Решение № 14813 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14813 гр. **, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110148911 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Р. Й. Й. срещу Л. З. В., с която е отправено искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на извършване на процесния деликт до окончателното изплащане на претендираната сума.

В исковата молба се твърди, че страните по делото били първи братовчеди и живеели в съседни къщи, разположени в съсобствено между тях дворно място, находящо се в гр. **, ж. к. „**“. Отношенията между двете семейства били влошени от дълго време, като по молба на ищцата на 14.06.2022 г. по гр. д. № **/2022 г. по описа на СРС, 92-ри състав, била издадена заповед за незабавна защита, с която съдът задължил ответника, както и неговите майка и сестра (лицата ** В.а и ** В.а-**), да се въздържат от извършване на домашно насилие срещу Р. Й.. Основание за подаване на искането за защита били създадени от тримата пречки спрямо ищцата да се прибере в дома си проявена вербална и физическа агресия. С Решение № **/11.12.2022 г., постановено по гр. д. № **/2022 г. по описа на СРС, 92-ри състав, потвърдено с Решение № **/24.05.2024 г. по в. гр. д. № **/2023 г. на СГС, спрямо Л. В., ** В.а и ** В.а-** била приложена мярка за защита – задължаване да се въздържат от извършването на домашно насилие спрямо ищцата.

1

Около 20:00 часа на 24.04.2024 г. обаче Л. В., видимо в нетрезво състояние, нахлул в трапезарията на дома на Р. Й., където се намира тя, партньорът и техните родители, и започнал да отправя към нея и баща обиди и закани, като обърнал се към нея и й казал: „Р., млъквай, бе, тъпунгер! Ще ти счупя главата!“, „Тъпанарка!“, „Тъпачка!“ и „Започвай да се учиш как се изкарват пари, защото много ще трябва да ми даваш!“. Майката на ищцата се обадила на телефон 112, за да подаде сигнал, при което ответникът погледнал Р. Й. и казал „Р., парите няма да ти стигнат, ще те нагласа!“, след което си тръгнал. Във връзка със случилото се Л. В. бил привлечен като обвиняем по пр. пр. № 24836/2024 на Софийски районна прокуратура, ДП № **/2024 г. по описа на 06 РУ на СДВР, за извършване на престъпление по чл. 296, ал. 1 НК. На 30.06.2025 г. по н.о.х.д. № **/2025 г. по описа на СРС, 19-ти състав, на основание чл. 375а, вр. чл. 382, ал. 7 НПК било одобрено сключено между прокуратурата и ответника споразумение по чл. 375а НПК, с което било постигнато съгласие, че Л. З. В. е извършил престъплението по чл. 296, ал. 1 НК, за което бил обвинен – че на 24.04.2024 г. около 20:00 часа в гр. **, ж. к. „**“, ул. „**, влязъл в дома на Р. Й. Й. и се обърнал към нея с думите „Тъпанарка!“, „Тъпачка!“, „Ще ти счупя главата!“, „Започвай да се учиш как се изкарват пари, защото много ще трябва да ми даваш!“, като по този начин не изпълнил заповед за защита от домашно насилие, издадена с Решение № **/11.12.2022 г. по гр. д. № **/2022 г. по описа на СРС, 92-ри състав, връчена му лично на 23.12.2022 г., по силата на която на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН е бил длъжен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. Й. Й..

Ищцата поддържа, въз основа на изложеното, че били налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 45 ЗЗД, тъй като в резултат на описаното неправомерно поведение на Л. В. за нея настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в унизителни, неприятни и болезнени емоционални усещания, включително чувство на напрежение и страх от физическо нападение и от повторно осъществяване на подобна агресия, които ищцата търпяла и към момента на предявяване на исковата претенция. Отправено е искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3000,00 лева, представляваща обезщетение за описаните неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 24.04.2024 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Л. З. В. за отговор, като в законово установения срок е постъпил такъв, с който предявеният иск се оспорва в цялост като неоснователен. Твърди се, че инициираните от ищцата дела за защита от домашно насилие представлявали злоупотреба с право, като липсвали каквито и да е било данни и твърдения за упражнена физическа агресия, а отношенията между двете семейства били силно влошени поради спорове за 2 собственост. В резултат на тези спорове майката на ответника била принудена да предяви иск за собственост срещу ищцата и нейните родители, тъй като била отстранена неправомерно от спорния между страните имот и лишена от ползването на полагащата се част от него. Предявяването на този иск от своя страна накарало ищцата да инициира производството за защита от домашно насилие. Майката на ответника починала на 23.04.2024 г., като на погребението дошли ищцата и нейното семейство, въпреки влошените отношения между двете семейства, което подразнило ответника. Именно поради това обстоятелство той изразил възмущението се от демонстративното поведение на ищцата и нейното семейство, без да проявява агресия спрямо тях, без да нахлува в дома им или да отправя заплахи за физическа саморазправа. Това негово поведение обаче било изопачено от ищцата и дало повод за образуването срещу ответника на процесното наказателно производство. Поддържа, че 1/2 идеална част от къщата, която ищцата твърдяла, че била изцяло нейна, принадлежала на ответника и неговата сестра, съответно – те разполагали с правото да пребивават там. Релевирани са възражения за съпричиняване на вредоносния резултат и за прекомерност на претендираното обезщетение. Отправено е искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Л. З. В. да заплати на Р. Й. Й. сумата от 3000,00 лева /1533,88 евро/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унизителни, неприятни и болезнени емоционални усещания, притеснение и страх, причинени от отправени на 24.04.2024 г. от ответника към ищцата обидни и заплашителни изрази („Р., млъквай, бе, тъпунгер! Ще ти счупя главата!“, „Тъпанарка!“, „Тъпачка!“, „Започвай да се учиш как се изкарват пари, защото много ще трябва да ми даваш!“, „Р., парите няма да ти стигнат, ще те нагласа!“), чрез които Л. З. В. не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие, издадена с Решение № **/11.12.2022 г. по гр. д.

№ **/2022 г. по описа на СРС, 92-ри състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2024 г., до окончателното изплащане.

С доклада по делото, обявен за окончателен в проведеното на 07.04.2026 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) наличието на влязла в сила спрямо Л. З. В. заповед за защита от домашно насилие, издадена с Решение № **/11.12.2022 г. по гр. д.

№ **/2022 г. по описа на СРС, 92-ри състав, и 2) наличието на споразумение по чл.

375а НПК, одобрено от съда на 30.06.2025 г. по н.о.х.д. № **/2025 г. по описа на СРС, 19-ти състав, на основание чл. 375а, вр. чл. 382, ал. 7 НПК, с което е постигнато съгласие, че Л. З. В. е извършил престъплението по чл. 296, ал. 1 НК, за което е 3 обвинен – че на 24.04.2024 г. около 20:00 часа в гр. **, ж. к. „**“, ул. „**, влязъл в дома на Р. Й. Й. и се обърнал към нея с думите „Тъпанарка!“, „Тъпачка!“, „Ще ти счупя главата!“, „Започвай да се учиш как се изкарват пари, защото много ще трябва да ми даваш!“, като по този начин не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие, издадена с Решение № **/11.12.2022 г. по гр. д. № **/2022 г. по описа на СРС, 92-ри състав, връчена му лично на 23.12.2022 г., по силата на която на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН е бил длъжен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. Й. Й..

Обстоятелството, касаещо издаването на заповед за защита, се доказва от приобщения по делото препис от същата, видно от която съдебният състав е преценил, че са налице данни за пряка и непосредствена последваща опасност за живота и здравето на лицето Р. Й. – ищец в настоящото производство, съответно – основание за издаването на заповедта поради извършено домашно насилие. С нея съдът е задължил ** ** В.а, Л. З. ** и ** З.а В.а-** на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН да се въздържат от извършването на домашно насилие по отношение на Р. Й. Й.. Решение № **, постановено по гр. д. № **/2022 г. по описа на СРС, 92-ри състав, на 11.12.2022 г., с което е издадена процесната заповед за защита, е потвърдено с Решение № ** от 23.05.2024 г., постановено по възз. гр. д. № **/2023 г. по описа на СГС, III-ти възз. бр. състав.

Наличието на споразумение по чл. 375а НПК спрямо ответника се установява от представения и приет като писмено доказателство Протокол № */30.06.2025 г. по н. д.

№ **/2025 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, видно от който е прието и одобрено представеното от прокурор на СРП и защитника на Л. В. споразумение по повод извършено от последния престъпление по чл. 296, ал. 1 НК вследствие неспазване на горепосочената заповед за защита. С процесното споразумение подсъдимият се е признал за виновен за извършеното престъпление, а именно, че на 24.04.2024 г. около 20:00 часа в гр. **, ж. к. „**“, ул. „**, влязъл в дома на Р. Й. Й. и се обърнал към нея с думите „Тъпанарка!“, „Тъпачка!“, „Ще ти счупя главата!“, „Започвай да се учиш как се изкарват пари, защото много ще трябва да ми даваш!“, като по този начин не изпълнил заповед за защита от домашно насилие, издадена с Решение № **/11.12.2022 г. по гр. д. № **/2022 г. по описа на СРС, 92-ри състав, връчена му лично на 23.12.2022 г., по силата на която на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН е бил длъжен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. Й. Й..

По същество на предявения иск съдът намира следното:

За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно (деликтно) основание, каквото се претендира в настоящото производство, е необходимо в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки и ищецът да докаже 4 възникването им: 1) осъществяване на процесното противоправно деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца); 3) причиняване на твърдените неимуществени вреди от страна на ответника; 4) причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат; 5) противоправното поведение да е виновно извършено.

Съгласно чл. 383 НПК одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила осъдителна присъда, която е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 ГПК, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца, защото именно те са били предмет на изследване в наказателното производство. Следователно в настоящото производство съдът е обвързан от изводите на наказателния съд относно посочените обстоятелства и е длъжен да приеме за доказано между страните, че ответникът виновно е извършил описаното в исковата молба противоправно деяние, предвид характера на същото, а именно престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, т. е. неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие.

Практиката на ВКС (Решение № 46 от 19.05.2022 г. по т. д. № 408/2021 г. на І т. о., Решение № 7 от 09.03.2022 г. по гр. д. № 2000/2021 г. на III г. о., Решение № 85 от 03.08.2016 г. по т. д. № 1047/2015 г. на ІІ т. о., Решение № 127 от 29.10.2015 г. по т. д.

Разпечатката съдържа 28 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29332dbf-6134-4f5f-a220-a8a53c1c234d