ № 5, в обект намиращ се в близост до автобусната спирка пред „Неохим“ АД, в условията на въведена извънредна епидемична обстановка в Република България, въведена и удължавана с решения на Министерския съвет, във връзка с издадена заповед № РД-01-675/2020 г. на министъра на здравеопазването -въвеждаща противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал, шлем и др.), е установено, че не е изпълнил посоченото в заповедта, като не е поставила защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата, с което виновно е нарушил - чл. 209а ал. 1 във връзка с чл.63 ал.4 от Закона за здравето във връзка с т.7 от Заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването, поради което и на основание чл. 209а, ал.1 от ЗЗ е наложено наказание глоба в размер на 300.00(триста лева)лв. Няма възражение за просрочие, НП е връчено на 10.03.2021, жалбата е подадена на

17.03.21 г.

8.

Горната фактическа обстановка се установи от непротиворечивият доказателствен материал събран по делото.

Процесуална допустимост.

9.

Жалбата е подадена в срок, от лице, което има право да жали НП, пред компетентен съд и следва да се обсъди по същество.

По същество.

10. Преди обсъждане на делото, този съд счита за правилно да изложи кратки мотиви, насочени към сериозността на въведените в ЗЗ мерки, чието предназначение е да предпазят обществото от внезапно появилата се и не добре изучена опасност за живота и здравето на населението пред 2020 г., която и до този момент не е приключила.

11. След регистриране на първи заразен с вирус COVID- 19 в България през март 2020 г., Държавата реагира с въвеждане на специално законодателство- Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците(ЗМДИП), предназначен да урежда мерките и действията по време на извънредното положение на територията на Република България и за преодоляване на последиците след отмяната на извънредното положение(чл.1 от ЗМДИП).

12. Предвид липсата на достатъчно емпиричен, научен и изобщо- какъвто и да е обоснован анализ, Държавата, следвайки добрите и лоши практики на останалите страни- членки на Европейски съюз(ЕС), а и извън него, реагира по този начин, в опит да предпази обществото и населението от заразяване. Така бе обявено извънредно положение в България, което и до този момент не е отменено, а с цел оперативност и експедитивност бяха дадени специални правомощия на Министъра на здравеопазването, който освен по ЗЗ може да въвежда и други временни мерки и ограничения, определени в закон, а неговият акт подлежи на предварително изпълнение(чл.2 от ЗМДИП).

13. На практика се създаде специално законодателство имащо значение в контекста на извънредното положение, като се оправомощи Министъра на здравеопазването да преценява какви ограничителни мерки може да въвежда, а последните влизат в сила от момента, в който се издаде самата заповед- тя подлежи на предварително изпълнение.

14. На практика се създаде специален режим не само на овластяване на длъжностно лице, но и се промени начина, по който се извършва оповестяването за неговите решения- вместо да се обнародват заповедите в държавен вестник, се даде възможност това да бъде сторено чрез публикуване в официален сайт в интернет. Обосновката на това специално решение е видима- необходимостта от оперативност, вероятността за бърза реакция при всяка потвърдена новост, касаеща борбата със заболяването, от друга страна-достъпността на интернет и високата информираност на обществото. В частност към настоящият момент достъпът до интернет не е свързан с умения и способности извън нормалните за един обикновен и обичайно добре информиран гражданин на България. Налице е компромис, който според този съд е пропорционален, в полза на обществото и не може да се нарече прекалено рестриктиращ правото на информираност на обществото- напротив.

15. Съдът намира атакуваното НП за законосъобразно и правилно.

16. Следва да се отбележи, че твърдението за нечетлив АУАН е недоказано, такъв препис липсва в корите на делото, макари да е посочен в анкетата на жалбата. От друга страна мастилираният оригинал не е нечетлив и за този съд не е проблем да прочете внесеният ръкописен текст в него, не би било съществена трудност и за всеки да го стори.

17. Не е основателно и възражението за липса на компетентност от актосъставителят, такава следва от неговото качество, тя не е под съмнение за съда.

18. Според чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. Ал. 4, предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1. Така извънредното положение е свързано и с въвеждане на т. нар. извънредна епидемична обстановка в странат, а нейният Raison d'être - смисъл, същество и предназначение е защита и опазване живота и здравето на гражданите.

19. Става въпрос за висша ценност, чието опазване е приоритетно, по този начин е оправдано да бъдат ограничени някои от основните права на гражданите- придвижване, налагане на конкретни ограничения по повод избор на предпазни средства, овластяване еднолично на едно лице- Министър- да приема и отменя конкретни мерки, начин на публикуване на неговите решения ,с цел да бъде известено населението и тн.

20. Със заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 13.03.2020 г., впоследствие изменяна многократно, бяха въведени противоепидемични мерки на територията на Република България, които между другото и до сега са налице, във връзка с епидемичната обстановка, създадена от разпространението на COVID-19 и обявеното с решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение. Тези заповеди на министъра на здравеопазването не са подзаконови нормативни актове, а общи административни актове, които са надлежно публикувани на интернет-страницата на министерството и са задължителни за спазване от гражданите.

21. С релевантната за казуса Заповед №

РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването, въведената противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т, ч. кърпа, шал, шлем и др.) е удължен срока, а конкретното деяние попада в нейното действие. Става въпрос за валиден общ административен акт, установяващ задължение за гражданите да носят маски на посочените места, чието неспазване е било скрепено със съответната санкция.

22. В случая описаното в НП деяние е квалифицирано от правна страна като административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която административнонаказателна разпоредба свързва налагането на санкция в случаите на нарушаване или неизпълнение на противоепидемични мерки, въведени на основание чл. 63, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗ с акт на министъра на здравеопазването или директор на РЗИ. Адресати на правните норми по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗ са съответните държавни органи, които имат правомощието да въвеждат с изричен писмен акт противоепидемични мерки, задължителни за спазване под страх от административно или углавно наказание.