Определение № 200 от 15.04.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. Монтана, 15.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500093 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „К.“ ЕАД против Определение № 1618 от 13.11.2025 г. по гр. д. № 2848/2024 г. по описа на Районен съд-Монтана, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение № 385 от 25.07.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба се излагат доводи за липса на фактическа и правна сложност на делото. Твърди се, че процесуалният представител на ищцата е ползвал вече изготвени документи, като единствено е прецизирал същите.

Сочи се, че защитата на процесуалния представител не е била разнопосочна предвид свързаността на процесните договори, като същият дори не е присъствал лично в откритото съдебно заседание. Изтъква се, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено, тъй като част от всеки един от предявените искове е отхвърлена. Предвид изложеното се моли съда да отмени определението и да намали дължимото от „К.“ ЕАД адвокатско възнаграждение до размер от 300 лв. с включено ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ЕАД Е. И., в който се излагат подробни доводи за неоснователност на същата.

Посочва се, че НВАР няма обвързващ за съда характер и същата следва да служи единствено като ориентир при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Сочи се, че в настоящия случай определеното 1 възнаграждение е съобразено със заложеното като критерий в чл. 7, ал. 2 от НВАР. Изтъква се, че неприсъждането на разноски на потребителя в пълен обем ще има възпиращ ефект върху потребителите да търсят защита на правата си по съдебен ред. Съобразно това моли съда да потвърди обжалваното определение като правилно.

Окръжен съд-Монтана, като провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в частната жалба, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, като съображенията са следните:

На първо място, следва да се отбележи, че договорът за правна защита и съдействие, по силата на който ищцата В. Г. е получила безплатно процесуално представителство, е сключен на 01.11.2024 г. Тази дата предхожда влизането в сила на настоящата редакция на чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗА/, както и на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което правилата по настоящата редакция на цитираните нормативни актове не съставляват приложимо за случая право /така Определение № 2987 от 10.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 531/2024 г., II г. о., ГК/.

Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, в приложимата за случая редакция, гласи „Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа“.

Безспорно е, че след постановяването на решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на Съда на Европейския съюз, определените размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г., служат единствено за ориентир при определяне на адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство. При направено възражение за прекомерност съдът следва да прецени фактическата и правна сложност на делото, като вземе предвид броя на предявените искове, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхвата на вложения труд за адвокатска защита, правната сложност на казуса и подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика.

2

В случая пред МРС ищцата, чрез своя процесуален представител, е предявила четири обективно кумулативно съединени иска – за прогласяване нищожността на сключения между нея и „К.“ ЕАД договор за потребителски кредит, за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, сключен между нея и втория ответник и „А.“ ЕООД, за осъждане на „К.“ ЕАД да заплати сумата от 50 лв., представляваща платена възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит, както и сумата от 50 лв., представляващи заплатени от ищцата без правно основание парични плащания в изпълнение на договора за поръчителство.

По делото са проведени три открити съдебни заседания, като процесуалният представител на ищцата не се е явил в нито едно от тях, а единствено е депозирал молби, с които е отправил искания за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и за изменение размера на иска по реда на чл.

214, ал. 1 ГПК. Преди последното съдебно заседание ответникът „К.“ ЕАД е признал неизгодни за него факти, а именно, че във връзка с договора за потребителски кредит е получил сумата от 50,24 лв., която е била разпредЕ. за погасяване на договорна възнаградителна лихва, както и че е получил сумата 180,05 лв. във връзка с договора за предоставяне на поръчителство. Това обстоятелство е обусловило съдът да остави без уважение искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и да приеме делото за изяснено от фактическа и правна страна.

С решение № 385 от 25.07.2025 г. районният съд отхвърлил иска за обявяване нищожността на договора за потребителски кредит; обявил нищожността на определени клаузи от него; обявил нищожността на договора за предоставяне на поръчителство; осъдил „К.“ ЕАД да заплати на ищцата изплатената от нея възнаградителна лихва в размер от 50,24 лв., като отхвърлил иска над този размер, до предявения такъв от 296 лв.; осъдил „К.“ ЕАД да заплати на ищцата сумата от 180,05 лв., представляваща изплатена от нея сума по договора за поръчителство, като отхвърлил иска над този размер, до предявения такъв от 2020 лв. С решението „К.“ ЕАД е осъдено да заплати на ЕАД Е. И. сумата от 660 лв. с включено ДДС за оказаната безплатна защита и съдействие на ищцата.

Ответникът „К.“ ЕАД е депозирал молба за изменение на решението в частта за разноските, като е поискал определеното адвокатско възнаграждение 3 да бъде намалено от 660 лв. на 300 лв. с включено ДДС.

С определение № 1618/13.11.2025 г. районният съд оставил молбата без уважение, с доводи, че присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и с осъществените от процесуалния представител действия.

Настоящият съдебен състав отчита, че в случая са предявени четири обективно кумулативно съединени иска, но следва да се отбележи, че уважаването на двата установителни иска обуславя уважаването и на двата кондикционни иска. Следователно, с уважаването на първите два иска за ищцата е останало да докаже единствено, че е предала (заплатила) сумите на ответника. В тази връзка следва да се отчете, че ответникът е признал получаването на сумите и по двата процесни договора. Именно заради това процесът на доказване в случая е бил улеснен и съответно не е било необходимо събиране на допълнителни доказателства. Отчитайки тези обстоятелства, МОС намира, че справедливо адвокатско възнаграждение следва да е в размер на 480 лв. с включено ДДС. Това налага отмяна на обжалваното определение и отмяна на решението в частта, с която „К.“ ЕАД е осъден да заплати на ЕАД Е. И. сумата над 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, защита и съдействие на ищцата.

На основание горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1618 от 13.11.2025 г., постановено по гр. д.

№ 2848/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е оставена без уважение молбата на „К.“ ЕАД за изменение на Решение № 385 от 25.07.2025 г. в частта за разноските, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № 385 от 25.07.2025 г. по гр. д. № 2848/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана В ЧАСТТА, с която „К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.“ *** /сграда „А“/, ет. *, Бизнес Център ,,Б.”, е осъден да заплати на ЕАД Е. И., Булстат ***, със съдебен адрес гр. П., ул. „Б.“ № *, сумата над 480 лв., с включено ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, защита и съдействие на В. Р. Г. с ЕГН **********.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5