Определение № 102 от 29.01.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 102 гр. Шумен, 29.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500010 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279, вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 9335/20.12.2024 г. /датно пощенско клеймо – 18.12.2024 г./ при НПРС, депозирана от „Ти Би Ай банк“ ЕАД гр. София, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт С.С., против разпореждане № 2554/14.12.2024 г. по ч.гр.д. № 1526/2024 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника А. З. И. /И./ за плащане на сумата 138,21 лв., представляваща обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 25.05.2024 г. до 28.11.2024 г. Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно.

Излага, че процесният договор не е само потребителски, но и банков такъв по смисъла на чл.

430 от ТЗ. Съгласно чл. 9.4 и чл. 15.1 от сключения с длъжника договор, при просрочие същият дължи и лихва за просрочие върху размера на просрочената вноска.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени разпореждането като неправилно, като съдът уважи депозираното заявление в тази му част.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Нови пазар по ч.гр.д. № 1526/2024 г. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, подадено от „Ти Би Ай банк“ ЕАД гр. София, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Й.Т. срещу А. З. И. /И./ с ЕГН **********. Претендирало се плащане на 1 следните вземания: за сума в размер на 1879,74 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението – 09.12.2024 г. до изплащане на задължението; за сума в размер на 247,56 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.05.2024 г. до 25.10.2024 г.; за сума в размер на 138,21 лв., представляваща обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 25.05.2024 г. до 28.11.2024 г.; за сумата 195,31 лв. – разноски, от които платена държавна такса в размер на 45,31 лв. и 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземанията произтичат от неизпълнение на договорни задължения от страна на длъжника, страна по сключен между него и „Ти Би Ай банк“ ЕАД договор за потребителски кредит № 7053413667/24.02.2023 г.

Към заявлението са приложени цитирания договор за потребителски кредит, ведно с приложенията му и извлечение от счетоводните книги на банката към 28.11.2024 г. Според приетото от страните в чл. 15.1. от договора, в случай, че потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена главница за целия период на просрочието – от датата на падежа, до датата на ефективното плащане на сумата. Законната лихва се формира както е посочено в чл. 9.4. Съгласно последния цитиран текст, към момента на сключване на договора, законната лихва за периода е в размер на основния лихвен процент плюс десет пункта надбавка. ОЛП се определя от БНБ, а размерът на законната лихва се определя с Постановление на МС.

С разпореждане № 2524/10.12.2024 г. съдът оставил заявлението без движение, като дал указания на заявителя да отстрани нередовности в него, изброени в девет точки. В дадения й тридневен срок, банката депозирала молба, с подробно изброяване и обосноваване на претендираните вземания. Заявил, че обезщетението за забава включвало 30,39% договорна лихва плюс 10% законна лихва.

С разпореждане № 2554/14.12.2024 г., НПРС разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу посочения длъжник за сумите, представляващи главница и договорна лихва, както и за разноски, от които 42,55 лв. – държавна такса и 46,96 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С това разпореждане, заповедният съд отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата 138,21 лв. НПРС приел, че се претендира неустойка, която е нищожна. Посочил е, че същата излиза извън присъщите на неустойката функции.

Установи се по делото, че на 24.02.2023 г. между заявителя и А. И. бил сключен договор за кредит, като регламентацията на същия се съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните институции (ЗКИ). Съгласно легалното определение, съдържащо се в чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Съгласно нормата на чл. 79, ал.

1, пр. 1-во от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право 2 да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В процесния случай се установи, че страните уговорили такова обезщетение при неизпълнение, като се твърди, че е налице неизпълнение от страна на длъжника на парично задължение. Страните по договора са уговорили изрично как се формира размерът на обезщетението /лихвата за забава/ в чл. 15.1 и чл. 9.4 от договора за кредит.

Като съобрази горното, настоящата инстанция намира, че въпреки дадените му с разпореждане № 2524/10.12.2024 г. указания по т. 5, заявителят не е конкретизирал на коя дата е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, поради каква причина обезщетението за забава е начислено. Същевременно, видно от представените към заявлението доказателства, твърдението на заявителя за съществуване в негова полза на право при предсрочна изискуемост на кредита да начислява обезщетение за забава върху главницата равняващо се на 40,39% и представляващо сбор от уговорената възнаградителна лихва в размер на 30,39% + 10% законна лихва не кероспондира с уговереното в сключения между страните договор, нито пък такова право може да бъде извлечено от съдържанието на приложеното извлечение по чл. 417, т. 2 от ГПК, в което е посочено, че сумата от 138,21 лева представлява лихва /обезщетение за забава/ върху просрочена главница. Поради изложеното, достига до извод, че относно претендираното вземане от 138,21 лева разглежданото заявление не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК и тъй като визираните нередности не са били отстранени от заявителя в предоставения му срок по чл.

411, ал. 2, т. 1 от ГПК, в посочената част същото следва да бъде отхвърлено.

Предвид изложеното, атакуваното разпореждане, с което заявлението е отхвърлено, в обжалваната му част, се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частна жалба вх. № 9335/20.12.2024 г. при НПРС, депозирана от „Ти Би Ай банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, със седалище гр. София, адрес на управление гр.

София, ул. „...“ № 52-54, представлявано по закон от А.Ч.Д. и Н.Г.С., представлявано по пълномощие от юрисконсулт С.П.С., срещу разпореждане № 2554/14.12.2024 г. по ч.гр.д.№ 1526/2024 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, в частта му, с която заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу длъжника А. З. И. с ЕГН ********** е отхвърлено за сума в размер на 138,21 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 25.05.2024 г. до 28.11.2024 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4