Определение № 4215 от 25.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4215 гр. София, 25.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20238002104855 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Кап Нор“ ЕООД срещу решение № 561 от 27.04.2023 г. по в.гр.д.№ 500 от 2022 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав, с което е отменено решение № 266442 от 05.11.2021 г. по гр.д.№ 9312 от 2019 г. на Софийски градски съд, I ГО, 3 състав и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от „Кап Нор“ ЕООД против С. К. Г. и П. Й. Т. иск с правно основание чл.440 ГПК за признаване на установено, че имот с идентификатор ***, част от гора от 16 000 кв.м., находяща се в гр.София, р-н „В.“,[жк], м.„Р.“, съставляващ поземлен имот № ***, не принадлежи на С. К. Г., длъжник по изп.д.№ 3208 от 2018 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Може ли в производството по чл.440, ал.1 ГПК решаващият съд да промени предмета на спора, акцентирайки на доказателства и изводи относно правото на собственост на третото лице- ищец по делото, а не на заявеното основание за липсата на принадлежност на право на собственост на ответника- длъжник по принудителното изпълнение ? По въпроса се твърди противоречие с 1 решение № 42 от 11.02.2009 г. по гр.д.№ 5759 от 2007 г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение № 42 от 27.02.2014 г. по гр.д.№ 6994 от 2013 г. на ВКС, ГК, І г.о.

2. Може ли решаващият съд в производството по чл.440, ал.1 ГПК да разшири предмета на спора и предмета на доказване, като изследва доказателства и се произнася по правни последици, касаещи придобиване правото на собственост на ищеца- трето лице, бранещо се в рамките на индивидуално принудително изпълнение при насочено изпълнение срещу имущество /недвижим имот/ на ответника- длъжник по изпълнението и приеме теза за наличие на конкуриращи се придобивни основания на страните по иска за придобиване право на собственост по реституция, без да е налице заявен насрещен положителен или отрицателен установителен иск от страна на ответниците по делото ? По този въпрос се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Поставя се и въпрос за приложението на задължителната съдебна практикаТълкувателно решение № 9 от 07.11.2012 г. по тълк.д.№ 9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и задължението на решаващия съд да установи наличието на валиден титул за собственост на ответника при заявен срещу него отрицателен установителен иск за собственост в хипотезите, при които съгласно предмета на спора не може да се поддържа теза за конкуренция на придобивни основания по реституция, както и за необходимостта и в тези хипотези да бъде проведен инцидентен съдебен контрол за материалноправна законосъобразност на административния акт по земеделска реституция на ответника. По въпроса се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В писмени отговори от 04.08.2023 г. и от 11.09.2023 г. ответниците по жалбата С. К. Г. и П. Й. Т. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд да не бъде допускано, евентуалнорешението му да бъде оставено в сила. Претендират за направените по делото разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК 2 подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 23.05.2019 г. дружеството- ищец „Кап Нор“ ЕООД е уведомено, че по образувано изп.д.№ 3208 от 2018 г. на ЧСИ Стоян Якимов предстои извършване на опис върху два недвижими имота с идентификатори *** и *** по кадастралната карта на [населено място] от 2010 г. Изпълнителното дело е с предмет парично притезание на ответника П. Й. Т.взискател срещу ответницата С. К. Г.- длъжник и е висящо и към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. Тъй като ищецът твърди, че длъжникът по изпълнителното дело С. Г. не е собственик на имот с идентификатор ***, а имотът е придобит от него на основание правна сделка /договор за покупко-продажба от 07.07.2004 г./ е прието, че ищецът има правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск по чл.440 ГПК.

Относно правата на ищеца върху имота от събраните по делото доказателства се установява, че с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 190 от 27.12.1937 г., том XXV, дело № 4129 от 1937 г., И. Д. М. е закупил следния недвижим имот: гора, находяща се в землището на гр.София, в местността „Р.“, с площ 16 дка /по новото измерване/, при съседи: К. Т., от две страни път и В. А.. От акт за държавна собственост № 443 от 21.07.1949 г. се установява, че горепосоченият имот е бил отчужден от И. М. на основание ЗОЕГПНС по преписка № 5296 от 1948 г. След влизане в сила на ЗВСВОНИ, със заповед № РД-57-092 от 16.04.1999 г. на Областния управител на област София, във връзка с подадено заявление от наследниците на И. Д. М., е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост акт за държавна собственост № 443-VI РС от 21.07.1949 г., издаден за гореописания имот. Като мотиви в заповедта е посочено, че съгласно протокол № ДИ-86-00-485 от 12.03.1999 г. комисия е извършила оглед на бившия имот, като е констатирала, че имотът представлява стара борова гора, без постройки, като посоченият от наследниците на бившия собственик И. Д. М. терен е със северна граница ул.

„Елша“, без очертани други граници и попада в границите на Княжевската борова гора. По делото е приложен цитираният в заповедта протокол № ДИ86-00485/12.03.1999 г., в който е отбелязано, че наследниците на д-р И. Д. М. са посочили имота на комисията, която е констатирала, че този терен попада в 3 границите на Княжевската борова гора. От удостоверение за наследници № 1450 от 26.02.1992г. е установено, че И. Д. М. е починал през 1970 г. и е оставил за наследници двете си дъщери К. И. Н. и М. И. Д.- М.. С нотариален акт № 44, том IV, peг.№ 10194 по дело № 597 от 07.07.2004 г. К. Н. и М. Д.- М. са продали на ищцовото дружество „Кап Нор“ ЕООД следния недвижим имот: гора от 16 000 кв. м., находища се в София, р-н „В.“,[жк], м. „Р.“, съставляващ поземлен имот № ***, заснет и нанесен през 2000 г. в кадастрален лист № 563 по кадастралния план на София, в.з.„Б. п.“, при съседи: К. Т., от две страни път и В. А..

Относно правата на ответницата С. К. Г. се установява, че тя се легитимира като собственик на имота с решение № КГ 74 от 16.06.2003 г. /влязло в сила на 30.06.2003 г./ на Общинска служба по земеделие и гори - Община „Витоша“ по чл.13, ал.5 ЗВСВГЗГФ, с което на наследниците на Г. К. М. С. се възстановява правото на собственост в нови реални граници по чл.4, ал.2 от ЗВСВГЗГФ върху имот *** по картата на възстановената собственост на землището с площ 18,826 дка, представляващ иглолистна гора, находяща се в кв.Княжево, при граници: № ***- населено място на кв.Княжево, № ***- иглолистна гора на Държавно лесничейство и № ***- Горски път на МЗК- НУГ. С нотариален акт № 105 от 30.12.2004 г., том II, рег.№ 3911, дело № 297 от 2004 г. наследниците на Г. К. М. С. продават на Й. Е. Г. имот № ***- иглолистна гора.

От данните по делото се установява, че от имот № *** са образувани три имота с № ***, *** и ***. Не се спори и от справка от имотния регистър се установява, че с нотариален акт № 170 от 28.06.2006 г. Й. Е. Г. дарява на майка си С. Г. имот № ***, представляващ част от възстановения с решението на ПК имот № ***. Останалите два имота с № *** и № *** /представляващи част от имот № ***/ Й. Г. е продал на трети за спора лица.

От изслушаната пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза е установено, че имотът, за който е постановена заповедта за деактуване № РД57-092 от 16.04.1999 г. на Областния управител на област София, съгласно действащата в момента кадастрална карта на гр.София представлява поземлен имот с идентификатор ***, стар ПИ № ***. Имотът с идентификатор *** с площ от 11 745 кв. м. е част от имот с пл.№ ***, к.л.563, с площ от 16 000 кв.м., заснет за първи път в кадастралния план през 2000 г., съгласно заповед РД 57- 499 от 13.07.2000 г. на СО и заповед на Областния управител на област София с № РД-57-092 от 16.04.1999 г. От друга страна е установено, че от 4 възстановения с решението на ОСЗГ на прадодателите на ответницата имот № *** през 2005-2006 г. се образуват три имота с № ***, № *** и № ***.

Новообразуваните имоти № *** и № *** включват част от ПИ № ***, респективно част от имота с настоящ идентификатор ***. От скица от 18.02.2009 г. се установява, че през 2009 г. образуваните от имот № *** нови имоти *** и ***, разположени върху имот пл.№ ***, все още не са били нанесени и имот пл.№ *** е бил със същите параметри - графична площ 15 945 кв. м. /площ по документ 16 000 кв. м./. През 2010 г. с изработването и одобряването на новата кадастрална карта и кадастралните регистри със заповед РД-18-69 от 14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, процесният имот пл.№ *** с площ 15 945 кв. м. вече е посочен като имот с идентификатор *** и е нанесен заедно с образуваните от него имоти: *** и ***, като съответно: имот *** е с площ от 11745 кв. м., имот *** е с площ от 2 999 кв. м., имот *** е с площ от 1 000 кв. м. или общо 15 744 кв. м. В изготвената комбинирана скица- приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза, с червен цвят са отбелязани точните граници на имот № ***, част от който е имот № ***, чиито граници са отбелязани със син цвят, а с черен цвят са отбелязани границите на имот с идентификатор ***.

Съгласно заключението на вещото лице между землищата на с.Бояна и кв.Княжево няма идентичност, същите са съседни, като това е отбелязано в приложение № 2 към заключението на експертизата. Имот № ***, възстановен на наследниците на Г. К. М. С., бил разположен в землището на кв.Княжево, като в северозападна посока този имот граничи със самото застрояване на кв.Княжево по ул. „Елша“. Съгласно заключението на експерта имотът, закупен от д-р И. Д. М. с нотариален акт № 190 от 27.12.1937 г., том XXV, дело № 4129 от 1937 г., е разположен в землището на с.Бояна в местността „Р.“.

След одържавяването му по ЗОЕГПНС същият този имот е възстановен на наследниците на д-р И. Д. М. по реда на ЗВСВОНИ, като съгласно описанието му в заповед № РД-57-092 от 16.04.1999 г. на Областния управител на област София, той е бил възстановен в границите на Княжевската борова гора- в землището на кв.Княжево. Според вещото лице м.„Р.“ е в район Витоша, кв.Бояна и представлява територия, разположена между ул.„С. Б. п.“, [улица]и южно от ул.„Б. п.“.

Въз основа на експертното заключение и събраните по делото писмени 5 доказателства въззивният съд е приел, че между релевирания от ищеца титул за собственост, от една страна, и релевирания от ответницата титул за собственост, от друга, има частично съвпадение и съответно- конкуренция на права. Страните черпят правата си от различни праводатели и въз основа на различни реституционни закони. Съдът е приел, че ответницата се позовава на реституция по ЗВСВГЗГФ от нейните непреки праводатели, която реституция е извършена с влязлото в сила решение № КГ 74 от 16.06.2003 г. на Общинска служба по земеделие и гори- Община „Витоша“, на основание чл.4, ал.2 от ЗВСВГЗГФ, като в полза на праводателите на ответницата е възстановена собствеността „в нови реални граници“ върху имот № ***, част от който е имотът на ответницата с № ***. Съгласно чл.13а, ал. 1 ЗВСВГЗГФ влязлото в сила решение на административния орган по реституция удостоверява правото на собственост и има сила на констативен нотариален акт.